Д-р Павлина Михайлова пред ФАКТИ: Мнозина желаят да дарят плазма, но това е възможно само в НЦТХ с два апарата

Във вторник – 10 ноември, сдружение „Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма“ излезе с второ отворено писмо до премиера Бойко Борисов, до министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов и до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата Богдан Кирилов.

Сдружението цели да популяризира лечението на Covid-19 с реконвалесцентна плазма от преболедували вируса и да насърчи преболедувалите вируса да даряват плазма. В отвореното си писмо те призовават за оборудване на повече центрове, в които даряването да е възможно и за даряване без нужда от PCR тест, а само срещу антигенен тест. „Българските граждани трябва да са наясно дали могат да разчитат на държавата в оборудването на такива пунктове. Стотици са готови да помогнат на своите близки, на лекарите и на непознати хора, които са в беда“, пише в писмото.

От ФАКТИ се свързахме с доктор Павлина Михайлова, която е председател на сдружение „Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма“. Разговора ни четете в следващите редове.

- Д-р Михайлова, защо плазмата има положителен ефект върху организма на човек, болен от коронавирус?

- Плазмата има положителен ефект, когато се приложи в правилното време, по правилния начин и в общата схема на лечение, която се прилага при Covid-19. Плазмата от преболедувал съдържа антитела на коронавируса. Тези антитела, когато се влеят в кръвта на болния, те „хващат“ вируса и го елиминират от организма. Много е просто.

- Когато човек иска да дари в България, има къде да го направи? Аз открих само една възможност в София, след записване на час.

- През май месец е било взето решение в Националния център по трансфузионна хематология и в регионалните центрове по трансфузионна хематология да се извършва тази процедура – даряване на реконвалесцентна плазма. Тези регионалните центрове по трансфузионна хематология са четири – Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен. Първо бе оборудван Националният център в София. Сега в момента върви оборудване на другите четири центъра. В най-скоро време ще отвори врата за дарители центърът във Варна. Всъщност той се намира в техния кръвен център, просто това е едно допълнително отделение.

- Все пак да кажем, че плазмата не се дарява, както кръвта. Не може да се взима плазма навсякъде, където може кръв.

- Да, за даряване на кръв не е нужна никаква апаратура, докато плазмата се дарява посредством апарат, наречен апарат за плазмафереза. С такъв апарат е оборудван Националният център по клинична и трансфузионна хематология. За съжаление те са само два апарата там. От това произхожда големият проблем, който имат всички лекари, болни, близки, които искат да прилагат този метод. Тоест има много дарители, много хора, които желаят да дарят плазма, но плазма може да се дари само в Националния център по клинична и трансфузионна хематология, където има само два апарата.

- Вие общувате с много хора покрай сдружението „Лечение на Covid-19 с реконвалесцентна плазма“ – има ли действително толкова голямо търсене на плазма и толкова голям брой хора, които желаят да дарят?

- Да, с мен - като председател на сдружението, се свързват много хора. И лекари, и близки на болни, и хора, които желаят да дарят плазма. Интересът е огромен и той скочи в последните три-четири месеца, когато се случи този лавинообразен скок на заразените, на болните, на смъртните случаи. Лекарите, които разбраха, че плазмата може много да им помогне и за кратко време, че три-четири дни след като я приложат, те си изписват болните, се увеличават всеки ден. Особено популярна стана плазмата в градовете, в които ситуацията е критична. Говоря за Шумен, говоря за Габрово. Там знам, че няма „Ремдесивир“ и лекарите не чакат болният да се влоши, да го интубират и тогава да търсят плазма.

Напротив още в етап на средно тежко до тежко състояние, особено на хора с придружаващи заболявания в рискова група, те искат плазма от кръвния център, преливат и дори само с една доза плазма, когато е прелята навреме, болният се подобрява за 24 часа.

- Споменахте „Ремдесивир“ – трябва ли да разделяме лечението с плазма от лечението с него?

- Плазмата и „Ремдесивир“-а много добре вървят заедно в една обща схема. Ние препоръчваме много силно практикуване на поза „пронинг“ и разпространяваме едно видеоклипче. Тя трябва да се практикува по половин час - половин час си в тази поза, половин час почиваш и така непрекъснато. В тази поза си с дупето нагоре, гърдите са надолу, по корем си на леглото и фактически от гравитацията белият дроб се дренира. Секретите слизат надолу, отделят се. Хората, които правят тази поза казват, че температурата от 39 градуса спада след два часа на 37.

Секретите, които се образуват при това заболяване са като лепило. Хората казват, че имат някаква бяло-жълта много твърда плътна консистенция в дробовете, като нишесте. Ако седиш обаче половин час в тази поза, след това половин час почивка, след това отново половин час в тази поза, секретите се отделят, заедно с тях се отделя вирусът. Тази поза се практикува много широко в Германия, в Русия, в САЩ и то не само при Covid, а при заболявания на белия дроб, от които може да се развие пневмония.

Представете си ако в белия дроб има такива секрети като лепило, ти седиш или пък стоиш прав, те си остават там. Когато обаче си обратно – с дупето нагоре, те се стичат надолу. Белият дроб се дренира по естествен път. Ефектът е много голям.

- Във вторник излязохте с отворено писмо от сдружението. В него се говори против необходимостта от PCR тест, за да се дари плазма – защо?

- Това е нашето второ отворено писмо до премиера Борисов и до министъра на здравеопазването. Във второто писмо повтаряме искането от първото писмо – да може да се дарява плазма също когато имаш тест само за антитела. В момента можеш да даряваш плазма само когато покажеш положителен PCR. Много хора не си направиха този тест, когато са боледували. Вие знаете, че той не е и толкова достоверен. Сега - 6-7 месеца след решението да се дарява плазма само след PCR, вече има много достоверни тестове, които са с 99% чувствителност и са за антитела. Ние настояваме само с такъв тест, който доказва наличие на антитела, да може да се дарява. Хората протестират, че не могат да даряват плазма, защото не са си направили PCR, но са изкарали вируса и могат да го докажат по най-добрия начин – чрез тест за антитела.

Това искаме във второто писмо освен всичко друго – освен съдействие за отваряне на пунктове за даряване на плазма. Не само на тези пет места – в НЦТХ и четирите регионални центрове, а в областните градове.

- Как се извършва това извличането на плазма?

- Лягате на леглото, кръвта ви минава през този апарат за плазмафереза и в едно сакче се отделя плазмата от тази кръв. Останалата част от кръвта, която е с клетъчните елементи – еритроцити, тромбоцити, левкоцити, тя се връща обратно. При едно даряване могат да се дарят до 600 милилитра плазма, които се разделят на три дози. При някои жени се отделя 400 милилитра. Ако се дарят 600 милилитра плазма, тя се разделя на три дози – по 200 милилитра. Само с една доза може да се помогне значително на един болен. При някои хора даже не се прелива втора доза.

- Как се разпределя плазмата – мога ли аз например да отида и да даря за конкретен човек или разпределянето е случайно?

- Разпределянето на този етап наистина е проблем. Няма достатъчно плазма. Лекарят трябва да поиска плазма от НЦТХ. Ако има 60 искания дневно от лекари, НЦТХ ще могат да дадат плазма на 30 от тях. През НЦТХ могат да минат 10-12 дарители дневно на тези два апарата. Това е голям проблем.

Оттам нататък хората, които изпращат близки да дарят, които имат близки в болницата, те изпадат в паника дали за техния роднина ще има плазма. Лекарите също не знаят ще получат ли плазма за своя болен или за своя колега. Ние предупредихме в първото отворено писмо, че се създава почва за корупционни практики. Това, което трябва да се популяризира е, че един човек може да помогне на трима души като дари 600 милилитра плазма – независимо дали познати или непознати. Даряването на плазма е солидарен акт. Колкото може повече хора да отидат да дарят, толкова по-добре. Въпросът е, че няма къде да дарят.