Как Москва убива петродолара

Материал от Поглед.инфо

Петък, 6 март 2020 г., ще влезе в историята като денят на разпадането на световната петродоларна система, съществуваща от 1960 г. насам. На срещата на ОПЕК+ във Виена Русия отказа по-нататъшно участие в програмата за намаляване на производството с цел стабилизиране на цената на черното злато.

По този начин съществуващите споразумения автоматично се прекратяват след изтичането на споразуменията на 31 март на текущата година. От този момент всеки производител ще се погрижи за себе си.

Защо това се случи и в какво ще стане в близко бъдеще, днес е един от основните икономически, както и геополитически въпроси. Разбирането на отговора изисква известен ретроспективен анализ на причините за възникването на съюза на ОПЕК с Русия преди три години.

Изправени пред проблема с неизбежността на отрицателния външнотърговски баланс, Съединените щати започнаха така наречената шистова революция. Поради бързото нарастване на производството на петрол от шистовите находища, Америка се надяваше да се превърне от нетен вносител във водещ нетен износител на петрол по света и да спечели пари. Трябва да се признае, в началото тя определено успя.

От почти нулевите стойности през 2007 г. Съединените щати повишиха износа на нефт до 2,3 милиона барела на ден през 2013 г. и достигнаха 3,5 милиона барела през 2014 г., като по този начин завзеха 4,3% от световния пазар. Към средата на 2018 г. скоростта на производство на шисти достигна 6,3 милиона барела.

Да, повечето добиващи компании загубиха пари, но световният пазар получи значително увеличение на предлагането и започна да реагира. За справка, ежедневното производство в Саудитска Арабия и Русия е приблизително 10 милиона барела на ден.

В резултат на това средната цена за барел марка „Брент“ падна от 111,87 през юни 2014 г. до 48,42 долара през януари 2015 г. Водещите производители имаха въпрос - какво да правят по-нататък?

Ситуацията изглеждаше проста. Пазарният елемент не би могъл сам да преодолее кризата. През септември 2015 г. барел вече струваше 47,23 долара, а през януари 2016 г. потъва до 30,8. Американският шистов пазар бе разтърсен от разрухата на добивните компании, но пазарът се задържа до около 42–49 долара с тенденция да се срине още по-дълбоко. Всички си спомниха, че през юли 1986 г. петролът изобщо се търгуваше на нивото от 9,56 долара за барел, което сега изобщо не можеше да задоволи никой от производителите.

Отрицателната перспектива обаче не изглеждаше толкова мрачна, но и не предизвикваше радост. Изчисляването на баланса между търсене и предлагане прогнозира стабилизиране на пазара някъде около 42 долара.

По-специално, за Русия това заплаши не само да спре спестяванията в резервите, но и означава директни загуби в бюджета, изчислени въз основа на граничното ниво от 40 долара за барел, ако се повиши, да речем, до 39. В сравнение с по-рано получените 1 милиард долара дневни приходи, общите загуби на руската петролна индустрия могат да достигнат 610 милиона долара на ден. Саудитска Арабия оцени загубите си по същия начин.

Ако обаче се опитаме да работим заедно с ОПЕК (34% от общото световно производство) и Русия (12,6%), за да намалим дебита, да речем, 1 милион барела на ден за всички, тогава ще изглежда възможно световната цена да се запази поне 53–55 долара.

В този случай конкретно Русия би губила само 466,5 милиона долара на ден, което е със 143,5 милиона долара по-малко от най-лошия сценарий. Освен това страната остана в състояние да продължи нормалното изпълнение на бюджета и дори поддържа приток на средства в резерви.

В резултат на това на 30 ноември 2016 г. във Виена Москва подписа споразумение с Картела за съвместни действия за преодоляване на кризата, наречено ОПЕК+. Той предвижда общ спад на производството с 1,8 милиона барела на ден, от които 300 хиляди барела се падаха на Руската федерация.

Отначало решението имаше очаквания ефект. Ако в деня на подписването барелът струва 47,97, то през януари 2017 г. нарасна до 55,98, като по този начин намалява руските загуби с почти 10 милиона долара на ден. Тактическият съюз с Картела работи дори с отказа да се намали производството от САЩ. Така през май 2017 г., когато предишното споразумение изтече, членовете на ОПЕК + го удължиха до март 2018 г., а после до края на март 2020 г.

На пръв поглед всичко вървеше добре. През ноември 2017 г. цената надхвърли отметката от 62 долара, през януари 2018 г. надхвърли 68,77, а през октомври 2018 г. достигна нивото от 80,64 долара за барел. Намалихме загубите до 194 милиона на ден, което беше категорична победа в сравнение с най-лошия сценарий от 610 милиона.

Но в детайлите въпросът вече не изглежда толкова розово. С нарастването на цените загубите на американските работници от шистовия петрол също намаляха, което доведе до увеличаване на обемите им на производство. През септември 2019 г. достигна 12,45 милиона барела на ден. Това не само оказа натиск върху цените, които отново започнаха да намаляват (63.15 към юни 2019 г.), но и започнаха да образуват общо превишение на предлагането на пазара.

По-късно дисбалансът се увеличи още повече. Например 54,7 хил. барела на ден петрол произведен в Сирия, чиито находища са под контрола на американската армия, не са отразени в официалната статистика. Никой не може да определи реално обема на износа на Иран под санкции.

Смята се, че производството там е паднало до 2,28 милиона барела на ден, но редица източници смятат, че като се вземат предвид сивите операции, той може да достигне 2,6 милиона барела. Разликата надвишава обема на намалението на руското производство.

Въпросът се усложнява от факта, че около 5 трилиона долара от така наречения оборот на хартия се отчитат със 100 милиарда долара при физическа търговия с петрол в света. Това е, когато инвеститорите инвестират във фючърсни договори изключително за спекулативни барели, без да предполагат, че всъщност са отнети.

Тези фючърси изобщо не са свързани. Те означават, че определен продавач се задължава да намери петрола някъде и да го достави на купувача на фиксирана цена до известно време. Освен това деривативите все пак съществуват при търговия с фючърси, което прави изключително трудно да се вземе предвид реалния пазарен баланс с достатъчна точност.

Например, според официалните данни, общото потребление на петрол през 2017 г. се е увеличило до 98,19 милиона барела на ден (само 1,7 милиона повече от резултатите от 2016 г.), докато официално декларираният общ обем на световната му продукция е около 52 милиона барела на ден.

Теоретично аритметиката казва, че на пазара трябва да има недостиг на предлагане и цените трябва да летят отвъд облаците, но в същото време те падат тихо, а запасите от нефт на склад само нарастват. През пролетта на 2019 г. част от флотата на танкерите обикновено стояха, заредени с петрол като временни складови помещения.

Експертите тълкуват това като пряко доказателство за свръх предлагане на ниво от 2,3-2,8%. С тенденция на растежа му до 6,5% в края на 2019 г.

И най-важното е, че всички усилия на ОПЕК + за намаляване на производството в САЩ се използват за увеличаване на пазарния му дял, плюят върху ценовите последствия в бъдеще. Те трябва спешно да коригират негативността на външнотърговския баланс, преди всичко сега. Вярно е, че мнозина сега се опитват да играят на силата на звука. Например, Бразилия, чийто производствен дял е 3,1%.

Като цяло цените отново паднаха бавно и предложението на Саудитска Арабия да намали производството още повече в рамките на ОПЕК + (за Русия трябваше да бъде намалено с 500 хиляди барела на ден) очевидно не можеше ефективно да стабилизира пазара.

Коронавирусът 9 показа, че световната икономика не просто изпада във временна криза, след която ще продължи да расте. Предстоящата рецесия на световната икономика е системна по своята същност, ще е чудесна още дълго време. Е, ако стигнете дъното, ще бъде след десетилетие.

Съсобственикът на LUKOIL при оценката на размера на загубите на Руската федерация от 100 до 150 милиона долара на ден поради отказ от споразумението ОПЕК+ е напълно математически правилен, но системно греши. Защото е необходимо да се оценява не по отношение на днешния, а да се започне от цифрите на най-лошия сценарий, който се основава на пазарната цена за следващите 3-5 години, която не определя самата оферта, а цената на продукцията.

И тук се оказва следното. Следователно, Русия може да задържи бюджетния си излишък и възможността да продължи изпълнението на плановете за икономическо развитие дори с петрол от 40 долара за барел. В този случай саудитците ще имат вътрешни проблеми, но като цяло те могат да бъдат преодолени. Но американският добив на шисти на това ниво няма да може да издържи точно, особено като се има предвид надвисналия над него „Демоклеев меч“.

Така общото предлагане ще бъде намалено с американския дял от 12,45 милиона барела на ден, което е повече от цялото производство на Руската федерация. Освен това доставките от Канада, Венецуела и няколко други страни неминуемо ще намалеят.

Като цяло тази стъпка в рамките на два или три месеца успява да премахне от пазара до 9-10% от общото му предлагане, което точно стабилизира цените в региона, което е доста удобно за нас 42–44 долара за барел, ако не и по-високо.

Да, това ще доведе до намаляване на приходите от износ от сегашните 600-650 милиона долара на ден до 430 милиона, но ще защити цената от американското влияние и дори ще даде възможност на Русия да увеличи производството с 2-3% спрямо текущите стойности.

Да, рублата ще потъне сега и много експерти ще прехвърлят на обществото всичките си измислици за „необходимо е да се срине тази страна“. Но в стратегическа перспектива това решение означава достъп на Русия до съвсем ново ниво на световно влияние сега, не само политически, но и икономически.

Докато Съединените щати ще загубят петролната си и газова промишленост, носейки 1,3 трилиона долара годишно и генерирайки 7,6% от БВП на САЩ. Е, и накрая, крахът на ОПЕК, който послужи за основа на световната система на американските петродолари - саудитците и тяхната сделка ОПЕК + - беше само част от американската игра, ние също ще имаме полза. Това ще бъде новият ОПЕК +, с нови, руски правила на играта, а не с американски.

Превод: В. Сергеев, "Поглед.инфо"