Разпределянето на бежанците е единственото възможно решение за ЕС

Можем да си заровим главата в пясъка, но проблемът си остава. Трафиканти и политици се възползват от страданието на бежанците, а решението е само едно - тяхното разпределяне в държавите членки.

Тежка злоупотреба със страданието на хиляди хора - това се случва в момента на бежанците в източните краища на Европа. Държавният лидер на Беларус Лукашенко очевидно е изкарал курс при турския президент Реджеп Тайип Ердоган. "Прати им през границата няколко бежанци на тези балами от ЕС и здраво ще им разклатиш цялата къща". Това приблизително гласи коравосърдечната формулировка.

Необходим е общ европейски план

Трафикантските банди печелят парите си от човешката неволя. Полското правителство искаше да демонстрира политическа решителност и затова реагира твърдо срещу бежанците, които прииждаха от Беларус. Но когато хората взеха да се вкоченяват пред вратите на Полша, една голяма част от поляците сериозно се замисли. И в страната се надига вълна от готовност да им се помогне.

Сегашните планове на полското правителство за ограда, повече гранични проверки и санкции срещу беларуските авиолинии са просто късогледи. Защото бежанците продължават да напират. Можем да си заровим главата в пясъка, да извърнем поглед, да се обявим против - няма никакво значение. Защото валидни си остават причините, поради които милиони хора напускат родината си: политическо преследване, климатична криза, граждански войни.

Проблемът има едно-единствено решение: добре премислена общоевропейска политика за бежанците.

Квотното разпределение е единственото решение

Това е повтаряно безброй пъти. И всички дават пример с 2015 година. Но мащабите са абсолютно несравними. Независимо от всичко, истинско решение на проблема няма и няма.

Така че остава едно: държавите от ЕС трябва да се договорят за разпределянето на бежанците. А след това всеки бежанец трябва да бъде хванат за ръка и да му се помогне: езиково обучение, професионална квалификация, от Португалия, та чак до Полша. За да могат тези хора най-после да осъзнаят, че са тук. Не само физически.

Казано съвсем простичко: друг път няма.