Задава се третата вълна. Какво трябва да направи България

Коментар от Ясен Бояджиев:

Втората вълна на коронавирусната епидемия в България видимо спадна. Тя можеше да е по-кратка, по-ниска и да вземе значително по-малко жертви, ако ограничителните мерки бяха по-навременни и по-строги. И затова важното сега е да не бъдат допуснати същите грешки. Защото с голяма доза сигурност може да се каже, че на хоризонта вече се задава и трета вълна.

Заплахата

Специалисти предупреждават, че заради неизбежното разпространение на по-заразния британски щам на вируса тази вълна може да бъде по-мощна и унищожителна. За заплахата може да се съди по примера на самата Великобритания, където въпреки строгите ограничителни мерки всеки ден се заразяват двойно повече хора, отколкото по време на втората вълна през ноември, а починалите са повече, отколкото при първата вълна през пролетта. Както и по примера на Ирландия. През декември тя имаше най-ниския процент на заболеваемост в ЕС и бе една от страните, които по празниците облекчиха в най-голяма степен ограниченията. Сега е обхваната от „цунами” от нови случаи и е страната с най-високата скорост на разпространение на заразата в света. Болниците ѝ са на ръба на колапса въпреки наложения още по-строг трети локдаун.

Какво да се прави

Предупреждението е категорично и ясно, и България трябва да направи всичко възможно, за да се размине с подобно развитие. За това обаче явно няма да може да се разчита на едно от най-сигурните средства - ваксинацията. В България тя се движи твърде бавно, за да стесни в достатъчна степен пространството за разпространение на вируса. Затова единственото решение е комплектът от гъвкави, ефективни и добре планирани ограничителни мерки.

В момента обаче тенденцията е обратна. Вече се усеща и тепърва сигурно ще се засилва натискът за разхлабване на мерките. Първи бяха ресторантите в хотелите, които отдавна вече работят. Тези дни се включиха школите по изкуствата и спортните школи, в следващите дни ще дойде ред на останалите ресторанти и моловете. Забелязва се усилващо се успокоение. И е твърде вероятно да повторим лекомислието от лятото и есента, заради което нещата излязоха извън контрол, и да тръгнем по инерцията на тоталното разхлабване.

Училищата - кръстопът и мотор на заразата

Най-голямо значение изглежда ще имат решенията, свързани с училищата. В сблъсъка между здравни и педагогически аргументи дълго време се опитваха да ни убеждават, че едва ли не децата не разпространяват вируса. Наистина: по причини, които и науката засега не може да обясни, епидемичният принос на най-малките деца и ученици изглежда малък. Това обаче не се отнася и за по-големите.

Научните данни напоследък показват, че е вярно по-скоро обратното - поради редица особености на съвместното пребиваване и общуване между толкова много хора в затворени пространства училищата представляват нещо като оживен кръстопът за разпространение на заразата, което ги прави и един от нейните най-мощни мотори. Впрочем, ако нещо беше категорично доказано от досегашния ход на епидемията в България, то е точно това - очевидната връзка между нейните пикове и спадове от една страна и етапите на отваряне и затваряне на училищата от друга. Затова и в следващите седмици евентуалното им отваряне трябва да е крайно внимателно. В противен случай при бавния ход на ваксинацията и при вероятното разпространение на по-заразния щам на вируса ще се стигне до още по-голям в сравнение с есента скок в броя на заразените и жертвите, което ще наложи още по-тежки и неприятни за всички ограничения.

Разбира се, присъствените форми на обучение са по-ефективни от дистанционните. Но когато става дума за качеството на образованието, поне за мен напоследък имаше и една още по-неприятна новина: засега едва около 20 на сто от българските учители изразяват желание да се ваксинират. А това по дефиниция би трябвало да е едно от най-просветените съсловия, нали?