Меркел не яде "суфлаки"!

Коментар на Божидар Чеков

Дипломатическите подритвания между Гърция и Германия постепенно се превръщат в ритници. В петък 14 август в края на извънредната конференция на министрите на външните работи посветена на събитията в Беларус, Гърция отказа да подпише декларацията осъждаща  насилието срещу протестиращите.

Нашите южни съседи не го направиха, защото са на страната на Лукашенко, а само за да покажат на Меркел, че няма да мине метър, за милите очи, които прави на Ердоган. Канцлерката се намеси по собствена инициатива през юли т.г. в обтегнатите до край отношения между турци и гърци край остров Кипър.

По този повод, немската дипломация, която реално не съществува от 1945 година насам, успя да си покаже носа на международната сцена, но не добре подготвена. По същото време, Мицотакис и президента на Египет генерал Сиси, вероятно с одобрението на Макрон, финализираха окончателното разпределение на морските граници между двете страни, които преговарят вече 15 години.

Това споразумение практически отхвърля договора подписан от Турция с Либия/Триполи, относно подялбата на Средиземно море. Меркел не информирана от никой - побесня. Тя се опита да омаловажи споразумението, като го окачестви като неуместно и не спомагащо с нищо за уреждане на противоположните позиции на страните от региона. Гърците ликуваха. Натривайки носа на Канцлерката, те ѝ припомниха за организираната от нея конференция през януари 2020 година в Берлин, посветена на Либия и косвено на турската агресия.

Най-засегнатата европейска страна Гърция бе „забравена“, за сметка на Конго – страна представител на африканския континент. 
„Реал политик“ е немски специалитет. В името на него, или благодарение на него, германците успяха да се обединят. Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер влезе в управлението на Газпром и колкото и да се дразнят американците, доставките на газ от Русия зависят само от волята на германци и руснаци.

Ангела Меркел опитва подобна „реал политик“ спрямо Турция. Канцлерката знае, че Хитлер се е възхищавал от турския национализъм.  „Аз съм ученик на Ататюрк“ - е казвал немският диктатор.

Днес Анкара е фактор в региона. Осемдесетте милиона турци са работливи и дисциплинирани хора. Ердоган е непредвидим, но тя е убедена, че му е намерила цаката. От тридесет и осемте милиарда годишен стокообмен между двете страни, Германия е способна да отдели някой и друг милиард за Ердоган. И точно това е проблемът на всички богати европейски държави.

Възможна ли е геополитическата мисъл да почива само върху икономическите интереси? Наивност, слепота или лекомислие са в основата на вноса на турска работна ръка в Германия и на алжирска във Франция през шейсетте години. 

Трябваше ли роденият в Германия национален състезател Мезут Йозил да вземе за кум Ердоган, за да се отворят милиони затворени очи и запушени уши? Докато второ или трето поколение турци родени в Германия си остават турци, поляци, дори родени в Полша са пример за успешна интеграция.

Мирослав Клозе и Лукаш Подолски бележат гол след гол и са гордостта на „Маншафта“. Най-забележителният пример за немската наивност спрямо исляма, непреодолима пречка за интеграция, е промяната на закона за немско гражданство. Под влияние на Франция, Германия промени „Кръвната връзка“ като единствено условие за получаване на паспорт и добави „Месторождението“.

Немските управляващи се надяваха, че по този начин, родените в Германия турци, получили немски паспорти ще ходят да си търсят „половинки“ в Турция, без да се страхуват от постъпки за визи, за връщане обратно. Според изчисленията на немските законодатели, част от милионите немски турци щяха да основат семейни огнища в родината на дедите си.

Какво се получи? Статистиката на пропусквателните пунктове между Турция и България го показва. Броят на леки коли се увеличи многократно, най-вече посока Германия. Вместо да останат при „половинките“ си в Турция, немските турци си ги занесоха в Германия. Несъвместимостта между „Лютеризма“ и Исляма принуди Ангела Меркел да избере по-малкото зло в отношенията си спрямо Турция. Гъвкавост и пазарлъци, смекчаване и договаряне срещу заплащане.

Относно европейските партньори, Ангела Меркел предприема редовно действия в региона, без да държи сметка за мнението на другите. „Оставете Ердоган на мен, ние си се познаваме!“ - вероятно би казала тя на забравения от всички министър на Външните работи на общността - испанецът Жозеф Борел.
Атина счита, че поведението на Меркел в тази регионална криза, която много лесно може да се превърне в световна, е меко казано – пренебрежително. Никой в Гърция не е забравил първите страници на немския печат преди пет години, на които гърците бяха наричани мързеливи и крадливи. Тогава германците дори се опитаха да изнудват другите членове на ЕС, като поставиха ребром въпроса – или „те“ или „ние“.

Германия предложи като разрешение на гръцката финансова криза, Гърция да напусне еврозоната и съответно да бъде разпродадена на парчета в полза на кредиторите си. По това време гръцкият дълг достигаше 180% от БВП и правителството на Ципрас едва намираше кредити с двуцифрени лихви за да изхранва населението. Марио Драги с подкрепата на французите, спаси положението като измисли „изкупуване на дълговете“ от ЕЦБ. С това „изкупуване“ на гръцкия дълг той фактически спаси Италия, която беше още по-зле от Гърция. 

В съзнанието на германците „гръцката задлъжнялост“ се е вкоренила в лексиката, като израза „пиян като казак“. Този израз се ражда със самата поява на съвременна Гърция на картата на Европа през 1830 година. Гръцките революционери се гордеят с победата си над турския окупатор, но са бедни като обрана круша. Дълговете се трупат и трите страни попечителки Русия, Англия и Франция слагат съблазнителна примка около врата на младата държава. Ако гърците приемат немският принц – Отто фон Гришенланд за Крал, те са готови да отпуснат многомилионен заем.

Гърците се съгласяват и внесеният от чужбина владетел се настанява на трона. Той обаче не прави никакви усилия да разбере нито къде се намира, нито кои и какви хора управлява. Отнася се с презрение към православието, прави инвестиции в области без възвръщаемост и влошава състоянието на страната до степен, която прелива чашата на гръцкото търпение. Външният дълг не само не намалява, но дори се удвоява! Отто фон Гришенланд е прокуден от гръцките си поданици през 1862 година. Той се прибира в родната си Бавария, където до края на живота не казва добра дума за Гърция. 

Думите винаги имат значение. Понякога те са по-болезнени от куршумите. Турският президент, който заплашва с хиляди сирийски бежанци гръцката граница, ги ползва в защита на  агресивната си политика. Той диктаторът, чиито затвори са претъпкани със журналисти и опозиционери, зове гърците да спазват „Правата на човека“! Той припомня редовно, че тълпи от гърци, преследвани от немските окупатори, са намирали убежище в Сирия. И според него, сега е ред на гърците да подслонят сирийците.

Много е възможно думите на Ердоган да са произвели ехо в посока, която нито Меркел, нито немските медии са предвидили. В Атина си спомниха за немската окупация и 500-те хиляди човешки живота, които германците са отнели. Във тази връзка, гръцкият парламент гласува иск за репарации на стойност 290 милиарда евра към Германия, за престъпления извършени през Втората световна война.
„Власите на край Дунава се давят“, казва българската поговорка.

Може би някой да я е превел на френски, защото французите търпеливо изчакват. Според Еманюел Макрон, Ердоган разбира само от сила. Френски бойни самолети „Rafale”, превъзхождащи многократно турските F16, кацнаха в Кипър. Френски и гръцки фрегати наблюдават всяко движение на турските плавателни съдове. Макрон и Мицотакис са в постоянна връзка. Те знаят, че времето работи за тях.