Марио Русинов за ФАКТИ: Недоверието към ГЕРБ нямаше възможност да се отрази на местно ниво, механизмите на влияние остават

"Позицията на "Продължаваме промяната", затвърди т. нар. дневен ред на промяната или протеста".

Това каза в интервю за ФАКТИ политологът Марио Русинов.

"Според мен ще има управление. Не мога да се ангажирам с продължителността на жизнения цикъл на едно бъдещо управление, но нуждата от приемане на бюджет, както и финансовата, физическата и психическата умора на кандидат-депутатите и съответно партиите ще принудят последните да се постигне компромис. За мен най-вероятният сценарий е кабинет, съставен от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България" с подкрепа или фактическо участие на БСП", посочи той.

"Според социологическите разбивки ИТН са станали нетни донори на 50% от гласовете, които имаха на предходните избори. Рекорден спад", смята още Русинов.

Политологът коментира още защо резултатите на ГЕРБ се запазват твърди, какво предстои да се случва вътре в БСП и успя ли "Продължаваме промяната" да активира традиционно негласуващите граждани.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Г-н Русинов, протоколите не са обработени напълно, но според Вас "Продължаваме промяната" ще остане ли първа политическа сила и при финалните резултати?

- Победата на формация "Продължаваме промяната" изглежда сигурна. Очаква се гласовете от чужбина да затвърдят преднината на ПП спрямо ГЕРБ, макар че първите резултати, разпространени в медиите показват слаба активност там и по-нисък спрямо очаквания резултат за обединението около Кирил Петков и Асен Василев. Отново подчертавам, че при относително малката разлика между първия и втория, в сегашната политическа ситуация нареждането им имаше отношение най-вече към символното начало. Позицията на ПП, затвърди т. нар. дневен ред на промяната или протеста.

- На какво според Вас се дължи победата им?

- Имаше множество фактори за победата им. Като се започне от умората към останалите партии, продължи се с техния универсален образ и тяхната относително скъпа и относително добре водена кампания. Не бива да се подценява и вкарването на свръхизбираеми кандидати като Ицо Хазарта и добре обезпечени кандидат-депутати, които можеха да си позволят и силна лична кампания, например Николай Събев - собственикът на една от най-големите спедиторски фирми, издигнат от Русе.

Според мен, ПП можеха да привлекат и още избиратели и то най-вече в резервоара от традиционно негласуващи, ако не бяха допуснали някои комуникационни грешки, а именно: ако бяха направили по-силна заявка за управление. Спомняте си, че от самото начало посланията им бяха в множествено число - "ние, партиите на промяната", "121-те депутати на промяната" и т.н. Имаше нужда и от прецизиране на някои от отговорите, които даваха относно наболели въпроси като формулата тук беше даване на неутрални отговори и т.н. Мисля, че все пак стратегията им беше да заложат на сигурно. Много пъти Петков и Василев имплицитно и експлицитно намекваха, че резултатът им ще бъде около 30-те процента. Вероятно при първоначалните сондажи техният потенциал е бил замерен именно толкова, което е удовлетворило лидерите на ПП като политическа цел. Съответно оттам е дошла преценката да се играе на сигурно, запълвайки нишата на обединител с неагресивни послания и маниер на говорене, пренебрегвайки възможността за по-сериозен успех. Един вид останаха си с питомното, вместо да гонят дивото.

- Виждайки спада в резултатите на "Демократична България", "Има такъв народ" и "Изправи се БГ! Ние идваме", според Вас "Продължаваме промяната" успя ли да накара хората, които не гласуват, да го направят, или по-скоро "открадна" от чуждите електорати?

- Тук отговорът е еднозначен. Ниската активност показва, че не само хората, които не гласуват, но и традиционно гласуващите, не са мобилизирани. За сметката на това обаче, социологическите разбивки показват, че всички партии на промяната са прелели мекия си електорат към "Продължаваме промяната" и то почти до последния човек.

- На какво отдавате устойчивите резултати на ГЕРБ на последните три парламентарни избора, въпреки всички корупционни и други скандали около тях и лидера им Борисов?

- От отдавна размишлявам по тази тема. Мисля, че резултатите им се държат на следните няколко фактора.

Първо и най-важното - недоволството и недоверието към ПП ГЕРБ, от страна на част от обществото, нямаше възможност да се отрази и на местно ниво. В общините кадровият състав се запази, освен на места с частични избори като Благоевград, например. Какво означава това? Означава, че механизмите на влияние и клиентелизъм, които местните администрации са установили, особено в по-малките населени места, се запазват. Подчертавам, че този процес тече, както в посока местни работодатели и усвоители на обществени поръчки, така и към местната администрация.

Второ, не бива да се забравя, че едни от най-силните - ако не и най-силните, местни структури са на ГЕРБ. В това отношение те са доста вещи в партийното строене и това им позволява масова мобилизация на твърдия електорат. Нещо, което и вчерашните екзитполове доказаха.

И накрая неуспехът за сформиране на правителство от страна на другите политически субекти, както и една поостаряла и все по-малко работеща мантра за "настъпването на комунистите", нещо което беше свръхзастъпено, когато партията говореше за Бойко Рашков и цитирам "мракобесния му режим", също доведоха избиратели до урните им.

Нека обаче се има предвид, че процесите, които текат в момента, мисля, че относително перманентно изядоха мекия електорат на ГЕРБ и при тях също се вижда почти нулево привличане на избиратели извън твърдите им привърженици.

- Ще зависи ли бъдещото управление от БСП?

- По начина, по който са разпределени мандатите към този момент, хипотезите, в които БСП не подкрепя и/или не участва в следващ евентуален кабинет в рамките на този парламент, са екзотични. От една страна, или някакъв тип голяма коалиция между ПП и ГЕРБ и вероятно някоя прилежаща партия, или ГЕРБ, ДПС и някоя по-малка формация, което обаче е формула за бързо и болезнено политическо самоубийство за участниците в подобен експеримент. Или коалиция на промяната с "Възраждане", вместо с БСП. С оглед на политическите заявки, съответно на Кирил Петков и Костадин Костадинов от снощи, изглежда много малко вероятно.

- Преди изборите коалицията между "Демократична България" и "Продължаваме промяната" и изглеждаше почти като факт, възможно ли е с оглед резултатите такава коалиция да не се осъществи?

- Двете партии са със сходен генезис, профил и избиратели. Непрестанно разменяха суперлативи една за друга по медиите. В такъв смисъл са естествен партньор. "Демократична България" понесоха удар на тези избори, така че отлагането на следващите е ключово за запазване на електората и възстановяване на електоралните си нива. Не виждам никаква причина да не се осъществи коалиция между тях, освен неразбирателство и липса на подкрепа от някоя от другите партии.

- Този път ще имаме ли управление според Вас?

- Според мен - да. Не мога да се ангажирам с продължителността на жизнения цикъл на едно бъдещо управление, но нуждата от приемане на бюджет, както и финансовата, физическата и психическата умора на кандидат-депутатите и съответно партиите ще принудят последните да постигнат компромис.

За мен най-вероятният сценарий е кабинет, съставен от "Продължаваме промяната", "Има такъв народ" и "Демократична България" с подкрепа или фактическо участие на БСП. Тук искам да отбележа две неща - първо, социалистическата партия претърпя пореден удар. Червената централа толкова често казва "Трябва да анализираме резултатите от изборите" напоследък, че изглежда, че друго освен анализи не правят. Второ със заявките от предходния парламент Нинова показа, че е готова да изиграе управленската карта, за да запази властовите си позиции в партията. Мисля, че нейното оцеляване като лидер зависи от това да участва - под една или друга форма, в следващото управление.

- "Изправи се БГ! Ние идваме!" остава под чертата за влизане в 47-мото НС. Очаквате ли хората във формацията да продължат участието си в политиката под някаква друга форма?

- Вероятно всички разпознаваеми лица на ИБГНИ в това число - Манолова, Дончева, Хаджигенов, Бабикян и Капон, ще опитат да се задържат като част от политическия пейзаж. В интерес на истината, цитираните жени са преживели редица реинкарнации в политическото пространство. Например Манолова преживя имиджов и душевен катарзис и направи невъзможното - почна да общува с хората, които я освиркваха по площадите. Няма да се учудя, ако след края на мандата на сегашния омбудсман, ѝ бъде предложено пак да стане тя. При правилното нареждане на обстоятелствата, Манолова може да се пробва отново и за кмет на столицата, макар и с доста по-спорадичен успех. Останките от Триото имат по-проблематично бъдеще в политиката, честно казано.

- Спадът при "Има такъв народ" по-голям ли е от очаквания?

- Според социологическите разбивки ИТН са станали нетни донори на 50% от гласовете, които имаха на предходните избори. Рекорден спад. Въпреки това мисля, че абсолютно естествен - с оглед на комуникационните и тактическите им грешки. Убеден съм, че и липсата на опитни структури също доведе до това фиаско.

- Смятате ли, че има някаква възможност от изненада на балотажа и загуба на Румен Радев тогава?

- Мисля, че не може да очакваме изненади там. Румен Радев трябва да претърпи епохален неуспех в дебат и всички партии да призоват гласуване срещу него, което е малко вероятно. Самият факт, че дори немалка част от градската десница гласува за него показва, че победата му е доста вероятна.

- Мислите ли, че следващият президент ще успее да обедини нацията около някаква идея, цел или тя ще остане разделена?

- Откровено казано - не. Българското общество е разделено по редица теми. Нещо повече, мисля, че можем да говорим за паралелни Българии. От една страна, в големите градове се споделят някакви постмодерни ценности и проблеми твърде далечни до малките населени места. От друга страна, разликата в икономическото развитие е толкова голямо, че основните политически проблеми на последните е изцяло свързано със социо-икономическите въпроси. Имаме и турските общности, които споделят трета действителност. В такъв смисъл, мисля, че времето на големите обединяващи наративи и послания е отминало.