Путин иска преиграване на Студената война

За Владимир Путин историята определено не тече по традиционния начин. След пристигането си в Кремъл през 2000 г., бившият офицер от КГБ не е спрял да пренаписва някои нейни глави, особено тези, които след падането на комунизма, одобриха загубата на влияние на Москва над съседите ѝ. Да изтриеш или да изпразниш от съдържание независимостта от 1991 г., да преиграеш Студената война в своя полза - руският президент, който смята изчезването на СССР за "геополитическа катастрофа", иска да преразгледа постсъветския международен ред и да възвърне влиянието си върху бившите републики на СССР. Това пише в статия за френския ежедневник Le Figaro политическият анализатор Изабел Ласер.

Обсебен от идеята за демократична и либерална зараза, идваща от Украйна, която може да застраши режима му, Владимир Путин предложи на 17 декември на американците и на НАТО нова Ялта, която ще ги прогони от Източна Европа, ще предначертае геополитическата карта на континента и ще позволи на Москва да си върне контрола, пряко или косвено, над бившия съветски гласис. Украйна е основната целева страна. За разлика от Грузия, чийто бунт отслабна след руската военна намеса през 2008 г., и Беларус, която беше принудена да коленичи пред политическия и икономически натиск от Кремъл, Украйна, въпреки анексирането на Крим през 2014 г. и дестабилизирането на Донбас, неуморно обявява привързаността си към Запада и демокрацията и все по-силно чука на вратите на НАТО и Европейския съюз. Но за Владимир Путин перспективата този голям съсед да влезе в Атлантическия алианс, колкото и да е далечна, винаги е била червена линия.

Въпросът за руския ултиматум, който ще бъде в основата на срещата между Джо Байдън и Владимир Путин в Женева на 10 януари, не засяга само Украйна. Двата договора, предложени на 17 декември от руския президент на Съединените щати и Атлантическия алианс, изискващи да бъдат приети "незабавно", са равнозначни на самопотопяване на НАТО. Владимир Путин настоява за прекратяване на всяко по-нататъшно разширяване на Алианса, за постоянно замразяване на базите му на територията на бившия Съветски съюз и за изтегляне на американските ядрени оръжия от Европа. Кремъл също така призовава НАТО да прекрати дейността си в страните от Източна Европа и по-специално в балтийските държави и в Полша, където Алиансът се засили в рамките на мерките за "презастраховане" на своите съюзници. Това косвено тласка американците да напуснат Източна Европа. "Владимир Путин иска да заличи разпадането на СССР. Той смята, че балансът на силите се е променил и че сега е в полза на антизападните ревизионистки сили", пише френската социоложка Франсоаз Том в статия, публикувана в Desk Russia.

Руският президент иска да има думата по въпроса за европейската сигурност. През 1945 г. конференцията в Ялта насърчи разделянето на Европа. Тъй като по онова време Сталин получи от Рузвелт и Чърчил признаването на зона на руско влияние на Изток, Владимир Путин сега иска от американците възстановяването ѝ, което постепенно стопи сближаването на бившите съветски страни със Запада. Той иска да превърне постсъветското пространство в сфера на жизненоважни интереси и изключително господство на Русия, призната за такава от Запада. В противен случай Кремъл заплашва Украйна, но и Запада "с военно-техническа алтернатива". "Европейците също трябва да помислят дали искат да избегнат превръщането на своя континент в сцена на военна конфронтация", каза заместник-министърът на външните работи Александър Грушко.

САЩ и НАТО осъдиха исканията на Кремъл. Но руският президент е в силна позиция. "Ако Владимир Путин се държи така, сякаш има надмощие по този въпрос, това е защото наистина е така", пише Дмитрий Тренин, директор на Московския център "Карнеги". Той е събрал повече от 100 000 мъже и тежко оборудване по границите на Украйна, където може да предизвика военна интервенция в рамките на часове. Освен военното изнудване, Владимир Путин печели и от слабостта на американците.

Вярно е, че те заплашиха Москва с нови санкции, ако нахлуе в Украйна. Но като твърдят, че няма да използват военна сила, за да я защитят... Американците отдавна гледат на изток повече към Пекин, отколкото към Москва. "Има интелектуална инерция в администрацията на Байдън по руско-украинската тема. Голямо объркване и малко въображение. Владимир Путин постави пръста си върху противоречието на американската външна политика, която от една страна отказва да наложи вето на влизането на Украйна в НАТО, а от друга не иска да защитава Киев в случай на "руска военна атака", обяснява Бенжамен Хадад , директор на програма "Европа" на Атлантическия съвет. На 10 януари в Женева Джо Байдън се надява да избегне заплитане на случая и да "спечели време", за да намери дипломатическо решение на украинската криза. Но рискът, продължава Хадад, е, че американците са в капан. Първоначалната реакция на руските заплахи трябваше да бъде по-силна. За да преговаряте, трябва да сте в баланс на силите."

В този контекст какви общи точки ще могат да намерят двамата президенти на бреговете на Женевското езеро? Някои отчитат възможността за мораториум върху разширяването на НАТО към Украйна и Грузия. Но твърде силни отстъпки от Белия дом, за да се зачетат червените линии на Кремъл, биха нанесли допълнителен удар върху американското доверие във вече силно афектирания свят. През август 2013 г. отказът на Барак Обама да нанесе удари срещу сирийския режим, който прекрачи червената си линия по отношение на химическите оръжия, трайно отслаби американската реч и отвори магистрала за руски интервенции в региона. Катастрофалното изтегляне от Афганистан през август 2021 г., което създаде образа на слаба и изплъзваща се Америка, само засили съмненията на съюзниците относно надеждността на Съединените щати. След това оттегляне страните по света предефинират своите геополитически позиции.

Особено суровият тон на Русия, който изключва всякакви "отстъпки" по нейните искания, не беше смекчен от телефонния разговор на 30 декември, по искане на Кремъл, между Джо Байдън и Владимир Путин. Президентът на САЩ смекчено каза, че е "решен" да реагира на поредната руска инвазия в Украйна. Владимир Путин от своя страна поиска "резултати" от исканията си за гаранции за сигурност.

Докато ултиматумът е отправен към американците и европейците, Европа беше изключена от преговорите на 10 януари. Владимир Путин, който не приема на сериозно разделения и властово небалансиран Европейски съюз, наложи среща на четири очи със Съединените щати, както в дните на Студената война. Жозеп Борел, външен министър на ЕС, беше по-твърд от Белия дом в осъждането на руските искания, които се считат за "напълно неприемливи". Такива са и заплахите срещу Украйна. "Териториалната цялост на една страна и правото на суверенна държава да решава собственото си сътрудничество с други държави или съюзи, тези принципи не подлежат на договаряне", предупреди той. Въпреки това, Европа е държана настрана от Русия, която иска да обсъди съдбата си и да предефинира архитектурата за сигурност на континента само със Съединените щати...

Що се отнася до Украйна, нейната перспектива един ден да се присъедини към НАТО още повече се отдалечава. Френската социоложка Франсоаз Том предупреждава: "След Мюнхен 1938 г. западняците много се срамуваха, че са изоставили Чехословакия в лапите на Хитлер. Днес ние страхливо подвеждаме Украйна, но дори не осъзнаваме нашето безчестие и опасността да се подадем на един агресор."