Войната на културите: Западна и Източна Европа си обърнаха гръб

През последните години Западна и Източна Европа постепенно си обърнаха гръб, и то по отношение на най-основните ценности. Как би могъл да бъде решен спорът?

Европейска културна война: тъкмо това - ни повече, ни по-малко - се случва в момента между Европейската комисия от една страна, и Полша и Унгария от друга. Формално погледнато, става дума за юридически въпроси, свързани с инкорпорирането на европейското право в националните законодателства. Но на всички участници трябва да е пределно ясно, че този спор в момента навлиза много по-надълбоко, отколкото се случва при обичайните процедури за нарушаване на европейските договори, с които Брюксел периодически проверява и евентуално наказва държавите, които ги нарушават.

В случая с Полша и Унгария Евросъюзът попадна във водовъртежа на мирогледния конфликт, който се е развихрил в редица общества по света: сблъсъкът между авторитаризма и плурализма, между националното и многокултурното. С други думи става въпрос за най-основните ценности. Един съюз от държави, който навремето беше създаден в името на разбирателството между народите, изведнъж се е засилил надолу по наклонената плоскост - как е възможно това?

Има някои политически фактори, които често се пренебрегват. В случая с Унгария например не бива да забравяме, че Орбан наскоро напусна Европейската народна партия. И вече няма формални съюзници сред западноевропейските правителства, което се усети особено отчетливо на последната среща на върха при обсъждането на правата на хомосексуалните. Правителството на "Право и справедливост" ("ПиС") в Полша също се намира в изолация на равнище Европейски съвет, което обяснява някои защитни реакции на двете страни.

Различните интереси на Запад и Изтока

В дъното на всичко обаче е нещо друго: през последните години Западна и Източна Европа постепенно си обърнаха гръб. Когато навремето започна източното разширяване на ЕС, се очакваше, че държавите от бившия Варшавски договор все някога ще се присъединят към основните мирогледни нагласи на Запада - либерално-консервативни или социалдемократически. Тези нагласи и до ден-днешен са решаващи за обществената дискусия в Западна Европа, те се наложиха и в Брюксел. Но приобщаването на Източна Европа не се случи точно по плана, специално по отношение на няколко нови и важни теми. Опазването на климата, миграцията, правата на жените, различността и многообразието - всички тези въпроси, които в Западна Европа заемат все по-важно място в политиката, в Източна Европа занимават само определени малцинства. Защото нека не забравяме, че нито "ПиС" в Полша, нито "Фидес" в Унгария са дошли на власт с преврат. Точно обратното - те бяха избрани именно защото обещаваха да опазят своите страни от тези западноевропейски тенденции.

Политическата система в ЕС не е недемократична, но тя не е в състояние да решава фундаментални ценностни конфликти. В една отделна държава такива конфликти се решават по най-задоволителен начин чрез избори. Ала ЕС няма дори правителство, което да прилага волята на мнозинството. А европейска общественост, където може да се проведе подобна дискусия, съществува единствено в зачатък. Ето как този спор накрая беше прехвърлен към Еврокомисията, която като "пазител на договорите" превръща един политически конфликт в юридически казус. Това е неудовлетворително решение, но с оглед на сега действащите договори друго просто няма.

Възможните решения са две

Тъй или иначе, спорът трябва някак да бъде решен - най-малкото в онези негови аспекти, които пряко засягат европейското право. В ЕС държавите членки имат свободата на политическо своеобразие, но те не са напълно суверенни - от самото начало основополагащият принцип на европейското единение е тъкмо такъв. Такива европейски завоевания като общият пазар и общото върховенство на закона могат да работят единствено, ако всички държави членки зачитат европейското право. Когато има бизнес в Полша, един германски предприемач очевидно има нужда от независимо правосъдие. Когато се засели в Унгария, един французин има нужда от увереността, че администрацията не е корумпирана и че никой няма да го дискриминира заради сексуалната му ориентация например.

Сблъсъкът, за който става дума, в момента навлиза в решаващата си фаза, защото все повече хора в Западна Европа не са съгласни техните милиарди евро да се изливат в държавите членки от Източна Европа, които не се придържат към договорените правила. Това още повече изостря конфликта, но беше неизбежно да се стигне дотук. Вече от доста време няма никакво оправдание за факта, че тукашният данъкоплатец финансира правителства, които открито водят политика срещу ЕС и срещу Германия. Да, важно е да се зачитат възгледите и интересите на източноевропейците. Но още по-важно е да се защитава върховенството на закона, защото ЕС може да има бъдеще единствено като общо пространство на законността.

В момента трудно може да се каже как ще завърши премерването на силите. За Орбан и Качински техният бизнес-модел, който е пряко зависим от политиката на ЕС, в момента виси на косъм. Но вече сме виждали не един и двама устати националисти, които бързо подвиват опашка, когато стане дума за пари. А освен това и в Полша, и в Унгария членството в ЕС все още е много популярно. В най-добрия случай острият подход на Еврокомисията ще доведе до преосмисляне на позициите и приоритетите в тези две държави и евентуално в техните общества. В най-лошия обаче ще започне процедура за изваждането им от ЕС.

Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"