Политиката на САЩ към Западните Балкани ще минава през Брюксел

Международният анализатор проф. Владимир Чуков в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: При безпрецедентни мерки за сигурност светът очаква инаугурацията на новия 46 президент на САЩ Джоузеф Байдън. Ще успее ли Байдън да обедини разделените щати, как ще се промени и дали външната политика на страната? Това са част от въпросите, които коментираме часове преди официалната церемония. Проф. Чуков, очаквате ли безредици по време на встъпването в длъжност на Джо Байдън, макар че тази инаугурация ще бъде много далече от традициите. Тя ще бъде преди всичко телевизионна.

Владимир Чуков: Да, така е. Поради тази причина не вярвам да има някакви изненади така, както се получи на 6 януари, спомняте си грозните картини, които излъчваха американските телевизии в цял свят. Ще има някакви протести, разбра се, но така или иначе американската столица в момента е, да кажем директно - във военно положение. Взети са поуките, взети са всички предпазни мерки, така че наистина вместо онези 200 хиляди човека, които обикновено присъстват на инаугурацията, сега ще присъстват някъде около 1000. Американските власти ще направят всичко възможно да не се повтарят тези картини, които много силно ерозираха авторитета на САЩ и оттук нататък на бъдещата американска администрация.

Водещ: Съществува ли, проф. Чуков, риск терористични групировки да се възползват от настроенията в Щатите, по един или друг начин да инспирират напрежение?

Владимир Чуков: Не вярвам, не вярвам. Въпреки че, ако погледнете отделните ядра, които нахлуха в Капитолия, много ясен анализ беше направен, много ясна дисекция, не вярвам да се допуснат подобен тип ексцесии. Да не говорим за външни групировки от типа на тези, които имат ислямски произход, не вярвам да се възползват от подобен тип събитие. Така че аз очаквам днес всичко да мине, както е предвидено, под лозунга: „Обединяване на Америка“.

Водещ: Онова, което в най-голяма степен е интересно за нас европейците, дали да очакваме промяна в отношенията на САЩ към ЕС?

Владимир Чуков: Вчера имаше едно много интересно изслушване на външния министър Антъни Блинкен в щатската комисия по външна политика, където той направи, бих казал, много кратка дисекция на това, което те смятат да практикуват, това което те смятат да правят. В общи линии, това което ние очаквахме, то се потвърди. За нас европейците много ясна е фразата „ние ще разширяваме нашите съюзи“, т.е. онова което беше по времето на Тръмп, да не кажа война, но много хладни отношения с ЕС, да не кажа особено неприятни отношения с Германия, мисля че това ще бъде в миналото. Аз лично предполагам, че Антъни Блинкен ще има предпочитания към Франция. Знаете, той е човек, който е изкарал част от живота си с Франция, говори перфектен френски, така че вероятно ще се върнем в много голяма степен на това, което видяхме по времето на Обама. И още нещо да припомня, като помощник държавен секретар, той каза, че Брекзит е катастрофа за Великобритания. Така че очевидно акцентът ще падне в отношенията с ЕС за сметка на една отцепила се вече Великобритания.

Като лично моят прочит, вчерашното встъпление, резюме на Блинкен, имаше и някои неясноти. Нека да кажем директно – приоритетите тепърва, според мен, ще се напасват, ще бъдат определени. Ще използвам две словесни формули, които той използва вчера в Сената. Първото за Китай, че те са стратегически опоненти. Впоследствие спомена държавите, които представляват заплаха. Става въпрос, цитирам „Русия, Иран и Северна Корея“. Но ето тук се оставя някакво съмнение, да не би Русия и Китай да си сменят местата като опоненти или заплахи. Той използва на друго място като опоненти „Русия и Китай“.

Ето тук веднага виждаме отговора на съществуваща още няколко часа администрация. Майк Помпео изведе директно обвинение, че Китай упражнява геноцид, думата е точно геноцид, срещу уйгурите в китайската провинция Синдзян. Това е много ясно послание към новата администрация, че отношението към Китай не би следвало да бъде променяно. Т.е. това може да предизвика и санкции срещу Китай. Това само по себе си е силно хвърлена ръкавица.

Коя е основната заплаха – Русия или Китай? Така че тепърва, според мен, ще се напасват приоритетите. С Иран също така според мен ще има една дълга сага. По-скоро не е сага, тъй като Рохани вчера имаше телевизионна реч, в която каза „ние очакваме да се върнат Щатите от 2015 г.“, с никакви промени от 2015 г. Антъни Блинкен каза – не, ние ще предложим ново споразумение, много силно и с нашите съюзници в региона – Израел, страните от Персийския залив. Т.е. връщането към старото, т.е. от преди Тръмп, няма да има.

И още нещо, което може би е интересно за нас. В своето експозе Блинкен изложи и отношението си към Турция, нещо което аз лично го предвиждах още преди седмици. Той описа Турция като съюзник, но това поведение, което в момента има Турция, не е на съюзник. Т.е. много ясно даде, бих казал, жълта светлина за Ердоган да възстанови онези практики, които са специфични, характерни от страна-член на НАТО. Това затопляне на отношенията го виждаме от седмици, опити за затопляне на отношенията с Израел.

Тук искам да отворя една много интересна скоба. Израел е определила като бъдещ посланик на държавата Израел в Анкара, човекът, който трябва да затопля официално отношенията, бившата посланичка на държавата Израел в София. Ирит Лилиан, която натрупа много сериозен опит в България и очевидно може би, пренасяйки своя балкански опит, трябва да го реализира в Турция. Много сериозна задача пред нея. Също така желанието да затоплят отношенията с Франция, с Гърция. Виждаме медиен флирт със Саудитска Арабия, с Обединените Арабски емирства. Дори, Ердоган в рамките на желанието да се представи като едва ли не радетел на мира, предложи посредничество между Щатите и Иран. Турция очевидно няма да бъде онази, която беше до този момент. Да припомня, че миналата година турската лира отново загуби около 20% от своята стойност. Така че ето там ще бъде може би балканският нюанс. Докато ние, които сме страни членки на ЕС, влизаме с големия блок съюзници и приятели на САЩ.

Водещ: Да, но нас ни интересува и дали САЩ по-ясно, по-категорично ще погледнат към Западните Балкани.

Владимир Чуков: На този етап нямам категоричен отговор. Аз считам, че погледът на Щатите ще минава през Брюксел, т.е. Западните Балкани ще минават през Брюксел. Едва ли, поне аз така считам, ще се върнат времената на Клинтън.

Водещ: Политика, която да не е съобразена с позицията на Брюксел имате предвид?

Владимир Чуков: Така е. Спомняте си, тогава ние станахме свидетели на много интересни неща. Неща, които мисля, че няма как да се повторят. Спомняте си отношенията на Клинтън с Югославия, бомбардировките в Югославия. Това са минали времена. Считам, че оттук нататък всичко ще бъде координирано с Брюксел, тъй като ние сме един блок, който между другото показа много голяма жилавост, особено след изпитанието Брекзит. 27 страни, които очевидно, може би със скърцания, може би с разминавания, но така или иначе Западните Балкани трябва да бъдат единен европейски проблем. Според мен новата администрация ще има много по-големи проблеми с Китай, с Русия, с Иран, т.е. с Близкия Изток, отколкото разделенията и ситуацията в Западните Балкани.

Водещ: Ще се оттегли ли Тръмп от политическата сцена или по-скоро предвиждате, че неговата предизборна кампания всъщност започва от днес?

Владимир Чуков: Ако си спомняте 2016 г., всъщност започна самата предизборна кампания за 2020 г. 4 години демократите не го оставиха на мира. Между впрочем, гледайки изборните резултати 2016 г., да припомня за вашите слушатели, Тръмп спечели с 63 милиона гласа, сега Тръмп получи 11 милиона повече – 74 милиона, а Байдън получи 81 милиона. Вчера много ясно го чухте, той каза: „Движението, което ние създадохме, тепърва набира сила“. Това е всъщност големият проблем.

Първият приоритет на новата администрация на демократите, които тотално наложиха своята власт, това е Белият дом, това е Конгресът, това е Сенатът. Навсякъде те са мнозинство, ще се опитат да довършат процедурата за импийчмънт, тъй като става дума за елиминиране на най-големия, най-сериозния им опонент. Ако той бъде наистина довършен чрез импийчмънт, той просто няма да има право да се кандидатира.

Ако не, тогава според мен ще се случат много интересни проблеми вътре в самата Републиканска партия. Нека изразя мое мнение, че част от загубата на Тръмп беше затова, че той не успя да сплоти цялата Републиканска партия, т.е. това са старите активисти, старите лица на републиканците. Както виждате, на инаугурацията днес ще присъства Джордж Буш, един от хората, които олицетворяват тази партия. Според мен той загуби щата Аризона, благодарение на своите спорове с Джон Маккейн, който беше представител на Аризона в Сената дълги години, нещо, което накара поддръжниците на Маккейн да гласуват против Доналд Тръмп.

Нещо повече, виждаме Мич Макконъл, който в момента е може би най-високопоставеният републиканец въобще в настоящата администрация, той е лидерът на републиканците в Сената, които до този момент имаха мнозинства, всъщност се обяви против Тръмп. И ето тук в рамките на въпроса дали ще има импийчмънт, дали няма да има, се появяват и две лица, които според мен са част от екипа на Доналд Тръмп, но му дишат във врата като потенциални кандидати, ако той бъде елиминиран.

Първият е Майк Пенс, неговият личен вицепрезидент, който между впрочем до последния момент очакваше да чуе от своя началник, че го подкрепя за бъдещ кандидат на републиканците. И още нещо безапелационно - много силният негов държавен секретар Майк Помпео. Още, когато се изказа на републиканската конвенция от Йерусалим, когато беше номиниран Тръмп в Шарлът, Северна Каролина, това беше силно предизборно послание. Нещо повече, очевидно е, че Майк Помпео отива на избори след две години за сенатор, което е много ясна заявка за бъдещата номинация за кандидат на републиканците.

Като не игнорираме също така и Тед Круз. Той е последният човек, който до 2016 г. държеше съревнованието с Доналд Тръмп. Той получи около 30% от гласовете за сметка на Доналд Тръмп, който взе малко над 60% от гласовете на републиканците. Според мен той много хитро, много предизборно, се опита да инициира една от подписките за уважаване на резултатите на републиканците срещу изборните резултати на Джо Байдън, което само по себе си показва това, че Круз иска да събере симпатиите на поддръжниците на Доналд Тръмп, но вече самият той като лидер. Така че виждате – много са въпросителните.