Корупцията като шоу

Коментар на Анастас Добрев

При минимално интелектуално усилие се разбира, че схемата, описана от Банов, е сработила. Държавата е опростила 700 000 лева на неизрядния частник, като предварително се е отказала да си търси дължимото. А после, като застраховка срещу евентуално осветяване на скандала, е завела проформа съдебно дело. Което, естествено, е загубила на първа инстанция, тъй като, според подправените по заръка на Боил Банов документи, всичко е изрядно. „Оная простотия“ с неустойката е поправена (на ръка) и държавата не само не дължи нищо на неизрядния строител, ами дори е осъдена да плати 25 хиляди лева разноски по делото. И ето, че днес изгубеното дело се размахва като индулгенция. А в паноптикума на българската корупция има такава схема – добороволна загуба на дело. През 2011 г. бившият министър на регионалното развитие, а впоследствие президент - Росен Плевнелиев, “елегантно” обслужи олигархията в прословутия гешефт с обществена земя по крайбрежието край къмпинг „Корал”. МРРБ по онова време също водеше не едно, а цели три дела срещу незаконно издадените сторителни разрешителни от общината в Царево на частни инвеститори, близки до ГЕРБ. Само че в последния момент екипът на Плевнелиев нещо се разсея и забрави да внесе съдебне такса от 20 лв., поради което делата бяха окончателно изгубени от държавата.

Всички са се настанили удобно пред телевизора. Внимание, внимание! Елена Йончева ще прави разкритие за корупция! Филмът почва... Ало, Банов съм, зам.-министърът...Абе, имаме следния проблем - ние трябва да ви съдим за неустойка, ама не искаме. Вие също не искате. Та, затова дайте да плеснем с ръце и да се прегърнем, да пуснем със задна дата едни актове, че уж спирането на работата не е по ваша, а по наша вина, за да излезем от тая... „За да я няма тази простотия, да ви съдим и така нататък...“, реди далаверата Боил Банов в битността си на зам.-министър в телефонен разговор с тоя, когото трябва да глоби със 700 000 лева. Срещу услугата, предполага се, ще си делнат икономисания разход.

Завесата над корупцията се вдига, народът ръкопляска, наблюдава грабежа като зрелище, цъка с език. Журналистите в залата за прожекции се мусят – не им харесва някой да им напомня какво всъщност работят. Готови са да разкъсат Елена, задето им вдига професионалната летва толкоз високо. Търсят да я уличат в несъответствия, дори сякаш малко симпатизират на корупционерите – и те, също като тях, жертва на морално взискателни съдници. "Ама защо пуска записите точно сега? Дали просто не търси реванш заради обвинението за КТБ? Абе, не й е чиста работата!"...

Те никога не са рискували, ако не броим случаите на самоунижение. Иначе отдавна нямаше да са тук...

Шоуто напредва, а с него и интерпретациите. Едни са недоволни – малко им било. Други ликуват – е, сега вече ги свалиха от власт. Трети – предимно умни и красиви, образуват киселини поради трудното храносмилане на факта, че разкритията идват от опозицията. Виж, ако изобличителят се наричаше Бедров, а не Йончева, щяха да валят аплаузи.

Определени групи по интереси вляво също са недоволни. Успех на Елена ще рече успех на Нинова, а те са готови по-скоро на ГЕРБ да полегнат, нежели да бутнат рамо на врага с партиен билет. Старци от куклено шоу.

Шоу! Спектакъл!

Няма сериозно осъзнаване на залога. Нито на риска, който поема изобличителят в условия на тежка диктатура. Липсва реална съпричастност. Всички сме само зрители. Зяпаме какво ще стане. Кой ще бие – Елена или Борисов? Текат залагания. Гросмайстори в корупцията дават оценки на Елена Йончева – не била, видите ли, журналистка, още по-малко разследваща, а червена пощенска кутия и долнопробен доносник. При това подсъдим доносник.

Публиката върти глава ту наляво, ту надясно, като на пинг-понг. И безруго никой не успява, нито пък иска да вникне в детайлите – много е дълго и сложно. Другия път да им го храносмелят до фейсбук-статус. Кой ще ти чете документи? Чакай да чуем какво ще каже Бойко! Боли ме фара за некви си 700 000 европейски пари, те окрадоха цялата държава... Ми то всички крадат... И аз да бех, и аз щех да ги откраднем... Тия от БеСеПе-то са същите... На кви ми се правят?

Пагубният български морален релативизъм, който спъва всяко съзидателно колективно действие...

А при минимално интелектуално усилие се разбира, че схемата, описана от Банов, е сработила. Държавата е опростила 700 000 лева на неизрядния частник, като предварително се е отказала да си търси дължимото. А после, като застраховка срещу евентуално осветяване на скандала, е завела проформа съдебно дело. Което, естествено, е загубила на първа инстанция, тъй като, според подправените по заръка на Боил Банов документи, всичко е изрядно. „Оная простотия“ с неустойката е поправена (на ръка) и държавата не само не дължи нищо на неизрядния строител, ами дори е осъдена да плати 25 хиляди лева разноски по делото. И ето, че днес изгубеното дело се размахва като индулгенция.

А в паноптикума на българската корупция има такава схема – умишлена загуба на дело. През 2011 г. бившият министър на регионалното развитие, а впоследствие президент - Росен Плевнелиев, “елегантно” обслужи олигархията в прословутия гешефт с обществена земя по крайбрежието край къмпинг „Корал”. МРРБ по онова време също водеше не едно, а цели три дела срещу незаконно издадените сторителни разрешителни от общината в Царево на частни инвеститори, близки до ГЕРБ. Само че в последния момент екипът на Плевнелиев нещо се разсея и забрави да внесе съдебне такса от 20 лв., поради което делата бяха окончателно изгубени от държавата.

По онова време за държавните имоти отговаряше бившият зам.-министър на МРРБ Екатерина Захариева, чийто съпруг е известен архитект, вързан с големите строителни фирми и проектант на плевнелиевата гордост - Резиденшъл парк. Впоследствие Захариева стана началник на кабинета на Плевнелиев в Президентството, а понастоящем е външен министър.Както се вижда, и тя бе възнаградена за щетите, нанесени на държавата - също като Боил Банов.

През годините едни и същи схеми се повтарят. И ще продължат да се повтарят, ако срещу безобразието няма реакция.

Впрочем, в цялата история с „Ларгото“ единственото, което възмущава културния зам.-министър, е корупционният дъмпинг на архитекта Мечкунов, който по думите му „се продал за жълти стотинки“ – едно ходене в Испания. Интересно, за колко ли се е продал Банов?

Зрителят слуша репликите. Кефи се на чуждото унижение. Малцина стоплят, че тия 700 000 лева, които се споменават в записите, са откраднати от собствения им джоб. Че парите от корупция се завъртат в системата и възпроизвеждат политическия боклук. С тези пари боклукът си купува избори, за да продължи да краде. От нас, безучастните зрители на корупционното шоу.