Империята на Путин отвръща на удара

Анализ на Курт Волкер, който е водещ експерт в областта на външната политика и политиката за национална сигурност на САЩ. Той е бил специален представител на САЩ за преговорите с Украйна в периода 2017-2019 г. и посланик на САЩ в НАТО в периода 2008-2009 г. Посланик Волкер е почетен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика. Анализът е публикуван от агенция БГНЕС.

Докато САЩ и съюзниците от НАТО преговарят с Русия тази седмица, трябва да имат предвид една отрезвяваща реалност: Владимир Путин е решен да възстанови руската империя.

След като стана президент на Русия преди 21 години, Владимир Путин обяви намерението си да възстанови руското величие. По онова време, след десетилетие на див западен капитализъм, корупция и срив на закона и реда, много руснаци и външни наблюдатели приветстваха думите му като необходима корекция, която ще укрепи демокрацията. Две десетилетия по-късно стана ясно, че той е мислел за нещо друго. След като определи разпадането на Съветския съюз като най-голямата трагедия на ХХ век, Путин започна проект за възстановяване на руската империя в Европа и Евразия.

Няколко елемента са централни за този проект и са видими (макар и често пренебрегвани) още през първото десетилетие на управлението му: възстановяване на руската армия, модернизиране и разширяване на руския ядрен арсенал, съживяване и разширяване на руските разузнавателни служби и дейности, поемане на контрола върху руските медии, консолидиране на държавната индустрия и подкопаване (а сега и открито осакатяване) на всяка политическа опозиция на неговата партия "Единна Русия".

С речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. президентът Путин направи още една следваща стъпка, като обяви пред света, че Русия отхвърля съществуващата европейска структура за сигурност. До този момент Русия вече беше обявила, че няма да се присъедини към Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) и категорично се противопостави на плановете на НАТО за противоракетна отбрана, които преди това бяха разработвани в партньорство с Русия. Русия също така отказа да спазва принципа на съгласие на приемащата страна за своето до голяма степен нежелано присъствие на войски в Грузия и Молдова и започна да пренебрегва ограниченията на Виенската конвенция относно концентрацията на войски, и прозрачността на военните учения. По-късно тя наруши Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (INF) и започна да отказва полети, поискани съгласно Договора за открито небе.

След като укрепи възможностите на Русия и установи по-силна военна позиция спрямо Запада, Путин започна да агломерира бившите съветски територии. В рамките на последните две години той ръководи поемането на контрола върху сигурността и медиите в Беларус и Казахстан, разполагането на руски мироопазващи войски в Нагорни Карабах, и мащабното концентриране на военни сили, което заплашва с ново нахлуване в Украйна. Това е в допълнение към незаконното анексиране на Крим и окупацията на части от Донбас през 2014 г., окупацията на Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. и дългогодишното присъствие на Русия в Приднестровието.

Проектотекстовете на договорите, които Русия представи на Съединените щати и на НАТО през декември, ясно показват, че Русия се стреми да преобърне европейската структура за сигурност, утвърдена след споразуменията от Хелзинки през 1975 г., и вместо това да се върне към подобно на Ялта разделение на Европа на западна и руска сфери на влияние. Няколко елемента от "декалога" от Хелзинки са пряко оспорени от руските текстове: правото на държавите да избират сами съюзите си за сигурност; ненамесата във вътрешните работи на други държави; ангажиментът да се въздържат от заплаха или употреба на сила; и приемането, че международните граници не могат да бъдат променяни със сила. Очевидно е, че САЩ и Европа ще отхвърлят тези руски искания. Но това едва ли е най-важното. През декември 2022 г. ще бъде отбелязана 100-годишнината от основаването на Съветския съюз на територията на бившата Руска империя. Путин изглежда е решен да отпразнува тази годишнина, след като е създал нова руска империя, и подкрепя това с военна сила, независимо от протестите на Запада.

Да се справят с тази нова реалност ще бъде предизвикателство за лидерите на НАТО през следващите месеци и години. За да запази свободата и сигурността в Европа - и да запази надеждата, че нациите, които понастоящем не са в НАТО, също могат да се радват на свобода и сигурност - НАТО трябва да бъде готова да се върне към невиждано от десетилетие ниво на военно присъствие и бдителност. Периодът след Студената война е към своя край. Това, което следва, може да не е нова Студена война, но няма да е и период на обнадеждаващ напредък в областта на мира и сигурността, към който отдавна се стремим. НАТО трябва да бъде в готовност.