Методи Андреев за ФАКТИ: Мълчанието за 38-те лица е престъпление спрямо обществото. Гешев ни връща при Тодор Живков ли?

Подписка с искането главният прокурор Иван Гешев да обяви публично имената на 38-те държавни служители – 27 магистрати и 11 висши чиновници, недекларирали своите банкови сметки и имоти в чужбина. Такава инициатива започна „Групата за натиск“, с подкрепата на „Демократична България“ и Инициатива „Правосъдие за всеки“. Така нареченият „Списък на 38-те“ е тема още от 2019 година, когато стана ясно, че 38 лица, които трябва да декларират своите притежания и сметки в чужбина по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), не са го направили.

Съобщението за това дойде вчера във Facebook от адв. Петър Славов, който подчерта, че идеята за подписката е на Методи Андреев, народен представител от ОДС в 38-то Народно събрание, бивш председател на Комисията по досиетата и депутат от гражданската квота на ГЕРБ в 43-тия Парламент. В процеса на работата на 43-тото НС Андреев започна съвместна работа с тогавашните депутати от Реформаторския блок и настоящи кандидати за народни представители от гражданската квота на „Демократична България“ Петър Славов и Мартин Димитров, като тримата са известни още като „Групата за натиск“.

За да говорим за казуса около „Списъка на 38-те“ и искането за огласяването на имената на хората в него, от ФАКТИ се свързахме с Методи Андреев.

„Искането е към главния прокурор. Идеята за подписката дойде от Сашо Диков, с него много пъти дебатирахме въпроса. Предложих му да направим такава подписка, като първо идеята беше тя да е до президента. След като разговаряхме с юристи, стигнахме до извода, че тази подписка трябва да е адресирана до Главната прокуратура и точно до главния прокурор.

Историята на този документ, за които става подписката – списъкът на 38 личности: 27 магистрати и 11 политици, започва през октомври 2019 година. Тогава тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров съобщава, че е получил от ДАНС списък на лица, за които е установено, че имат недекларирани имоти в чужбина, банкови сметки и инвестиции там, включително участие в офшорни компании. Разбира се, Цацаров тогава съобщава за този списък с целта да каже, че в списъка не фигурира Иван Гешев, който тогава е още кандидат за главен прокурор. След което Цацаров изрази готовност, че веднага ще даде на НАП този списък, за да се извърши проверка. Оттогава мина повече от година и половина. Много Ваши колеги, в това число Сашо Диков, поставяха ребром този въпрос на правителството на Борисов, сега и на правителството на ген. Стефан Янев. В крайна сметка обаче до ден днешен имената на тези въпросни лица, не са известни на обществеността“, разказа Методи Андреев.

„Законът казва следното – когато едно лице не декларира своето имущество, това трябва да бъде оповестено. Какви са причините, че то не го е декларирало, е въпрос на последваща проверка. Установен факт е, че тези 38 лица – 27 магистрати и 11 политици, не са декларирали свои имоти, сметки и инвестиции зад граница. Възниква въпросът защо имената досега са спестени“, каза още Андреев.

‚ДАНС е информационна служба. Тя събира информация, комплектова я и когато прецени, че тази информация е абсолютно достоверна и пълна, ДАНС предава въпросния документ на главния прокурор. Той трябва да започне разследване, съответно дава документа на НАП. Нали знаете каква практика има Главна прокуратура и въобще Прокуратурата – спокойно Главна прокуратура може да е започнала досъдебни производства за тези 38 лица и да излезе с номера, че не могат да ги съобщят, защото за тях има досъдебни производства и трябва да се пази следствената тайна. Аз съм имал такъв случай, когато бях член на Комисията за контрол на службите към Народното събрание. Бяхме привикали всички шефове на служби във връзка с делото „Червеи“, а всички шефове на служби в хор отговориха: „От вчера има досъдебно производство, всичко е следствена тайна, не можем да отговаряме на въпросите ви“.

Това е въпрос на Прокуратурата – какво ще разследва и колко ще го разследва. Ние искаме да знаем имената. Законът ясно казва: този, който не е декларирал своите имоти, трябва да бъде съобщен на обществеността. Ако после се окаже, че по някаква уважителна причина не е декларирал или просто е забравил, но си е платил данъците, това също ще бъде съобщено, вече от Главна прокуратура. Ние искаме имената, защото след като сега не дават тези имена, ние виждаме колко всъщност сме готови да се борим с корупцията“, обясни Андреев.

„Презумпцията за това да скриеш имот в чужбина е, че не можеш да докажеш доход. Поради тази причина не можеш да обясниш как имаш имот, инвестиция, банкова сметка или дял от офшорна компания и защо от офшорна компания, след като си магистрат и политик. Веднага може да се направи заключението, когато знаем какви са нравите в Главна прокуратура, че тези 38 лица в момента са един дълбок резерв, един сериозен резерв в тила на Главна прокуратура, който във всеки един момент може да бъде задействан.

Може да бъде например използвано влиянието на конкретния магистрат, така че, чрез действие или бездействие на магистрата, Главна прокуратура и главния прокурор да получи благоприятен ефект за своя дейност и намерение. Може да бъде използван политик на високо ниво, за да защити политически интересите на Главна прокуратура и главния прокурор. Неоповестяването на тези имена създава презумпцията, че те се пазят, за да бъдат използвани по-късно за целите на задкулисието, което е завладяло Главна прокуратура. Може да бъде и рекет като този, който чухме – 100 хиляди евро, за да излезеш от ареста (б.р. случаят от разследването „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“ на „Антикорупционния фонд“). Тук може би сумите са съобразени с възможностите, които имат съответните 38 лица от списъка. Като се знаят какви са банковите им сметки, може да им се иска процент. След като не се казва кои са тези лица, в момента сред тях може да има и хора във Висшия съдебен съвет. Това е пример как този кадрови орган на съдебната власт може да бъде използван от тези, които в момента държат ключа към това кои са тези 38 лица“, каза още Методи Андреев.

„Мълчанието за тези 38 лица според мен е едно престъпление спрямо обществото, особено след акта по доклада „Магнитски“. България трябва да бъде много по-отворена, трябва да бъдем много по-прозрачни. Напротив, както виждаме година и половина няма никакъв отговор“, категоричен беше той.

Методи Андреев сравни настоящата ситуация с един друг списък, от преди 1989 година: „Историята е от края на управлението на Тодор Живков. Американското посолство още беше зад Археологическия музей. Там те слагаха на витрината най-различни снимки от "прогнилия Запад". Минавахме периодично да гледаме, защото нямаше къде иначе да видим това нещо. По едно време бяха сложили списък на българските милионери по време на комунизма. Кордон от милиционери беше заградил тогава улицата, за да не могат хората да отидат и да прочетат списъка. Сега сме в същата позиция, само че ролята на тогавашната Родна милиция изпълнява главния прокурор и подопечната му Главна прокуратура. Тя не дава на обществото да научи истината кои са тези 38 лица. Какво става – главният прокурор ни връща във времето на Тодор Живков ли? Освен това има международни норми, че когато една информация представлява голям обществен интерес, даже тя да е тайна от гледна точка на националната сигурност, трябва да бъде съобщена“.

„А тази информация е от преобладаващ обществен интерес, защото тези магистрати и политици няма как да са получи толкова много пари, че да имат банкови сметки и имоти в чужбина, ако не са корумпирани. Когато няма съответствие между реален стандарт на живот и реални доходи, презумпцията e, че това несъответствие, тези пари са натрупани от корупционни практики. Мълчейки, Главна прокуратура, пази корумпираните от своите редици и сред политиците. Те са се превърнали в пазители на корупционния елит, който е завладял държавата, а не на обществото“.

На въпроса дали очаква действително списъкът на 38-те магистрати и висши чиновници да стане публичен, Методи Андреев отговори: „Очаквам, разбира се. Ние сме европейска държава, не сме държава от Азия, от Африка, не сме „бананова република“, макар че ни направиха такава. Ние сме първата „бананова република“ в Европейския съюз и този случай доказва, че сме такава. Главният прокурор трябва да намери начин да оповести имената, а какво мислят да правят с тези хора, какво е установено, имат ли досъдебни производства, за какво за тези досъдебни производства ние не искаме да бъде разказвано. Това действително е следствена тайна. Имената на тези хора и кой какво притежава обаче трябва да бъде съобщено. Тези хора са на публични длъжности и са приели информацията за техните имоти и финансово състояние да не бъде тяхна лична тайна, а обществено достояние. Затова има такива закони, затова има превенция на корупцията. Не може изведнъж да се чуе наличието на конкретни 38 човека, а да няма отговор кои са те“.

Андреев спомена и случая от 2010 година с информацията на германските власти за български граждани с банкови сметки в Швейцария. „Спомняте ли си онази дискета, която онзи шеф на НАП (б.р. Красимир Стефанов) ходи в Германия, взе, пък след това не последва нищо. Като народен представител в 43-тото Народно събрание съм писал тогава актуален въпрос до Министерството на финансите. Отговориха ми в три страници, в които стана ясно, че България не била асоциирана в някаква си електронна система за споделяне на информация и поради тази причина съдържанието на дискетата не могло да бъде оповестено. Тази дискета потъна. Наскоро правителството на Германия съобщи, че са купили информация за свои корумпирани бизнесмени, които крият данъци и перат пари, за 2 милиона евро. Ще видим само след месец време какво ще се случи с тези хора в Германия. В същото време в България главният прокурор прикрива корумпираните, като не иска да им казва имената“, каза той.

„Хората трябва да разберат – с подписката изразяваме нашата гражданска позиция. Ние не можем да пробием в главата на главния прокурор и да напълним мислите му с нашето виждане. Няма как да стане, след като той е зависим от тези, които пази. Най-вероятно те са си взаимно полезни. Ние искаме нашият граждански глас да се чуе, а след това, когато настоящият главен прокурор вече не е главен прокурор, новият да подхване и този, и предишния (б.р. Сотир Цацаров) за укриване. Те по всяка вероятност са съучаствали в много корупционни схеми, като са помагали да бъдат укривани. Ние виждаме какво се случва, виждаме какви документи се вадят, виждаме за какви огромни финансови нарушения става дума. През това време Главна прокуратура мълчи. Дума не обелва. Ние искаме да кажат едни 38 имена – това е най-малкото, което могат да направят“, завърши Методи Андреев.

---

Онлайн петицията можете да подпишете ТУК.