Зад глиганите, между калинките

Нито една конспиративна теория по темата за масовото изтребване на овце и кози не е в състояние да се мери с една-единствена снимка. При това съвсем истинска! На нея министър Порожанов позира до телена оградка край границата с Румъния, чиято цел е да ограничи преноса на африканска чума по свинете. Тъй като въпросната чума обикновено се пренася от дивите родственици на домашните прасета, оградката, висока метър и 10 сантиметра, трябва да спира най-вече глиганите. А глиганите – животни с височина от около 120 см, дължина от около 2 метра и развиващи скорост от близо 40 км/ч, ще минат през нея като през макет от картон или кибритени клечки.

Разбира се, един макет от картон или кибритени клечки надали би струвал 100 000 лева, колкото ще ни излезе (само официално) тази художествена инсталация от дървени колчета и кълбета от бодлива тел. Отгоре на всичко електропастир нямало да има, защото било решено, че ще е неефективен (!?). И изглежда се разчита на добрата воля на мигриращата от румънските земи дива свиня да постъпи като влах и да се удави на края на Дунава…

Ако си мислите обаче, че поредната история за глупост и некомпетентност се изчерпва единствено с това, значи сте голям песимист. „Може, още по-лошо може да стане!“, рекъл оптимистът, в резултат на което на 12 юли Народното събрание прие поправка в Закона за лова. Без да му мислят много-много, депутатите разрешиха груповите хайки за отстрелване на дива свиня – ход, който нямаше как да не предизвика пълно недоумение. Първо, защото веднага скочиха еколози и сдружения на ловците и рибарите, които предупредиха, че това ще има пагубни последици за екоравновесието. И второ, понеже никой в парламента не се беше сетил, че може да доведе и до трагични инциденти с хора в разгара на туристическия сезон.

„В момента буйната растителност и плътната листна маса в горските територии силно ограничават видимостта и безопасността на лова. Това е сериозна предпоставка за възникване на инциденти както за участниците в лова, така и крие рискове за живота и здравето на пребиваващите в гората горски работници, туристи, гъбари, билкари и др.“ Абсолютно вярна констатация, само дето беше направена постфактум. И най-абсурдното – фигурираща в заповед на земеделския министър, издадена ден, след като поправката вече беше публикувана в Държавен вестник и груповият лов де факто беше напът да започне…

Мнение от форума на „Дневник“: „Ефектът на Дънинг-Крюгер в действие – толкова са глупави, че не осъзнават колко са глупави и се смятат за специалисти по всичко“. И още едно: „Изглежда българската държава никога досега не е била управлявана от толкова едновременно алчни, корумпирани, некомпетентни и вероятно малоумни социопати“. Търсих и положителни коментари, тоест в подкрепа на тези управленски решения, но няма и няма…

Възможно ли е такива капацитети да взимат решения за изтребване на овце и кози, при положение че е много вероятно да не различават овца от коза?

Естествено, че е възможно, защото за глиганите може и да се измисли по-здрава ограда, но за калинките – никога. Популацията на този вид очевидно продължава да се радва на чудесни условия за развитие в управлението, което се доказва и от вече предългата му история. Ние обаче сме я позабравили, а и вече сме посвикнали, тъй че няма да е зле да се припомни поне част от нея:

„ГЕРБ имаме дълга резервна скамейка с подготвени хора”, успокои ни премиерът Борисов, когато се наложи да оттегли кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар по бедствията и авариите. Министърът на външните работи тъкмо се беше провалила на препитването в Брюксел и публиката се нуждаеше от спешно уверение, че излагацията е само неприятно изключение и индивидуално проявление на некомпетентност. Малко след това обаче от „резервната скамейка” се изправи в цял ръст любителката на млечните песнички проф. Анна-Мария Борисова, с която премиерът се беше запознал на един разклон. А когато и тя бе натирена извън стадиона, министърът-председателят отново увери, че не се плаши от смени, понеже в съблекалнята загряват ценни кадри.

Последва скандалът с фалшивата диплома и потайната бременност на Калина Илиева, която на 27 години оглави фонд „Земеделие” без какъвто и да е административен и мениджърски опит. И тогава Борисов оправда поредната кадрова грешка на кабинета си („Търсехме млади хора, които да не са обвързани, тя имаше прекрасни референции от Брюксел…”), след което бодро се опита да ни втълпи, че не всички млади и необвързани хора са като Калина.

Да, ама почти веднага една „калинка“ беше назначена за шеф на агенцията по рибарство и аквакултури, но и до внезапното й уволнение, твърди се, не правела разлика между шаран и сом. Друга пък се оказа шеф на „Напоителни системи” ЕАД, а за присъствието й там научихме случайно – след като се скъса язовирна стена. Ако това бедствие, причинено от некомпетентност и безотговорност, не беше сполетяло село Бисер, ние даже нямаше и да чуем за нея – на 33 години, без образование, но пък с профил в сайта за запознанства sladur.com. „Не е нужно да е специалист. В „Напоителни системи има хидроинженери, има специалисти, има ръководители. Той е член на борда на директорите, няма нужда от висше. И Бил Гейтс няма висше!” – защити го обаче тогавашният земеделски министър. А в това време сладурът обикаляше телевизиите, за да покаже скъпия си часовник, и се втурна да занимава ГДБОП със заличаването на скандалния си профил, в който беше написал, че се интересува „по-скоро от флирт, не толкова от е.ане”.

ГЕРБ, която някои присмехулници вече наричат „Глигани за европейско развитие на България“, обаче не само не си закачиха тези обици на ухото, но и задълбочиха практиката да лансират кадри с неадекватни за постовете им професионални компетентности. Бивш депутат и зам.-министър на икономиката с ресор енергетика (за по-малко от месец) дори стана изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй”, без да има и две минути опит в ядрената централа. Мениджърските умения, усвоени в някогашната му фирма за доставка на храни в столичните детски градини, се оказаха напълно достатъчни специалистът в областта на машиностроенето и двигателите с вътрешно горене да поеме отговорността за функционирането на такъв стратегически обект…

За да не стане досадно, приключвам, но за всеки случай да спомена и депутата от ГЕРБ, по професия анестезиолог, а преди това зам.-министър на здравеопазването (2011- 2012 г.), който написа проектозакон… „за съхранение, чистотата при употреба и развитие на българския език“. Това се случи в последните дни на 43-ото Народно събрание, за да увенчае знаково цялостната работа на отиващото си НС, защото освен с неестествената конструкция на заглавието си, текстът озадачаваше и с множество грешки в пълния член, липсваща пунктуация и странни идеи. А едната идея, между другото, беше всички музикално-сценични произведения да се превеждат и пеят на български, докато оригиналните им либрета вървят на екран!

Смешно, ама колко да е смешно…

Дори хумористичният разказ „Как редактирах селскостопански вестник“ завършваше доста сериозно. След като Марк Твен описваше как онзи некомпетентник нарече гуаното хубава птица и твърдеше, че мидите си траят, ако слушат музика, а гъсоците хвърлят хайвера си в топлото време, все пак му даде думата да се защити:

„Нали ти казах, че се занимавам с редакторска работа цели четиринайсет години! За какво ти е да разбираш нещо, като редактираш вестник. Кой пише театралните критики в пресата? Сбирщина аматьори обущари и чираци аптекари, които разбират от актьорска игра колкото аз – от селско стопанство. Кой пише рецензии за книги? Ония, които не знаят да четат! Кои са водещите финансисти? Глупаци, които не могат да съберат две и две. Заявявам ти най-отговорно, че колкото по-малко знае човек, толкова по-голям шум вдига и за толкова по-голяма заплата претендира!“

В ГЕРБ такъв нямаше да се заседи на резервната скамейка и за пет секунди, направо щяха да го глътнат като топла питка от елда, каквито се сеят през август. Във всеки случай човек, напълно уверен, че „тиквата е единственият ядивен плод от семейство портокалови, който чудесно вирее на север, като изключение правят кратуната и горчивата тиква“, би направил шеметна кариера в Министерството на земеделието. А най-привлекателно и, струва ми се, напълно вярно е твърдението му, че „ряпата не бива да се изскубва, за да не се увреди – далеч по-добре е някое момче да се качи горе и да раздруса дървото.“

Е, не е ли точно така?

Когато е нависоко, ряпата трябва яко да се раздруса, за да падне на земята, където й е мястото. Като се почне от онази, която е най-нависоко, и се стигне до последната, в подножието. А най-разумното е такова дърво направо да се сече, или пък…

Тъй като разбрахте метафората, само ще кажа, че когато управлява незнанието, когато некомпетентността взима решения за живота ни, човек трябва да стане малко нещо глиган. Като побеснее, особено ако трябва да брани малките си, дивата свиня се превръща в бронетранспортьор. Ядоса ли се, прескача всякакви препятствия, разгневи ли се – помита всичко по пътя си. Така прави тя, за да оцелее, а вече говорим тъкмо за оцеляване.

Коментар на Любослава Русева