Държавата

Коментар на Лъчезар Стоичков

Преди около 2400 години, Платон формулира  следните  основни принципа на идеалната държава:

 1. Има за основа Свободата и Доброто;

2. Ръководи се от Мъдростта – това са Учените и Просветените хора;

3. Военните представляват принципа на Силата и Сигурността;

4.Правдата, Справедливостта представя Административният апарат, който разпределя благата по целия организъм.

Никой не би могъл да отрече, че тези принципи са валидни и днес за всяка демократична държава. Нещо повече – никой не е сътворил нещо по-правдиво от това за една истински демократична държава.

И към такава държава като прибавим името България  каква се получава?  – несходство, несъответствие, пълен дисбаланс, разлом! Има ли от горните принципи нещичко поне, което да има малко общо с нашата държава? Абсолютно нищо! Но като че ли най-осезателно се чувства липсата на втория принцип, защото у нас действа принципът  на „обърнатата пирамида“. А от него тръгва всичко. Предоставили сме управлението на страната ни в ръцете на крайно непросветени и некомпетентни хора.  Хора,  изцяло лишени от творческа далновидност  и с потъмняло съзнание.

Всички управляващи през безкрайния преход имат своята вина за днешното състояние на страната ни. Но управляващите в последните десетина години удариха „джакпота“. Убиха и  последните надежди на народа за щастлив и достоен живот, съсипаха образованието и унижиха културата, обвиниха морала в аморалност, лъжат, крадат  и манипулират повсеместно. Създават произволни правила, за да оправдаят и прикрият своята злоупотреба с властта. Представят своята  алчност като  услуга на обществото. Те  корумпираха цялата държава от горе до долу и обратно на зиг-заг за повече.  Но един голям политик от миналото е казал:  „ можеш да мамиш всичките хора за известно време и някои хора през цялото време, но не можеш да мамиш всичките хора през цялото време“. Така е, не става вечно да заблуждаваш народа.

Преди последните местни избори, един депутат от управляващите  духовито твърдеше, че имал собствена „социологическа агенция“ – стоял си бил той на бул. "Витоша" и разговаряйки с „цвета“ на нацията, който крачел там по булеварда, се убеждавал в настроението на хората за „мъдрото“ управление на столицата ни. Този същият, който е по-известен с агентурното си  име „Николай“ отколкото с неразбирането си на футболната игра, не можа да проумее, че нито бул. "Витоша"  е  София, нито  София е България! Защото ако мръдне по крайните квартали на София или отиде особено по малките населени места в страната, ще разбере за какво става въпрос. Там, в началото на 21-ви век, ще види подложени на унижение наши сънародници. Ще види хора,  които достойно давали своя труд  30-40 години, се борят за оцеляване, живеят потиснати в бедност и страх от утрешния ден, възрастни хора, които са подложени на малтретиране. Хора, на които откраднаха доверието, държавата и надеждата.

Нобеловият лауреат Мохамед Янус казва, че „в  бъдеще  ще се строят музеи, за да се покаже  на бъдните поколения  какво е представлявала  бедността в миналото и тези поколения ще са ужасени, че хората са допуснали да се случи подобно нещо“. Ако в България се построи такъв музей, може би трябва да има и една зала ала „Мадам Тюсо“, в която да бъдат изложени восъчните фигури на българските управници във времето с табелки,  на които да е отбелязан на всеки от тях  „приноса“  за бедността в България. Правдиво би било обаче, наред с тях да има и една фигура на Българският  народ, на която да пише „Всичките тях Аз ги избрах, но не ги контролирах“.

И това е нашата, на обществото, грешка. Няма как да получиш  „нещо“  срещу „нищо“. Това може да ти се случи само ако хванеш златната рибка. Но в реалния живот не става така. Ние упражняваме правото си да гласуваме, но забравяме  своето задължение  да контролираме избраните и назначени от нас депутати и управници! Контролът, казват, е висша форма на доверие. И това не е социалистически архаизъм, а непреходна истина. Защото когато контролираме  избраните от нас управници, ние им даваме възможност да съхранят доверието, с което сме ги покрили.  Отговорността на медиите е да дават достоверна информация, а отговорността на обществото е да взема решения. Точно така! И не е редно повече да се оправдаваме с изрази като „те пак ни излъгаха“  или „ и тези са същите“ и да се държим  като сърдити деца, на които са откраднали кукличката и са оставили парцалките. Защото  е крайно време да се научим да разпознаваме лъжата! Това е наше и само наше,  на обществото  задължение. И ако не изпълняваме това наше задължение ще страдаме и ще живеем в тъжно сив свят!

Казват,  че срещу държавата не можеш да се бориш. Но това не е вярно! Каквото и да говорят управляващите, каквито и мерки  в  т. ч. и репресивни  да предприемат в своя защита, ясно е едно – държавата е изградена от народа и именно народът държи патента  за нея! И народът винаги може да изрази своето несъгласие с неправилната политика на правителството  чрез протест, което  е конституционно съобразена форма на поведение в една демократична държава. И не трябва да има никакво съмнение  или притеснение, че народът винаги може да си вземе властта в свои ръце!

Ние имаме прекрасна страна. Неповторима природа, красиви  планини, море,  реки,  плодородна земя, четири сезона, вековни традиции! Страна, достойна за завиждане! Можем да си направим и държавата истинска, за да може нашият народ да се ползва от тези благини. Но трябва да поемем  нашата отговорност, осъществявайки контрол на избраното от нас управление, което и да е то!