Какво заплашва река Ботуня - пред ФАКТИ посочват представители на екологично сдружение

В събота - 20 март 2021 година, се проведе протестно шествие на граждани, които се обявиха за обявяването на река Ботуня за защитена местност и срещу проект за изграждане на кариера за добив на пясък и пресевна инсталация до реката. Шествието тръгна от село Палилула, а крайната точка беше село Охрид. И двете села се намират в община Бойчиновци, област Монтана. Протестът беше организиран от „Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид“.

Организаторите на протеста уточниха, че вече е създадена подписка за обявяване на защитена местност „Поречие на река Ботуня“, като в нея са събрани над 100 подписа. Предложението е внесено в Министерство на околната среда и водите в края на февруари 2021 година и е подкрепено от природозащитните организации Сдружение за аграрни и екологични проекти-ГЕО, Сдружение за дива природа „Балкани“, риболовен клуб „Балканка“ и Асоциация на парковете в България.

Искането на протестиращите в събота е защитената местност да обхваща поречието и терасите на река Ботуня в землището на двете села и да не допуска строителство или добив на инертни материали, унищожаване и увреждане на реката и крайречната растителност.

За да говорим по темата от ФАКТИ се свързахме с Ангел Ангелов и Величка Величкова, които са членове на сдружението, организирало протеста.

„Проектът за кариера за пясък е започнал да се подготвя още през 2008 година, обаче абсолютно без знанието на хората. Нито някакво обществено обсъждане, нито нищо. Ние разбрахме чак 2011 година, че нещо се случва – през първия работен ден на новия кметски наместник. Тогава село Палилула даде отрицателно становище, заяви, че не е съгласно. Направи се общоселско събрание, селото беше против, но незнайно защо на следващия ден кметицата подписа, въпреки че селото беше против. Ние обаче пак не знаехме, че нещо е било подписано. Всичко се е пазело в тайна. Научихме чак през септември 2019 година, като тогава информацията беше, че се подготвя пресевна инсталация. Научихме това нещо съвсем случайно от едни познати. Присъствахме на събранието на общински съвет – там пресевната инсталация се гласува единодушно. За нея също нямаше обществено обсъждане. Тогава вече започнахме да търсим екологични организации и така до днешния момент“, разказа Ангел Ангелов.

„Проблемът е, че тези дейности ще навредят на селата, на природата“, категоричен беше Ангелов. „Има един доклад от г-жа Евдокия Манева (бел: бивш министър на екологията), което дава отрицателно становище, че питейните води ще се замърсят, ще се промени химическият състав на водата. Много плодородни земеделски земи също ще се унищожат, а те са и частна собственост. Хората са много против. Притесняват се от наводнения“, допълни Ангелов и беше категоричен, че местната власт не е дала информация на жителите на селата нито по отношение на пресевната станция, нито по отношение на кариерата за добив на пясък.

Величка Величкова е експерт по околната среда и физик и също е член на „Сдружение за опазване на природата, земите и хората на село Палилула и село Охрид“. Пред ФАКТИ тя разказа: „Има една порочна концесия от 2011 година, която предвижда добив на инертни полезни изкопаеми – в случая пясък и чакъл, баластра, от поречието на река Ботуня, на което хората опонират. Няма никаква логика да се добиват пясък и баластра, които се намират върху плитко разположено – до 2 метра, защитено подземно тяло, което е предназначено за питейни нужди. Това е толкова скандално! Аз се запознах със случая в края на 2019 година – хората от двете села дойдоха за съдействие. Когато се запознах с Оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) разбрах в действие какво значи некомпетентна държавна администрация. Това беше очевидно. В случая ОВОС-ът е връщан от Евдокия Манева, която е единственият компетентен министър на околната среда и водите, четири пъти. Следващата министърка приема този ОВОС (бел.: става дума за Нона Караджова), по порочен начин се провежда обществено обсъждане, а срокът на валидност е изтекъл през 2018 година. От РИОСВ Монтана правят проверка, установяват, че не са извършени никакви действия, което означава сигурно отпадане на валидността“.

„По една или друга причина обаче те решават, че трябва да дадат на проекта живот“, продължи тя. „Не се съобразяват с каквато и да е било нормативна база. Още повече, че има едно основно изискване – има План за управление на речните басейни. Първият план е с валидност до 2015 година. Тоест тази концесия и този ОВОС съответстват именно с този план и приложимото нормативно законодателство до тази година. След 2016 година има нов план и ново законодателство. Практически, за да влезе в сила този ОВОС, има нужда от актуализация, което не се прави“, категорична беше Величкова.

„След това през 2019 година имаше ново инвестиционно предложение за пресевна. Пресевната представлява едни 20-тонни машини, които се поставят на място – върху подземното водно тяло до 2 метра, и копаят пясъка отгоре. Съвсем логично е, човек не е необходимо да бъде експерт, че да предположи, че подземните води ще бъдат замърсени. Тъй като това са машини, изпускат масло, поставянето им върху защитени подземни водни тела е забранено в актуалната нормативна база. Тук обаче държавните институции дават път на инвестиционно предложение, което замърсява подводни защитени води, от които хората пият вода. Не стига това, но правят документи с невярно съдържание“, каза Величка Величкова и уточни, че въпросните държавни администрации са РИОСВ Монтана и Басейнова дирекция, град Плевен.

„Аз съм подала сигнал към прокуратурата, което беше много трудно. Окръжната прокуратура Монтана използва всички методи, за да заглуши тези сигнали и да създаде пречки пред тях. Пратих един обстоен сигнал до главния прокурор, позовах се на член 113 от Административнопроцесуалния кодекс, в който се казва, че един проблем не може да бъде разглеждан от този, който го е създал. В този въпрос се занимаваше Върховната касационна прокуратура, която изпрати сигнала по компетентност към Специализираната прокуратура на 16 март. След доказателствата за нарушения представлява интерес документ с невярно съдържание, издаден от РИОСВ Монтана след тяхна комплексна проверка, в който документ твърдят, че осигуряването на водата за осъществяване на технологичните процеси в тази пресевна ще става с тяхно разрешително за водовземане, което разрешение не съществува. Това не го твърдя аз, а го твърди Басейнова дирекция през декември, 2019 година, а след това и в свое писмо от 2020 година“, обясни Величкова.

„Пуска се ново предложение за пресевна, което е продължение на старото, което е за добив на пясък и бласт. Старото предложение не е актуализирано с актуална и приложима нормативна база на екологичното законодателство. Получава се български парадокс – да се основават на нещо, което е нищожно и незаконно“, заключи Величкова.

„Има много доказателства, че МОСВ, РИОСВ Монтана и Басейнова дирекция действат като организирана престъпна група. Прокуратурата също спи и само отвреме-навреме си отваря очите. За отпадъците е доказано, че повечето отчетни документи са документи с невярно съдържание и това е, за да се вкарват спокойно отпадъци за горене от Европа. Изкарваме злато, вкарваме отпадъци, защото България има негодна енергийна стратегия“, каза в края на разговора Величка Величкова.

Местните хора от монтанските села са категорични, че не желаят да се унищожава природата и ландшафтът на земите, попадащи в кариерата. Опасенията им са свързани със замърсяване на подпочвените води и въздуха, унищожаване на река Ботуня, шумово замърсяване и риск от пресъхване на водата в кладенците в двете села, казват организаторите на протеста на 20 март.

Те припомнят, че многократно са възразявали срещу планирания добив на инертни материали в непосредствена близост до къщите им и бреговете на река Ботуня. Общоселски събрания са били правени на на 12.05.2009 година в село Охрид и на 04.01.2012 година в село Палилула. На тези събрания проектът е отхвърлен от гражданите. Внесените подписки с искане за опазване на природата в землищата на двете села пък са три.