Държавната петролна компания укрепва монопола на петролния пазар

Държавната петролна компания (ДПК) е официално замислена и обявена като инструмент, който да разбие монопола в търговията на едро на горива и да минимизира риска от договорки между големите вериги бензиностанции в търговията на дребно. Не такава обаче е реалността!

Със създаването на ДПК на практика се облагодетелстват няколко компании, свързани с властта. Ползите са предимно за една определена фирма. Тази компания внася гориво от руската Роснефт в сътрудничество с крупен бизнесмен, приближен до кабинета „Борисов 3“, и държи около 25% от целия внос на горива в България.

Каква е схемата на облагодетелстване?

Всеки търговец на едро на горива, има задължение по закон (ЗДРВЗ) да заделя част от горивото, което внася или произвежда за нуждите на държавния резерв и военновременните запаси. Това задължение повишава себестойността на горивото значително, защото трябва да се поддържат собствени бази за съхранение или да се ползват услугите на други компании, които имат такива складове. Разбира се, срещу определена такса за ползване.

Привилегированата компания не спазва закона и не поддържа запаси (Статия в Капитал по темата) с мотива, че няма собствени складове, в които да ги поддържа. По този повод са се жалвали успешно пред Пловдивския административен съд. Върховният административен съд обаче отменя решението на по-долната инстанция и постановява, че всички петролни компании, независимо дали имат или нямат собствени складове, са длъжни да поддържат запаси (публикация по темата). Въпреки решението на ВАС, съответната компания упорито продължава да не спазва закона и с това получава конкурентно предимство пред другите играчи на пазара.

Може да се влезе в хипотезата, че Държавната петролна компания (ДПК) се създава именно, за да прикрие действията на въпросната фирма, като сключи договори за предоставяне на услугата по съхранение на запаси в складовете на държавния резерв (в Сливен и Поликраище), с много ниски тарифи, с отложено плащане и с невъзможност да се проследи дали изобщо са платени таксите. Предположенията се основават на това, че ДПК няма достатъчен капацитет да предложи услугата за целия пазар в България и затова ще предложи преференциални условия само на част от компаниите на пазара. Вероятно това ще е основно конкретната близка до Борисов компания, защото директорът на ДПК е бивш служител на държавния резерв, който, както всички добре знаем, традиционно се контролира от хора, свързани с ДПС и с Делян Пеевски, а за него се предполага, че е и основен собственик там.

Предполага се също така, че Държавната петролна компания, която управлява петролните запаси в държавния резерв, ще купува гориво именно от тази фирма за обновяване на запасите в държавния резерв. Запасите в резерва се обновяват всяка година, въпреки че горивото не остарява толкова бързо и може да се съхранява без загуба на качеството поне две години. Важно е да се отбележи, че количествата, които се купуват всяка година за обновяване, са за около 100 милиона лева. Последните търгове за попълване с количества дизелово гориво изваждат на преден план нови играчи, показва справка в статистиката на Агенцията за обществени поръчки. Компании на Георги Самуилов, който е свързван в медийни публикации с Делян Пеевски, и на Димитър Радев, който има бизнес отношения с Младен Михалев-Маджо, спечелиха състезанието за попълване на резерва с горива за 104 милиона лева. Досега Лукойл беше единствен контрагент по тези доставки.

Компанията има собствена рафинерия в Белозем. Тази рафинерия работи с много големи фири, значително по-големи от нормалните спрямо световните стандарти (признати от държавата норми - до 4%, което е страшно много). Предполага се, че под формата на признати фири, се вкарват нелегални количества петрол на пазара в България, без да се плащат акцизи и ДДС.

На практика, създаването на ДПК подпомага поставянето на тези облагодетелствани кръгове на мястото, което до скоро се заемаше от друга голяма компания като монополист на пазара на горива.

Друг важен аспект в случая със създаването на ДПК е намесата на въпросната компания в инвестициите в петролна инфраструктура. Чрез създаването на ДПК държавата вкарва на пазара много мощен играч, с на практика неограничен ресурс за инвестиции. Бюджетът, гласуван за Държавната петролна компания, е 50 милиона лева за 2021 година и по още 30 милиона за следващите 2 години. За сравнение, други големи доставчици на горива на пазара на дребно планират 10 до 20 пъти по-малки бюджети за инвестиции. Този факт е накарал другите големи компании в петролния бранш да намалят значително плановете си за нови инвестиции, тъй като се повишава рискът от нелоялна конкуренция. Най-скандалното в случая е, че този огромен инвестиционен бюджет се захранва изцяло с обществени средства от държавния бюджет.

Митове за положителната роля на ДПК

С категоричност може да се заяви, че ДПК няма да повлияе на цените на дребно на пазара, както се обещава на хората. В момента 65% от пазара на горива на дребно се осъществяват в малките, "небрандирани" бензиностанции. Големите вериги държат само 35% от пазара. Дори и в тези 35%, цените на големите вериги са значително по-ниски от обявените на бензиноколонките. Това е така, защото около 75% от продажбите им са към корпоративни клиенти с договори за отстъпки.

Цените на дребно на горивата в България са традиционно едни от най-ниските в Европа и няма как да се намалят значително, дори и със създаването на верига от държавни бензиностанции. Освен това, насищането с бензиностанции в България и без друго е твърде голямо. Тук има много повече бензиностанции спрямо броя на населението, отколкото в повечето други европейски страни. На територията на страната има около 4500 бензиностанции, като само около 1100 от тях са от големите вериги.

ДПК няма да повлияе положително и на пазара на едро, тъй като няма достатъчно капацитет да предостави услуга за съхранение на запаси на добра цена за целия пазар. Ако целта е да се облекчи пазарът чрез такава услуга, то тогава може да се приложи моделът, който работи в Германия. А именно - държавата да се грижи изцяло за съхранението и поддържането на запасите, като събира за това еднаква тарифа от всички компании на петролния пазар.

Тъй като няма ползи от ДПК - нито за пазара на едро, нито за пазара на дребно, възникват съмнения, че създаването на компанията е с корупционни цели:

- да се облагодетелстват компании, близки до властта;

- да се замени монополното положение на голяма, добре позната на всички компания в този сектор с друг монополист;

- да се финансират с обществени пари инвестиционни проекти в изграждане или закупуване на бензиностанции, изграждане и ремонт на резервоари и др.

Дейността на Държавната петролна компания трябва да бъде осветлена и преразгледана. Ако тя ще оперира основно с резерва на горива, може да бъде предложен много по-удачен модел за това. Агресивното ѝ навлизане на пазара на горива на дребно с разкриването на 100 държавни бензиностанции е икономически необосновано и напълно излишно. Този проект трябва да бъде преустановен.

Автор: Цецка Бачкова, зам. председател на ПП ДСБ, народен представител в 45-то Народно събрание и кандидат за такъв в 46-то НС.

Д-р Цецка Бачкова