Емил Соколов за ФАКТИ: Дясното не изчезва, то се самообезличава

“Десните партии - в случая ДСБ, която е част от управлението и би могла да налага десни политики, вместо да го прави, се опитва да дефинира себе си спрямо ГЕРБ. Не се коментира бюджетът, не се коментират политики, в които дясното има с какво да допринесе, а се създава нова дефиниция на дясното - че то е всичко, което ГЕРБ не е. Това е доста нелепо, тъй като според мен хората, които вярват, че ГЕРБ е дясна партия, са много малко. Когато се опитваме да наложим интерпретация на това какво е дясното като отрицание на всичко, което ГЕРБ е, по-скоро правим ГЕРБ популярни и обезценяваме дясното”.

Това каза в интервю за ФАКТИ историкът и политически анализатор Емил Соколов.

Разговаряхме с него в контекста на изборите на нови председатели в “Демократи за силна България” и “Да, България” с поглед в бъдещето на дясното у нас.

“Голямата опасност е, че в момента, в който тръгне да се появява нова дясна партия, “Демократична България” веднага ще обяви, че някой ги напада или ГЕРБ се опитва да ги разцепи, което ще опорочи дискусията. Вместо да се помисли как дясното може да бъде по-конкурентно, отново ще се изпадне в поредните конспирации как някой се опитва да открадне нечии гласове”, смята политическият анализатор.

“При един следващ провал - на местните избори през 2023 година, вече може да се заговори за един нов проект”, посочи той.

Целия разговор четете в следващите редове:

- Г-н Соколов, струва ли Ви се, че дясното изчезва от българската политическа карта, с оглед и на дебатите за Бюджет 2022?

- Не бих казал, че дясното изчезва, по-скоро то се самообезличава. Какво имам предвид - широко коментирани бяха изборите за ново ръководство в “Демократи за силна България”, естествено, че страстите се разгорещиха. Големият проблем, ако не изпадаме в апокалиптични прогнози, е, че десните партии - в случая ДСБ, която е част от управлението и би могла да налага десни политики, вместо да го прави, се опитва да дефинира себе си спрямо ГЕРБ.

Не се коментира бюджетът, не се коментират политики, в които дясното има с какво да допринесе, а се създава нова дефиниция на дясното - че то е всичко, което ГЕРБ не е. Това е доста нелепо, тъй като според мен хората, които вярват, че ГЕРБ е дясна партия, са много малко. Когато се опитваме да наложим интерпретация на това какво е дясното като отрицание на всичко, което ГЕРБ е, по-скоро правим ГЕРБ популярни и обезценяваме дясното.

Ген. Атанасов говори за врагове в лицето на ГЕРБ и как дясното трябва да се предпази от тях. Истината е, че най-голямата опасност пред десните хора в България е, че нямат визия какви политики трябва да се развиват и да се преследват, няма свежа кръв - нови хора, които да придадат смисъл на тези политики и да ги презентират по добър начин. От това, което видяхме в ДСБ, няма вътрешен диалог между десните хора, в който да се гради консенсус, да се обсъждат политики и да се водят конструктивни спорове.

Има едно налагане отгоре, че за да са десни, трябва да са пълно отрицание на ГЕРБ, да се борят с кюлчета, чекмеджета и т.н., но го няма диалога “ясно е какво не сме, но какво сме?”. За какво се борят, какво отстояват? Бюджетът беше един чудесен пример дясното да покаже на гласоподавателите какво може да предложи, да даде конкретни стъпки, да отстоява конкретни политики. Вместо да се преследва конструктивна политика, диалогичност и налагане на десни цели и идеи, десните хора се капсулират и ограничават вниманието си до това да са опозиция на ГЕРБ. Това, само по себе си, няма да доведе до нищо. То нищо не казва на хората, няма послание нито към периферията, нито към хората, които имат интерес да изповядват десни идеи, но не са съвсем запознати с тях. Дебатът, ако изобщо можем да го наречем дебат, се принизява, а фокусът пада върху възможно най-злободневните неща, което никога не е било в основата на дясната политика.

- В такъв случай трябваше ли да има промяна в ръководството и на ДСБ, и на “Да, България”?

- Моето мнение е, че в “Да, България” за момента Христо Иванов няма алтернатива. Това е лично негова вина - че не е създал свои наследници или хора, които да могат да поемат.

В “Демократи за силна България” имаше ясна алтернатива в лицето на Цецка Бачкова, имаше кандидат с ясна визия. ДСБ обаче избра Атанас Атанасов - новия-стар председател. Да кажем, че това е донякъде оправдано. Големият проблем дойде веднага след избирането на Атанасов - първата му реплика беше да каже, че той няма да се промени, съответно ДСБ няма да се промени. Тоест уроците абсолютно не са научени, електоралният срив, който “Демократична България” и конкретно ДСБ претърпя на последните избори, явно не е дал никакви индикации на новото-старо ръководство, че нещо трябва да се промени.

По върховете и на двете партии - “Демократи за силна България” и “Да, България”, тоест в контролните им органи, продължават да са едни и същи хора, с малки промени. Ако приемем, че лидерите не са успели да създадат своите наследници - нещо, което е абсолютно техен проблем и показва, че не са си свършили работата, не стана ясно каква е причината същите хора да останат в контролните органи с козметични промени.

Промяната в ДСБ е, че г-жа Цецка Бачкова вече не е заместник-председател. Ген. Атанасов продължава линията да се огражда с хора, които са му много верни. И в двете партии се направи много малко, за да се вкара свежа кръв - затова казвам, че няма вътрешнопартийни дебати и в двете партии. Ген. Атанасов можеше да протегне ръка към г-жа Бачкова и да ѝ предложи да продължи да бъде част от ръководството, както и хората около нея. Той обаче реши да заложи на една чистка, която много прилича на чистките в БСП. като се огради с хора, които са му тотално верни.

С риск да бъде по-груб ще кажа следното - няма как да разчиташ на такива хора, които не могат да съберат достатъчно гласове, за да станат домоуправители, както част от хората около Атанасов, да създадат привлекателна визия на партията ти. Хора, които са тотално електорално непривлекателни, няма как да създадат едно модерно ДСБ и едно модерно дясно, след като не могат да конструират дори своя собствен публичен образ така, че да печелят гласове. Проблемът в ДСБ е този.

Проблемът в “Да, България” е по-скоро, че виждаме в ръководните органи хората, провели последната кампания, която беше изцяло неуспешна.

- В такъв случай, има ли необходимост от нова дясна партия?

- Това е сложен въпрос. Всички се надявахме, че провелите се конференции на двете партии ще бъдат достатъчно демократични, че да се поучат от грешките си, да направят анализ, да проведат дискусия. Идеята на тези конференции уж беше точно такава. Оказа се обаче, че в “Демократична България”, въпреки всичките им претенции колко са демократични, всъщност видяхме едно сляпо следване на спорни авторитети. След провала на последните избори преизбирането на лидерите и контролните органи трудно може да се обясни с някакви демократични механизми. Липсата на вътрешнопартийна демокрация прави почти невъзможно провеждането на дебат в обществото за това какво трябва да е дясното.

Единият вариант е то да се разцепи още повече, да се появи нова дясна формация, за да може разговорът за дясното да се случи. Голямата опасност е, че в момента, в който тръгне да се появява нова дясна партия, “Демократична България” веднага ще обяви, че някой ги напада или ГЕРБ се опитва да ги разцепи, което ще опорочи дискусията. Вместо да се помисли как дясното може да бъде по-конкурентно, отново ще се изпадне в поредните конспирации как някой се опитва да открадне нечии гласове.

За съжаление ситуацията с дясното в България в момента е патова. Партиите, които твърдят, че са носител на дясната идея, тотално бягат от конкуренция, отказват да проведат вътрешнопартийни дебати, за съжаление оставам и с впечатлението, че залагат на клиентелизъм, че това, което ги вълнува е чий човек на каква позиция е, вместо да ги вълнува сблъсъкът на идеи и отвличането на най-добрата политика, на най-доброто решение. В момента страхът е да не стане така, че да не извлекат максималните ползи от това, че са на власт.

Може би дебат за дясното няма да видим скоро. Дори да се появи нова партия, която да представлява десните идеи, създаването ѝ ще отнеме време. Нейната поява ще доведе до обвинения за конспиративни разцепвания, крадене на гласове и т.н. От цялата работа ще страдат десните хора, тъй като те ще са непредставени. Десните хора искат да чуят нещо конкретно, нещо смислено. За съжаление нито настоящите партии им го дават, нито една бъдеща партия в настоящия политически пейзаж ще може да се откъсне. Една такава партия ще бъде привидяна като невероятен враг.

Смятам, че в следващата година няма да видим нов десен проект. След местните избори през 2023 година обаче това е възможно. Ако настоящите партии, които наричат себе си десни, продължават да се държат по същия начин, както сега, те няма да постигнат добри резултати - това е абсолютно гарантирано. При един следващ провал - на местните избори през 2023 година, вече може да се заговори за един нов проект. Тогава, колкото и истерично и конспиративно да се държат определени хора, няма как да могат да измият срама от това, че отново са оставили десните хора непредставени.

Тогава ще можем да проведем и дебата за дясното. В момента ни се казва да оставим новите-стари ръководства да се докажат. Когато едни и същи хора правят едни и същи неща, разбира се, че постигат едни и същи резултати. Не е трудно човек да се досети. Рано или късно това ще застигне и ДСБ, и “Да, България”. Не съм оптимист, че те ще успеят да променят поведението си. При един евентуален и очакван пореден електорален срив, вече ще можем да говорим за бъдещето на дясното и кои са хората, които трябва да го представляват.

- Смятате ли, че самата коалиция “Демократична България” ще успее да се запази цяла?

- Това зависи изцяло от тях. С конференциите си те имаха шанс да променят нещо. Не зная защо избраха да карат постарому. Подозирам защо го направиха - защото след като са на власт, лидерите не искат да се лишат от възможността да раздават порциите. А така дясна политика не се прави.

Ако някакво чудо се случи - тези хора се поучат от грешките си и започнат да чуват конструктивната критика, започнат да реагират на критиката, започнат да търсят диалог - първо в структурите си, а след това в обществото, биха могли не само да се съхранят, но и да постигнат резултати. Това, което ме кара да се съмнявам, че това ще се случи, е видяното на конференциите на партиите, особено на конференцията на ДСБ - грозните нападки към младежката им организация, с внушенията едва ли не, че младите хора пречат на политиката. Хора с такъв комсомолски патос трудно могат да бъдат самокритични или да видят грешките в себе си.

До следващите съществени избори - местните избори, имаме една година, в която да видим. Индикациите не са добри. Никой няма да е виновен - нито ГЕРБ, нито медиите, нито илюминатите, нито друга конспирация, за това, че едни хора не искат да пуснат кокала. При следващ провал на избори, никой друг няма да е виновен, освен старото-ново ръководство. Те ще са единствените виновни и е важно това да бъде ясно.