Светът ще се отправи в променен състав към добре познатия ни двуполюсен вариант

За съжаление става все по-ясно, че може би сме свидетели не на "криза около Украйна", а на "операция Украйна". Всички приказки за НАТО, размяна на срещи, театрална дипломация с връчени искания и отговори изглеждат като димна завеса пред процес, свързан с дълбока криза на руската идентичност, липса на етос и неспособност да се намери "баланс на интересите" извън формулата на "баланс на силите".

За днешна Русия изглежда не е достатъчно да бъде един от големите равнопоставени фактори на световната политическа сцена и не е готова да участва в политически разнороден, многополюсен, но силно конкурентен свят.

Путин нарича разпадането на СССР най-голямата геополитическа грешка на 20 в. От позицията на днешната икономическа и геополитическа реалност това е абсолютно ирационално и безпочвено - несравнимо по залог и мащаб с провалът на "края на историята" на Фукуяма.

Ако трябва да цитирам един от най-известните американски политолози-реалисти: -"the move from bi-polar to uni-polar to multi-polar world is not a crime, it is more than a crime, it is a blunder...".

Тук дори не е нужно да се отчитат вторичните трепети от изказването на Путин в посока Китай, на който се отрежда незаслужено и подарено място на масата на големите.

С оглед на реалностите през последните години Съединените щати трябваше основно да преразгледа и модифицира външната си политика към условия на съжителство и модел на постепенно разрастваща и технологично усложняваща се конкуренция за сметка на приемане на реалностите на политическото устройство в останалите части на света. Най-общо казано казано - САЩ и съюзниците им спряха да се интересуват от "особеностите на местните режими". Променена е визията и концепцията за "световна привлекателност" и предвид реалностите изоставиха нескончаемия "износ на идеология".

Добър или лош, дори в условията на свирепа и непозната за последните сто години вътрешна криза и социално-политическа турбуленция, фундаментът на Конституцията на Съединените щати не позволява безконтролност и неуправляемост на процесите и осигурява здравословна законодателна рамка, около която могат да се извършват значителни обществени трансформации. Дори застоялата и вмирисана "административна държава" (известна и като 'дълбока държава') започва полека да се проветрява и адаптира под силата на вътрешните процеси.

Китай - с неговата автократична, но стабилна, повтаряема, предсказуема, добре оформена и идеологически поддържана управленска структура е също достатъчно възпроизводим модел, който може и да не се харесва на либералния свят, но се отчита и приема в неговата цялост - военна, икономическа и политическа.

Решението на кризата с идентичността в Русия обаче никак не е лесно. Никакво значение няма цената на петрола, газопроводите, има или няма Кинжали или други високоточни и мощни оръжия. Никое оръжие не може в дългосрочен план да компенсира липсата на повтаряем и устойчив социален, политически и устройствен модел. Русия има своите достойнства, стойност и място в света, но подобно на САЩ, ще трябва да смири и укроти своя "russian exceptionalism" и да приеме, че в днешния свят на изравнени възможности, в т.ч. ядрени, "балансът на силите" е само една дименсия от "баланса на интересите", а запазването и утвърждаването на историческите традиции в клуба на големите минава през многопластово съжителство и здравословна конкуренция на социалнополитически и икономически модели.

Риториката и поведението от последните седмици ме кара да смятам, че "проблем НАТО" по-скоро няма и не съществува.

Поставянето и поддържането на неизпълними и неприемливи условия може да маскира временно тези процеси, но не може да ги прикрива дълго. Възможно ли е тези 150 хил. войници в комбинация с препратките към Ленин, СССР и КПСС да са част от дипломатическия инструментариум на натиск за постигане на заложени стратегически цели? Възможно е, но след признаването на ЛНР и ДНР не изглежда правдоподобно и вероятно.

За съжаление, войната в Украйна изглежда неизбежна, продължителна и жертвите от двете страни ще бъдат значителни. Действия извън полето на дипломацията обаче, няма да решат големия вътрешен руски въпрос - само ще го отместят във времето, а светът по необходимост и с бързи крачки ще се отправи към добре познатия ни двуполюсен вариант. В променен състав.