За пиратството в бизнеса

Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт

В песента „Комшулук“ на трио НЛО се пее: „Бизнесът е с правила железни“. Тук трябва да поясним – има почтен бизнес, дългосрочен, по добри практики и правила. Но има и бизнес основан на законите на пиратството: „Грабѝ и плячкосвай!“ Този бизнес добре е описан в някои художествени произведения. Във филма „Проклятието на Черната перла“ Уил Търнър и пиратът Джак Спароу се дуелират в работилницата на стария майстор. Уж са с шпаги, а Джак Спароу хвърля някакъв прах и онзи докато се усвести му изритва шпагата и насочва пистолет. „Измами ме!“ – учудва се Уил Търнър. „Нали съм пират!“ – отговаря Спароу. В открито море, като открадват кораб, пак се скарват. Уил Смит вади сабията. Джак Спароу казва: „Прибери я синко, излишно е пак да те побеждавам!“ Уил Търнър казва: „Не, ти наруши правилата. В честен дуел щях да те убия.“ Джак Спароу: „Значи нямам стимул да спазвам правилата!“ След което завърта рязко кормилото на кораба, една мачта се обръща, помита Уил Търнър и той виси безпомощен хванал мачтата над водата. Джак Спароу: „И докато висиш там слушай внимателно – единствените правила тук са: Какво може да направи човек и какво не може.“

Във филма Уолстрийт героят на Чарли Шийн убеждава борсовият играч и както му казват „акула“ Гордън Геко да изкупи определен дял акции, да овладее и да направи печеливша авиокомпанията на баща му. Обаче Геко прави маневра и зад гърба на брокера си съсипва компанията за да я продаде на части. Оказва се, че от това ще спечели много повече и то краткосрочно, отколкото да я поддържа работеща дългосрочно. Чарли Шийн нахлува в офиса му в пристъп на гняв и пита: „Защо трябваше да съсипваш компанията?“ Геко гневно отговаря: „Защото е подлежаща на съсипване!“ (Защото може да се съсипе!).

Във филма „Бандата на Оушън 3“, един от героите, Рубен дава земята си в центъра на Лас Вегас, Невада (САЩ) и прави дружество с Уили Банк, за който е известно, че е прецаквал всичките си партньори досега. Мотивът му е, че разчита на договор, който бил „железен“. Неговите приятели го убеждават, че когато се опре до Уили Банк, не може да се разчита на договор. И действително, Банк принуждава почти силово партньора си да се откаже от 50%-ния си дял срещу дребна сума пари. Партньора му, Рубен получава инфаркт заради това.

Когато един от приятелите на Рубен се среща с Банк да му предложи да се възстанови дела, ето какво отговаря Банк: „Аз съм собственик на повечето ценни имоти в този щат!“ Приятелят казва: „Значи има много какво да загубиш!“ Банк отговаря: “Е, аз не губя. Хората които залагат срещу мен (явно в казиното), че ще загубя, губят и губят много. Ако се закачаш с мен, знай че съм бърз и като ти отвърна, режа като с чук.“ Приятелят пита: „Значи няма да възстановиш дела на Рубен?“ Банк отговаря:“ Ако Рубен е бил твърде слаб или твърде глупав за да предвиди това (което му се е случило), значи мястото му не е тук. Той направи правилния избор – предай се и умри (падни по гръб като предало се куче и вдигни лапите нагоре – б.а.). Остави го.“

Дали това е заложено в човешката природа или в природата на капитала? Може би и в двете. Ето един цитат от Уилиям Дънинг от 1860г.: „Капиталът избягва смутове и кавги и по своята природа е боязлив. Това е вярно, но все пак то не е цялата истина. Капиталът се ужасява от отсъствието на печалба или от твърде малка печалба, както природата – от празното пространство. При сигурни 10% той вече може да бъде употребен навсякъде; при 20% той се оживява; при 50% той става безумно смел; при 100% погазва с краката си всички човешки закони; при 300% няма престъпление, на което да не се реши – дори с риск да увисне на бесилката. Ако смутовете и кавгите носят печалба, той ще ги подбужда. Доказателство: контрабандата и търговията с роби.“ T.J. Dunning. Trade Unions…I., 1860, p. 36 (Цитирано от С. Савов Икономикс на прехода 1999г., стр. 23).

И да завършим поетично, една песничка от „Пиратът Шарки“ на Артър Конан Дойл:

„Търговец плава по морето,

атлаз и злато кара.

Но той не знае, диването,

къде пиратът ще го сбара.

Не зяпай! Нападай!

Паричките му прибери!

Душата му изкарай!

При рибите го изпрати!“

В заключение – нямам какво да добавя.