Тонове дефицитни храни били доставяни на нацисткия елит в Берлин, докато останалите гладували. Аферата около търговеца на деликатеси Ньотлинг се разчула и стигнала чак до Хитлер, но последствията се оказали неочаквани.
Победите, както и пораженията, са част от войната. С тях се свиква. В първите месеци на 1943 година в Берлин научават за тежкото поражение на германците край Сталинград и за победата при Харков. И това е част от суровата действителност. През пролетта на същата година обаче берлинчани се вълнували повече от нещо друго: по онова време все по-усилено се обсъждал един уж дребен, но много конфузен случай на връзкарство в Третия райх, за който разказва вестник "Ди Велт".
Още с въвеждането на купонната система в края на август 1939 г. се разнесли слухове за т. нар. дипломатически дажби. Те били отпускани не само на чужди дипломати, а и на хора от ръководството на националсоциалистическия режим. Слуховете се въртели основно около търговеца на деликатесни стоки Аугуст Ньотлинг. Пред неговия магазин в берлинския квартал Шеглиц често спирали министерски коли, чиито шофьори дискретно изнасяли от магазина кесии и пакети със стоки. Затова собственикът на магазина постепенно си спечелил прозвището "Аугуст Кесията".
За отбрани клиенти
В края на януари 1943 г. Ньотлинг неочаквано бил арестуван и обвинен в нарушение на въведената купонна система в страната. Криминалната полиция установила, че е снабдявал с хранителни продукти най-малко двайсетина специални клиенти, между които и петима министри, трима държавни секретари, двама генерал-фелдмаршали и един адмирал. От септември 1939 г. Ньотлинг им бил доставил тонове хранителни продукти - без купони.
Списъкът с поръчките на вътрешния министър на Райха Вилхелм Фрик съдържал например 125 кг птиче месо, 100 кг зеленчуци, 50 кг сърнешко и същото количество захар, 25 кг салам и шунка, 12 килограма шоколадови бонбони и два и половина килограма истински пчелен мед - и всичкото това в добавка към продуктите, отпускани с купони, каквито естествено получавал и всеки министър.
Шефът на берлинската полиция граф Волф фон Хелдорф лично се заел с разследването - и не случайно: според списъка на клиентите на Ньотлинг, Хелдорф бил поръчал вино, шампанско и коняк на стойност 3100 райхсмарки; напитките били откарани в дома му "с полицейска кола". Полицейският шеф имал, иначе казано, лична причина неговият доставчик да не бъде обявен за "вредител". И изразил възгледа, че "клиентите на Ньотлинг трябва да бъдат по-строго наказани от самия Ньотлинг" - така било записано в доклада му до Гьобелс, където естествено нямало и дума за собствената му роля в аферата.
Министърът на пропагандата Гьобелс разгневено заявил: "Скандално е, че изтъкнати личности в държавата, партията и Вермахта се държат като военни саботьори и развращават морала в столицата на Райха." Никой обаче не бързал да предприеме наказателни мерки срещу високопоставените лица, тъй като именно те били и клиенти на Ньотлинг. Гьобелс решава тогава да запознае със случая лично Хитлер. Диктаторът заявил, че е "потресен", но все так разпоредил "случаят да не се превръща в държавна афера".
Министърът на правосъдието Ото Тирак бил натоварен да се заеме с въпроса и скоро докладвал, че аферата усилено се обсъжда сред берлинчаните и че в тази връзка открито се споменават имената на неколцина министри. Вътрешните тайни служби на СС - СД - представили доклади по случая, в които били цитирани думите на един работник: "Ще накажат ли най-после големците, които са получавали от Ньотлинг шунка и салам?".
Внезапно всички се оказали болни
С оглед на надигащото се недоволство правосъдният министър обещал да се заеме лично с разпита на обвиняемите, но обявил, че не е целесъобразно да се завежда наказателно дело срещу облажилите се клиенти и техните съпруги. По-добре щяло да бъде да им се наложат парични глоби. Бившите привилегировани клиенти на Ньотлинг така и не се явили на разговор със съдебния министър. Едни се извинявали със "заболяване"; други отговаряли разводнено на писмените запитвания и отхвърляли всички обвинения, прехвърляйки вината на доставчика и служителите.
В крайна сметка аферата приключила със самоубийството на търговеца Ньотлинг; след два несполучливи опита да си отнеме живота той се обесил на 9 май 1943 г. в следствения арест в Моабит. За подбраната му клиентела това е било и най-простото решение на случая. Само Гьобелс останал недоволен, защото "това отприщва злостните слухове". Месец по-късно министърът на пропагандата изтъква, че замесените в аферата големци са се отървали много леко. И е напълно прав. Хитлер явно не е имал интерес да разкрива връзкарския скандал сред елитните представители на своя режим.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гост
Коментиран от #2
10:32 10.04.2018
2 Реално
До коментар #1 от "Гост":
То и сега ги има бе пич.Да не мислиш,че дипломати и министри купуват храната си в Лидъл...В САЩ такива маказини също има и се наричат Дипломат-маркет.Там простосмъртен не може да влезе.Та това винаги го е имало-и във всички страни ,независимо от политическият строй.Коментиран от #7
10:52 10.04.2018
3 бате Петьо
11:28 10.04.2018
4 Валя
11:45 10.04.2018
5 Киро
16:23 10.04.2018
6 прост
както тук...по нова година.
18:05 10.04.2018
7 Гост
До коментар #2 от "Реално":
Човека ти казва,че по онова време всички знайни и незнайни партийни другари се обслужваха специално, а обикновенните хора като нашите родители се редяха на километрични опашки за кило банани.Та ,откъде на къде разни търтеи,партийни секретари които нищо не работеха ще се ползват с привилегии?19:47 10.04.2018
8 нафто
Време е да се появи нов Хитлер.
11:10 21.06.2018