Емил Соколов пред ФАКТИ: Парче по парче ГЕРБ разруши демокрацията у нас

Политическият и социален живот в почти целия свят бушува с пълна сила, а в тези моменти обществата имат неистова нужда от грамотни, обективни и независими анализатори. Именно поради тази причина от ФАКТИ разговаряхме с историка от университета в Екзитър Емил Соколов. Медията ни многократно е публикувала негови анализи по различни социално-политически теми, касаещи българската и международната политика, а и също така през изминалата 2020 година с Емил проведохме разговор в рамките на инициативата на ФАКТИ ''Гласът на българите в чужбина''.

В разговора ни стана въпрос за България, САЩ, Великобритания и други въпроси, за които Ви предлагаме да прочете в следващите редове.

Eмил Coкoлoв живee, учи и рaбoти в бритaнcкия грaд Eкзитър oт 2013 г. нacaм. Тoй имa бaкaлaвърcкa cтeпeн пo cпeциaлнocттa ''Иcтoрия и мeждунaрoдни oтнoшeния'', мaгиcтър e пo ''Икoнoмичecкa и coциaлнa иcтoрия'', a в мoмeнтa рaбoти пo дoктoрaнтурaтa cи (Иcтoрия), в кoятo изcлeдвa пoлитичecкитe oбeщaния нa двeтe гoлeми пaртии във Вeликoбритaния oтнocнo имигрaциятa в cтрaнaтa в пeриoдa 1960-1980 г.

- Г-н Соколов, тъй като ще си говорим за политика нека започнем така разговора ни. Има ли политика в България в най-буквалния и естествен смисъл на значението на думата?

Зависи какво разбираме под политика. Ако под политика разбираме сблъсък на идеи, политики и алтернативни визии за бъдещето, то в България със сигурност няма политика. При нас политиката е сведена до борба за оцеляване. Българската политика има за решаване основни проблеми като това хора да не умират на стълбите пред болницата, на което станахме свидетели преди няколко месеца. У нас политическият дебат, ако изобщо можем да говорим за такъв, е дебат за физическото оцеляване на нацията. Всичко останало е лукс, който за момента не можем да си позволим. Това само по себе си е огромен проблем. Нищо добро не може да излезе от тази поляризация на обществото. Истерията никога не е добър съветник, но статуквото у нас разчита на нея, за да се задържи на власт.

Колкото и да ми е неприятно да го кажа, у нас демокрацията е унищожена. В продължение на 10 години ГЕРБ я руши парче по парче и накрая успя да я разруши. В такава обстановка е невъзможно да се говори за политика. Когато обществото е разделено на враждуващи кланове, а институциите са проводник на частни интереси и обслужват само себе си, няма как да има чуваемост. Тогава вече не говорим за политика, а за търсене на спасение. Спасението обаче не е лесна работа. Много често това, от което се опитваш да се спасиш, е точно толкова опасно, колкото и фалшивите герои, месии и подобни, които ти обещават избавление. Ние вече няколко пъти попадаме в капана на такива измислени спасители – царят и Борисов са пример за точно това. На път сме да го направим за трети път с Трифонов и компания.

- От лятото до ден днешен продължават протестите срещу българското правителството, въпреки че днес те са значително по-малобройни. Срещу главния прокурор като че ли вече не се протестира. Вие също бяхте част от протестите, доколкото зная предимно във Великобритания. Дори да бяха успели те, едва ли една-две оставки щяха да попречат на статуквото да се възпроизведе в основния си вид отново. Каква е рецептата за стоп на това възпроизводство?

- Ако правителството и главният прокурор бяха подали оставка, това щеше да е огромен шамар срещу статуквото у нас. Разбира се, нямаше да сложи край на мафиотската хегемония в България, но щеше да е добро начало. Единственият начин нещата наистина да се променят е на обществото ни да му писне да го правят на маймуна. Нужни са будна гражданска съвест и непримиримост. С протести веднъж на 7 години никой не е успял да вземе страха на управляващите. Простата истина е, че българските власти не уважават българския народ. Не се страхуват от него. Убедени са, че каквото и да направят, то ще им се размине. Поне за момента са прави. Разминава им се. Ако хората реагираха остро на всяка издънка на властта, нещата можеше да са различни.

Второто, без което не може, е лустрация. Гръбнакът на милиционерщината трябва да бъде пречупен. Само така ще възстановим правовия ред в държавата. Не може слугите на престъпния комунистически режим да са по върховете на държавата 30 години по-късно. Докато тази тема се подминава, ще продължаваме да търсим временни решения на дългосрочни проблеми. Не може да се говори за реформи без лустрация. Тя трябва да е основата, от която наново да започне изграждането на българската държава.

- В анализите си коментирате прекаленото антиговорене на опозицията. Например, не че няма основание за това, но Христо Иванов прекалено много набляга на отрицанието спрямо Борисов, Пеевски и Гешев. Атанас Атанасов и Мая Манолова действат подобно. Това в годините никога не е имало особен успех. Според Вас до какво ще доведе този път?

- До нищо няма да доведе, както винаги досега. Борисов и личността му са крайно неприятни, но не те са проблемът. Борисов е подизпълнител. Ако не е той, ще е някой друг. Да, Борисов има огромна вина за сегашния модел и трябва да му се търси отговорност до дупка, но по-важно е да се предложи работеща алтернатива на корупцията, безхаберието и наглостта. Грешка е, че опозиционните партии у нас се боричкат с властта и се опитват да спорят с нея по всякакви злободневни теми. Когато в центъра на събитията е простащината на Борисов, или това с кого е спал, дебатът се опростачва. От това печелят единствено управляващите. Шегите с джипката са забавни, но с тях избори не се печелят.

Никой не е доволен от състоянието на страната. Всички искат да знаят каква България могат да очакват, ако управлението се смени. По-добре е опозиционните лидери да се фокусират върху това да опишат с колкото се може повече детайли едно по-светло и по-добро бъдеще. Ключовата дума тук е надежда. Негативна кампания, която залага на това да критикува до болка познати проблеми, няма да постигне много.

- Има ли дори само една причина българският избирател да повярва на нечий политически катарзис? На ‘’човешкото лице на ГЕРБ‘‘, ‘’БСП в опозиция‘‘, на Мая Манолова…

- Не. Това е не само безотговорно, но и вредно. ГЕРБ, БСП, ДПС, Манолова и всякакви техни производни са вредни за страната ни. Те са част от проблема. Не могат да са решение. Всеки, който твърди обратното - или е глупак, или лъже.

- Започнахме разговора с това дали има политика у нас. Как оценявате това, че докато в Европа и САЩ се водят идеологически спорове за бъдещето, у нас все още нямаме консенсус за лустрацията, за тъмното ни комунистическо минало като страна?

- Причината да няма консенсус по тези теми е, че управленският елит в България дължи успеха си на комунизма. Няма как от номенклатурата и нейните потомци да очакваме да осъдят комунизма и да настояват за лустрация. Това трябва да е целта обаче на всички нормални граждани. Причината да не се случва е, че прекалено често се разсейваме с глупости. Оставяме се да ни манипулират. Тук вината вече наистина е в нас гражданите. Нямаме извинение, че толкова години не успяхме да се обединим върху 2-3 ключови за страната реформи.

- Отживелица ли са идеологиите – ляво, дясно, антикомунизъм, както твърди един български адвокат с политически амбиции?

- Напротив, не са отживелица. Лустрация, декомунизация, съдебна реформа, правов ред – това са все проблеми, които могат да се решат с принципна дясна политика. Казано по-просто, България може да излезе от блатото, в което е затънала, само ако завие надясно. Ама това истинското дясно, а не гербавото дясно, което е просто поредният зле маскиран ляв завой в българската политика. Та, адвокатът определено не е прав. Когато човек заговори как лявото и дясното са отживелица, той крие нещо. Бяга от отговорност. Не му е за пръв път.

Лявото и дясното не са отживелица, въпреки ситуацията, в която се намира България. Бъдещето на страната ни сега повече от всякога зависи от това на коя страна ще застане обществото ни в този идеологически спор. Ако продължим сегашния ляв курс, скоро ще полетим към бездната. Дясната алтернатива е ясна - край на милиционерщината, на сервилността към Русия, на бездействието на институциите, на държавното задушаване на общество, бизнес, култура и т.н. Повече от всичко дясната политика изповядва и убеждението, че човек трябва първо сам да си помогне. Е, време е и ние в България сами да си помогнем, а не да чакаме някой да ни оправи.

- За да завършим частта ‘’България’’, бихте ли отправили послание към хората от нашето поколение, които не се интересуват от политика и дори се гордеят с това?

- Те може да не се интересуват от политика, но политиката се интересува от тях. Когато се оплакват от лошото образование, здравеопазване, пътища, демографската криза и какво ли още не, те често пропускат, че всичко това е политика. Да се гордееш, че не се интересуваш от политика, е като да се гордееш, че си прочел само една книга. Ако това е примерът, който искат да следват, добре. Ако обаче искат да променят средата, в която живеят те и близките им, това няма как да стане с апатия.

- Да поговорим малко и за Великобритания. Каква е равносметката Ви за Брекзит като реални последици вече почти 5 години по-късно след направения избор от гражданите на Кралството?

- Реалните последици са едно разделено общество, общество, което само се простреля в крака. ЕС има много трески за дялане. Великобритания обаче беше най-привилегированата страна в ЕС. Тя имаше възможността да настоява за реформи, от които целият ЕС да спечели. Вместо това британското общество стана жертва на евтин, но най-вече вреден популизъм. Хората, които дойдоха на власт вследствие на този популизъм, сега са отговорни страната да се справя толкова зле с пандемията. Британците ще научат по трудния начин, че големите приказки, не означават качествено управление. Тръгнали са по нашия път, но дано им дойде акълът навреме.

- Естествен е преходът от Брекзит към популизма. Защо той е във възход и в цивилизования свят?

- Самодоволство. Самодоволство не толкова на обществата на Запад, а на управляващите ги. Изредиха са правителства и лидери, които бяха убедени в собственото си величие, но цената за некадърността им плащаха хората. Във Великобритания случаят е точно такъв. Фискалната политика на Дейвид Камерън удари най-уязвимите в британското общество, а в това време той не спря да повтаря какъв велик държавник е. Сигурен беше, че ще спечели референдума през 2016-та. Е, не успя. Подобно нещо се случи и в САЩ. Обама бе харизматичен президент, но външната му политика беше под всякаква критика. Отново цената за нея плати обикновеният американец. Не може да експериментираш с хората и да очакваш, че в някакъв момент на тях няма да им писне. Това недоволство, разбира се, беше подклаждано и от външни сили като Русия и Китай. Но намесата на външни сили не бива да бъде считана за първоизточника на това недоволство. Корените му, както казах, се коренят в самодоволството и самонадеяността на цели поколения западни лидери.

- Валидна ли е за Вас хипотеза, че глобализацията и огромният технологичен прогрес изместват фокуса от политиката, прекалено много я изпреварват и това води до триумф на апатията - от една страна, и от друга на глупостта, която често е в синхрон с популистичната реторика?

- Ако под глобализъм и огромен технологичен прогрес разбираме напредъка на социалните медии, да. Социалните медии като Фейсбук и Туитър подкопаха основите на демокрацията по цял свят. Не говоря конкретно за цензурата над Тръмп в случая. В неговия случай тя беше закъсняла и дойде, едва когато той загуби изборите и направи неуспешен опит за преврат. Например, Фейсбук през 2016-та продаде личните данни на милиони свои потребители, които бяха използвани в мръсни политически кампании в САЩ и Великобритания, а вероятно и другаде. Неограничената власт на технологичните гиганти е проблем, както и бягството им от отговорност.

Употребата им за политическа реклама, която често прераства в пропаганда, е още по-голям проблем. Тези платформи целенасочено радикализират обществото. Правят го, защото коментарите, споделянията, реакциите, това им носи пари. Печалбата им обаче се случва за сметка на хармонията и разбирателството в обществото. Ако това продължи, скоро ще изгубим способността си да комуникираме един с друг. Това вече се случва в САЩ. Там или не си говорят, или са се хванали за гушите.

- Ако приемем, че Брекзит и президентстването на Тръмп са следствие от недоброжелателна източна пропаганда, може ли да приемем, че образованието във Великобритания и САЩ е претърпяло провал и трябва да се ориентира в новата обстановка?

- Не точно. Студентите са твърдо против Брекзит и Тръмп. За тях гласуваха основно по-възрастните. Проблемът на Западното образование е друг. То наистина възпитава в критично мислене, но понякога границата се прекрачва. Да си критичен към себе си и околните е едно, да се самобичуваш е съвсем друго. В някои млади хора съществува усещането, че Западът си е заслужил всичките беди заради колониалното си минало. Това не е само пораженческо, но и много вредно. Какъвто и да е бил Западът някога, то той е най-доброто, с което човешката цивилизация разполага. САЩ и Западна Европа са пътеводни звезди за голяма част от хората по света. Ако те спрат да вярват в силата на примера, който дават, тогава не ни чака нищо хубаво.

- Ще си вземат ли поука американците от урока ‘’Тръмп‘‘?

- Смятам, че вече си я взимат. Неуспешният опит за преврат на 6-ти януари изкара много хора от летаргията, в която бяха. Тръмп е типичен пример за това колко е тънка границата между демокрация и авторитаризъм. Америка обаче издържа стрестеста успешно. Неслучайно САЩ са лидер на свободния свят. Тръмп урони доста престижа им, но е въпрос на време да се възстановят.

- И последно. Оптимист ли сте за възцаряването на демокрацията у нас, укрепването ѝ в останалата част от Европа и възстановяването ѝ в САЩ?

- За САЩ съм оптимист. Те са показали, че винаги се справят с предизвикателствата. За Европа имам известни притеснения, тъй като тромавата бюрокрация на ЕС изглежда сякаш не подлежи на никакви реформи. Това, че определени партии в Европейския парламент яростно защитават авторитарни правителства като това на Борисов, също е сериозен проблем. Ако Европа не се размърда и не преосмисли ценностите си, рискува да изостане в надпреварата с нарастващи заплахи като Русия и Китай.

Относно България не мога да кажа, че съм оптимист. Както казах в началото, у нас демокрацията беше разрушена успешно. Далеч съм от мисълта, че на парламентарните избори на 4-ти април ще успеем да си я върнем. Да сложим първата копка пак ще е нещо, но и това няма гаранция, че ще се случи. Причината за това не е, че ‘’всички са маскари’’. Причината е, че голяма част от сънародниците ни харесва случващото се. Ако не го харесват, то поне нямат против да живеят в пленена държава. Поне така изглежда на пръв поглед. Протестите лятото бяха глътка свеж въздух, но не бяха нито толкова продължителни, нито толкова многочислени. Въпреки всичко, не бива да подценяваме способността на ГЕРБ да са безкрайно нагли и безочливи. Може пък от сега до изборите да се издънят така, че дори и най-незаинтересованите от нас да прогледнат. В това отношение смятам, че битката тепърва започва. Резултатът зависи единствено и само от нас.