Българското кокетничене с Русия носи плодове

„През юни миналата година на страниците на „Фактор“ написахме, че „българите отидоха да целуват ръката на Путин“. Ставаше въпрос за посещенията на българския президент Румен Радев и премиера Бойко Борисов в Москва в разстояние на само седем дни. На срещите с руския президент Владимир Путин те искаха да се забрави провалянето на договора за израждане на газопровода „Южен поток“ и строителството на АЕЦ „Белене“ и нов блок на централата „Козлодуй“, които бяха договорени с руснаците. Русия имаше загуби от около един милиард евро от тези действия на България. Радев и Борисов, все едно нищо не е било, целунаха ръката на Путин, а и той беше мъртво студен, поне публично - сякаш нищо не се беше случило“, пише Мирче Адамчевски в материал за скопското електронно издание „Фактор“, представен без редакторска намеса.

Тогава българските лидери искаха да покажат, че са готови да предприемат нов обрат в отношенията с Русия. Затова обещаха да предприемат действия, за да подобрят отношенията. И точката беше поставена на тръбопроводите. Всичко това бе последвано от извинителната забележка на Борисов, че България е най-лоялната и дисциплинирана държава в ЕС, оставяйки всички „потоци“ зад себе си. „Сега през Турция, през натовска Турция, натовска Гърция, натовска Италия минават газопроводи. Ние се отказахме от тези проекти заради принципността си и тогава нашите отношения с Русия бяха най-трудни. И съм много благодарен, че не ни се сърдят по този повод, но по-големия брат винаги прощава“, заяви Борисов.

Тогава отговорът на Путин на византийството на Борисов беше да помоли да не се говори за по-млад и по-стар, защото от по-стария винаги, през цялото време, искат да плати. Същевременно той бе и много ясен: „Ние разбираме за какво става въпрос. И ние, и българската страна, прекрасно разбираме, че при реализацията на големи проекти са нужни гаранции, преди всичко финансови, или пък чрез съответни решения на Европейската комисия“, заяви той. Тогава Борисов публично подчерта пред репортерите, че руснаците не са злопаметни за лошите отношения между България и Русия. Той добави, че е виновен за създаването на определена напрегнатост в отношенията. И благодари на Путин за неговото отношение и особено за това, че е бил достъпен по телефона за Борисов в някои тежки моменти.

Това поведение на Радев и в частност Борисов тези дни даде първите плодове. Тази седмица във Варна се проведе заседание на междуправителствената руско-българска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Общата позиция на двете страни е, че конструкторът и производителят на оборудване за атомната електроцентрала в Белене, Росатом, е важно да участва в бъдещата реализация на проекта. Предвижда се дори да се сформира руско-български консорциум за цялата работа. Беше постигнато съгласие за пълно спазване на европейското енергийно законодателство. Беше договорено да се постави тръбопроводната инфраструктура от турско-българската до българо-сръбската граница. Също така предоставяне на руснаците на лиценз за удължаване на живота на един блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Наскоро в България се случиха много неочаквани събития, които ускориха реализацията на газопровода „Балкански поток“ от Турция до Сърбия. Руснаците оттеглиха някои съдебни искове за изграждането на газопровода, а веднага след това бе подписан договор с една саудитска фирма, консорциумът „Аркад“, да построи газопровода с дължина около 450 км. Проектът е на стойност един милиард евро. Това е най-скъпият договор подписан от българите за годината и е с 300 милиона евро повече от договора със САЩ за закупуване на изтребители F-16. Очаква се газта от Турция до Сърбия да тръгне от началото на следващата година.

Проектът е на „Аркад“ и българската „Булгартрансгаз“. Тръбите за газопровода ще бъдат руски и почти цялото количество вече е в България. Някои български медии смятат, че ползата от този проект е спорна, защото голямата инвестиция може да се възвърне чак след 15 години. А замяната на транзита на руския газ от Украйна с транзит от Турция ще влоши сериозно финансовите резултати на „Булгартрансгаз“. Към това трябва да се добави, че не са прави онези, които твърдят, че с „Балкански поток“ някои държави ще намалят зависимостта си от руския газ. Това е така, защото през „Турски поток“ ще минава отново руски газ.

Интересното е, че всичко това се случва в България във време, когато официална София открито се опитва да преосмисли историята на близкото минало. Наскоро българското външно министерство заяви, че освобождението на европейските държави от Съветския съюз, а в случая и на България, по време на войната с Германия е „съмнителна политическа теза“. Същевременно в България в последно време е актуално преследването на руски „шпиони“. Лидерът на движение „Русофили“, бившият депутат Николай Малинов, беше арестуван по обвинения в шпионаж. Не трябва ли Борисов отново да отиде при Путин, за да поиска прошка?

Но той не мисли така. Борисов се опитва да премахне общественото объркване от отношенията с и към Русия. Така той казва, че няма напрежение в отношенията с Русия, че „Балканския поток“ ще бъде изграден. Тръбопроводът е с руски газ и тръби, парите са саудитски и имат турско посредничество. Според него отношенията с Русия са изключително прагматични, истински, коректни и взаимноизгодни. Тук Борисов е прав. Ползата на Русия е във факта, че руският газ ще подмине Украйна и ще потече от Турция, през България и Сърбия, чак до Северна Италия. По този начин България също се присъединява към страните, които са част от транспортния възел. Въпреки че, в интерес на истината, ако бе построен „Южен поток“, това би направило България директен дистрибутор на газ от Русия към Европа. Но и така не е лошо. България вече ще бъде застрахована, както и други държави с нея, от потенциалните рискове на газопроводите „Северен поток 1 и 2“, тъй като, както подчертават експертите, енергийните правила на ЕС не се разпространяват върху „Балканския поток“, доколкото върху руските трансгранични тръбопроводи.

За Борисов изграждането на газопровода означава оставане в газовата игра, а това ще донесе и съответната печалба. Той не може да забрави миналото, когато се влошиха отношенията с Русия в енергиен план, независимо че в Русия го обвиняват, че това влошаване се е случило точно, когато той е бил начело на българското правителство. Борисов отрича това и казва: „След спирането на „Южен поток“ заради корупция по време на миналото правителството и изоставянето на газопровода „Набуко“ по вина на Запада, където ние бяхме моторът, всички газопроводи заобиколиха България. Сега този тръбопровод ще бъде български, а нашите съседни държави ще имат алтернативен газ“.

Очевидно българияте знаят защо искат прошка и целуват ръката на онзи, от когото искат подкрепа в икономически план. Това, че в политиката има и искри се забравя. Ще се забрави и сегашната „шпиономания“ и омаловажаването на ролята на Русия във Втората световна война. До новата нужда да се иска прошка.

Къде сме ние в цялата тази българска игра. Някой преди известно време спомена, че трябва да участваме в изграждането на един блок от АЕЦ „Белене“. Демек, това било оправдано от екологически и икономически аспект. Не е лошо всичко това да се проучи и анализира задълбочено. Когато бяхме част от Югославия финансирахме изграждането на един блок в ТЕЦ-овете „Косово“. Проектиран е за скопската „Железара“. Но Югославия вече я няма. А и „Железара“ не е това, което беше. Затова е нужен добър анализ и за „Белене“. Не само икономически, но и политически с поглед към бъдещето.

Превод и редакция: Иван Христов