В историята, предназначена за широка обществена употреба, съществуват фигури, които са обект на всеобщо съгласие относно значимостта им. Тези личности са смятани за неприкосновени, обществото им е отредило дни за възпоменание, на тях са именувани улици и площади, а на посветените на тях места политици държат ежегодни речи, полагайки своето време и обществения проект, който представляват, до идеала на някогашното. Съдържанието на тези изяви е познато, но въпреки това мнозина го възприемат като неотменна необходимост, като задължително повтаряща се почит, подобна на религиозно четене.
Образът на Васил Левски
Всички социални групи ги използват за свои емблеми. За националистите те са бранители на националната кауза: чистата и свята република на Васил Левски за тях е сигурен знак за етническа чистота и легитимация на агресивни планове относно малцинствата, бежанците и изобщо всички различни. За либералите водещо е понятието „република“ - гражданска общност, в която всеки неин член допринася за общото благо по мярата на способностите и таланта си, без оглед на разликите по етническа принадлежност, цвят на кожата, сексуална ориентация и други. Социалистите пък смятат готвеното от него въстание за предтеча на Деветосептемврийския преврат, мислен от тях като бунт на угнетените срещу техните мъчители.
На тези личности значими усилия посвещава и изкуството. Да намерим художник, който никога не е изобразявал най-високите авторитети на нацията, е далеч по-мъчна задача, отколкото да открием множеството, които са го правили. Биографиите им са основа за стихове, разкази, романи, музикални произведения, сериали, филми, като всяко поколение създава свои образи на националните герои: такива, каквито пасват на господстващите естетически и идеологически проекти. Употребяват ги дори почитателите на спортни клубове.
Иначе казано: дали Левски ще приеме образа на предшественик на комунистите в тяхната визия за историята, дали негови думи ще бъдат част от лозунгите на крайнодесните по време на „Луковмарш“ - фигурата му във всички случаи остава на върха на националния пантеон. Македонският му еквивалент е Гоце Делчев - фундамент на държавотворния разказ за македонската история, заемащ най-високото място в йерархията на героите на нацията. Подобно на Левски, той създава революционна организация вътре в самата област Македония с ясната цел да отхвърли османското владичество, мислено в понятията свобода-робство.
На равнището на популярното схващане за историята животът в пълна святост и без грях е възможен. Ето защо за обстоятелството, че Апостолът е извършил поне две убийства, не само че не се говори, но и повече: споделящите тези детайли често пъти са обвинявани в предателство към нацията. Лицата, представляващи въплъщение на ценностите на общността, в популярното съзнание няма как да са убийци. Публичните очаквания са техните образи да бъдат монолитни, подобно на паметниците им. Левски е убил свещеника Паисий в Орхание (днешен Ботевград) в самото начало на кариерата си като революционер. Години по-късно, прониквайки в къщата на Денчо Халача - заможен човек, отказал да даде дарение за революционната борба, създателят на Вътрешната революционна организация (ВРО) убива млад българин, работещ за господаря си, за да не бъде свидетел на влизането с взлом и обира.
Идентичността на Гоце Делчев
Сходен е сюжетът с етническата идентичност на Гоце Делчев. Всички знаем, че той е роден в българско семейство в Кукуш, учил е в училище на български униати и в прогимназия, поддържана от Екзархията. Завършил е българската мъжка гимназия в Солун и дори е постъпил във военното училище в София, откъдето е изключен заради разкрит политически ангажимент към лявата кауза. Между 1894 и 1896 г. преподава български език в училището в Щип, също елемент от учебната мрежа на Българската екзархия.
Независимо от етническия си произход и декларираната си националност, Делчев се бори за свободата на Македония. Той създава вътрешната революционна организация, осъществена на македонски терен по концепция, сродна с тази на ВРО на Левски, който на свой ред се възползва от опита на сходните дейци и процеси в Европа. В известните на науката негови текстове Гоце Делчев не оставя съмнение относно политическия си замисъл - автономия за Македония според записаното в Берлинския договор. Липсва дори намек в посока обединение на областта с България. Тук напомням, че сценарият на Съединението между Княжество България и Източна Румелия се състои благодарение най-вече на изгодното за каузата разположение на силите в международен план. Противоречията на Стария континент предоставят шанс, от който правителството на Петко Каравелов се възползва, но всички Велики сили дават да се разбере, че повторение на случилата се едностранна ревизия на международен акт е невъзможно. Ето защо приписването на съединистки идеи на Гоце Делчев не отговаря на историческите извори и на политическата логика.
Подобно на емблемата на българската битка за свобода, и той загива трагично. В опита да прекъсне едно от трасетата за бързо прехвърляне на османски войски в Македония той и четата му повреждат един от мостовете по железния път между Солун и Одрин. В резултат бдителността на местните османски сили е значително повишена. На 3 май 1903 г. Гоце и четата му са обградени в село Баница. По ирония на съдбата силите на противника се командват от негов добър познат и съученик. На 4 май революционерът пада убит.
В учебника по предмета „Општество“, валиден за 5-и клас в Република Северна Македония, името на Гоце Делчев се появява още на стр. 11. Тук да припомним, че и в България в средния образователен курс дисциплината, която навично назоваваме история, се подвизава под названието „Човек и общество“. Две страници по-нататък той е определен като най-големия македонски революционер. Наречен е още „македонски великан“. Макар наред с него за бащи на македонската нация да са приети и Даме Груев, Питу Гули и Яне Сандански, името на Делчев е с най-многобройни позовавания. Няма съмнение, че именно той е лицето на македонския национален исторически разказ.
По всичко личи, че той е българин по произход, но македонец по политическа ориентация. Подобна фигура е съвършено възможна и историята дава куп примери за това. Вуйчото на Раковски - Георги Мамарчев - е капитан от руската армия, участвал в сраженията срещу Наполеон и в Руско-турската война от 1828-1829 година. Левски е част от Първата българска легия и се бие на сръбска страна.
Възможният консенсус
Разграничението между етническата идентичност и политическата ориентация се приема от утвърдените македонски историци. Проф. Драги Георгиев например, съпредседател на смесената българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси, заявява ясно, че българската етничност на Гоце Делчев, заявена от самия него в писмата му, няма как да бъде пренебрегната.
Признаването на многослойната идентичност като научен инструмент изглежда неизбежно, ако търсим решение на кризата в отношенията между България и Северна Македония. Подобен консенсус не би бил безпринципно съглашение против националния интерес, а стъпка в посока на академичната логика, затваряща част от възможностите за пропагандна употреба на миналото. Решим ли се на такъв ход, това би отворило поредица въпроси, отнасящи се до начина, по който разказваме българската история. Дали не е време да очовечим националните си герои и да включим в учебника и разказа за терора, който е неизменна част от всяка революция? Да признаем ли, че многоплановостта на образа на Левски няма да наруши светостта му, но със сигурност ще допринесе за употребата на историята като средство за създаване на критично мислещи граждани?
Автор: Димитър Атанасов
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Смех
Коментиран от #26
10:04 19.01.2022
2 ТаУмВзе
10:08 19.01.2022
3 гадно
10:09 19.01.2022
4 Съгласен ама друг път!
Коментиран от #41
10:12 19.01.2022
5 Бау
Коментиран от #27
10:12 19.01.2022
6 Обърна се в гроба
10:16 19.01.2022
7 111
10:16 19.01.2022
8 Дойче Зеле
10:17 19.01.2022
9 Защо?
10:17 19.01.2022
10 Факт
10:18 19.01.2022
11 Питанка
10:18 19.01.2022
12 Смех
10:19 19.01.2022
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 за гъби съм
10:42 19.01.2022
15 Пламен
10:59 19.01.2022
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 Античното Маке
Думите на Г.Делчев са: „Ние се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим непокътнати за бъдещото обединение на България“.
Македонските революционери по време на въстанията в Македония веят българското национално знаме или знамена с извезан българския трицвет.
Примери-
-Българското знаме на Илинденското въстание, знаме на Охридските въстаници
-Българското знаме на Битолска дружина на Македоно-Одринското опълчение на Българската армия съставена от доброволци от Битолско, Сярско, Прилепско и Тетовско
-Българското знаме на Охридската Македоно-Одринска дружина на Българската армия съставена от доброволци от Охридско, Кичевско, Крушевско и Костурско:
На Българското знаме е и българско национално мото: „Съединението прави силата“ -съединението на българите от Мизия, Тракия и Македония.
А оcвeн "мaкeдoнcки" имaмe oщe "Трaкийcки" , "Рoдoпcки", "Пиринcки" Рeвoлюциoнни Oргaнизaции и Дружини. Eднa oт тях e нa Кaпитaн Пeткo вoйвoдa -бългaрcки вoйвoдa и рeвoлюциoнeр, a oргaнoзaциятa му ce e кaзвaлa "Трaкийcкa рeвoлюциoннa дружинa"
И вcички тeзи "Мaкeдoнcки" , "Трaкийcки" , "Рoдoпcки", "Пиринcки" и др. Oргaнизaции и Дружини ca ce бoрили зa cвoбoдaтa и oбeдинeниeтo им c Бългaрия.
Всички българи от Македонско,Одринско, Доброжданско, Тракийско, Мизийско са българи в тези землища. А всичко това е България - области с една нация, с един език, една вяра, една култура и традиция -Национа
11:11 19.01.2022
18 Трънки за автора
11:11 19.01.2022
19 Античното Маке
Област Македония е отцепана от България от Великите сили на Берлинския конгрес 1878
Българите от Македония насилствено започват да стават македонци след 1930 г.
Изкуствената държава Македония е от 1993 г. с официален език български, наречен македонски.
Защо Г.Делчев след като е посветил живота си на мечтата за Обединена България да е национален герой за македонеещите се българи в Северна Македония, които разделят България?
11:12 19.01.2022
20 А скоро ще честваме кръгла годишнина на
11:20 19.01.2022
21 Трънки за автора
11:25 19.01.2022
22 иво
Коментиран от #23
12:44 19.01.2022
23 Платена неграмотност
До коментар #22 от "иво":
Има и по лошо, виж това "с ясната цел да отхвърли османското владичество, мислено в понятията свобода-робство"Представяте ли си??? Били си мислили, че било робство!!!! Това е уникално. Някой е толкова неграмотен, че не знае определението за "владичество" и, че този нов термин не е изполсван и знаен от свидетелите по онова врене-наши и чужди.
14:17 19.01.2022
24 Той
16:29 19.01.2022
25 Перо
16:43 19.01.2022
26 Оне
До коментар #1 от "Смех":
Как не е съществувала Македония. Александър Македонски е живял много преди .........16:44 19.01.2022
27 Перо
До коментар #5 от "Бау":
Коментар-ционистки глобализъм!16:55 19.01.2022
28 ммм
От Скопие нямаше никаква реакция.
17:05 19.01.2022
29 ммм
От Скопие нямаше никаква реакция.
17:06 19.01.2022
30 Един неоспорим факт
Коментиран от #32
18:20 19.01.2022
31 ComfortablyNumb
18:33 19.01.2022
32 ComfortablyNumb
До коментар #30 от "Един неоспорим факт":
Фабриката е била в Бургас. Пита се ако е чувствал по близки от българите сърби или гърци защо не е била в Ниш или Солун !?18:36 19.01.2022
33 От Битоля
19:44 19.01.2022
34 Този коментар е премахнат от модератор.
35 Кукуригу
Да попитам, вижда ли се от македонския учебник народността на Делчев, или по-скоро човек, като съвсем нетърсен и невинен ефект, остава с впечатление, че той е бил преследван от българите като македонец и принуден да се бие и срещу тях?
Коментиран от #36
06:50 20.01.2022
36 Кукуригу
До коментар #35 от "Кукуригу":
"Ейвалла", бях написала, но редакторът на телефона ме поправя.06:53 20.01.2022
37 Българин
11:05 20.01.2022
38 Бодак
Коментиран от #39
13:17 20.01.2022
39 Бодак
До коментар #38 от "Бодак":
Преброяванията в Македония ги има, даже са заковани в Енциклопедия Британика13:21 20.01.2022
40 Росен Цветков
01:41 21.01.2022
41 Този коментар е премахнат от модератор.
42 Ганю
шо е маке се е юнак
22:08 16.12.2022
43 ганю
"мачка руча по ганци ,оди се пери " и т.н
22:14 16.12.2022