2020-та ни показа, че корупцията убива. Буквално

Коментар на Емил Соколов, асистент-преподавател в университета в Екзитър, Великобритания:

2020-та ни показа, че корупцията убива. Буквално.

Когато гласно или негласно подкрепяш хора без капка морал и достойнство, резултатите не закъсняват. Пълните чекмеджета за едни са радост, а за други са трагедия. За да се напълни чекмеджето, някой по веригата трябва да се лиши от нещо. Това може да е местната болница, където една сестра отговаря за 40 души, или училището на детето ти, където недостигът на учители не е проблем. Много по-важно, например, е да се смени дограмата за трети път тази година. Едно е ясно - когато се краде, се краде от всички нас. Такъв е политическият кръговрат, празно няма. Корупцията прецаква всички ни.

2020-та ни показа, че държава няма. Абдикирала е.

Когато политиците крадат безобразно, това има други странични ефекти. Такъв страничен ефект е ерозията на институциите. Те просто спират да работят в един момент. Тогава всякаква справедливост се превръща в мираж. Каскетната тулупкрация възтържествува. Калинките крадат ли, крадат, но последствия няма. Това е перфектната екосистема, където за честен труд, принципи и професионализъм място няма. В тази паралелна реалност незаконните хотели по брега на морето са подпорни стени, а градовете оставени в продължение на месеци без вода, страдат просто от лек логистичен проблем.

2020-та имаше също отрезвителен ефект.

Дали защото на недоволните им бе забранено да се возят в метрото, и им бе наредено да ходят пеш, но на много хора главите им се проветриха. Сетиха се, че така не става. Въпреки това, първото сражение в окопната война между гражданите и превзетата държава, завърши в полза на похитителите. Това обаче не е краят, а началото.

2021-ва носи със себе си обещанието за промяна.

В България това не са само празни приказки. След няколко месеца у нас ще се състоят избори. Ще се наслушаме хубаво как алтернатива няма, невъзможно е да дойде някой друг, тъй като ще се счупи държавата и т.н. Опорните точки са отдавна известни. Това, което не е сигурно, сме ние - хората. Ако този път всички отидат до урните с ясното съзнание, че този порочен модел трябва да се махне, промяна ще има. Сигурно е. Така работи демокрацията.

Не, никой не може да гарантира, че следващото управление ще е безпогрешно. Напротив, то също ще има много трески за дялане. Трябва да се започне отнякъде. Изборът е прост. Да потеглим ли по стръмния път към промяната, или да седим и да чакаме да дойде поредният спасител, който ще обещае, че ще свърши всичко вместо нас. Тази приказка обаче е с предизвестен край. Спасителят идва, пълни чекмеджедата, набива ни го с 200, а ние се чудим защо така стана. От нас зависи дали този път сюжетът на историята ще е друг.

2021-ва ще ни даде възможността да избираме, но няма как да избере вместо нас. Сами си пишем историята.