Островът на благоденствието в Централна Европа

Французите казват: „Журналистите никога не пишат за влакове, които пристигат навреме“. И наистина е така. Понастоящем, в разгара на войната в Украйна, никой не обръща внимание на редовните полети, които осъществяват Austria airlines и Аерофлот, между Виена и Москва. Австрийското правителство порицава руската агресия, но не пъди руски дипломати. За разлика от страните членки на НАТО, австрийският парламент отказа да изслуша воплите на Владимир Зеленски.

През 1938 г., когато джиповете на Wehrmahtа пресичат границата и анексират Австрия, Англия и Франция показват същото безразличие към случващото се в Тирол, както днес. Прегазена от „Червената армия“ и държана „под каиш“ в продължение на 10 години, новата политическа класа на Австрия стига до заключението, че не може да разчита на никой, освен на себе си. Със съгласието на страната окупатор – Съветския съюз, Австрия гласува нова конституция, в която се ангажира да не участва в никакъв военнен съюз и да не приема никога чужди военни бази на територията си. От тази дата, неутралитетът на родината на Моцарт, за съжаление и на Хитлер, възстановява не само икономиката, но и геополитическото си позициониране между двата блока „Изток" и "Запад“. През 1961 г. Виена организира срещата между Никита Хрушчов и Джон Кенеди, а през 1979 г., тази на Леонид Брежнев и Джими Картър.

На световно ниво безоблачен „неутралитет“ обаче няма, защото той се превръща в привлекателно зрелищно място, нещо като стъпалата на хотела „Carlton", на фестивала в Кан. Седалището на OPEP, което приютява най-големите износители на петрол, бе нападнато през декември 1975 г. от група терористи, начело с известният Карлос. Атентатът взе 5 невинни жертви, 8 ранени и 50 заложници. Полицията залови терористите и освободи заложниците. Международното доверие в стабилността на австрийската демокрация нищо не загуби, дори се увеличи. ООН също допринесе за престижа на Виена, като отвори свое представителство в столицата на Австрия.

Пътят, който бе изминала Централната европейска страна от края на Втората световна война до 1995 г., когато Австрия бе приета в Европейския съюз, бе толкова убедителен, че Брюксел отвори широко обятията си, без никакви пречки или допълнителни условия. Сама, без чужда помощ или намеса, Австрия бе изградила завидна демократична система, свободни медии и правосъдие. Достъпът до 500 милионния европейски пазар отвори широки перспективи пред нейната икономика, почиваща предимно върху родови предприятия, с познания, предавани от поколение на поколение. Чрез специализацията и качеството на продукцията си Австрия днес е търсен икономически партньор и доставчик. В целия свят е позната енергийната напитка Red Bull, дървените облицовки Shaffer Holz, бижутата Swarovski и стъклените предпазни стени Ditmar, които по настоящем се издигат около Айфеловата кула. В Грац автомобилният конструктор Jaguar строи завод за електромобили с 3 хиляди работни места.

Следствие на войната в Украйна, Вашингтон и Брюксел за сетен път отправят настоятелно към Виена покана за членство в НАТО. За какво ѝ е на Австрия Атлантическия съюз, след като настоящият неутралитет ѝ гарантира спокойствие, уважение и просперитет. Такава, каквато е - със 60 хиляди долара БВП на човек, страната е между най-богатите в света. Това постижение е около 3 пъти по-високо от 18-те хиляди долара, които произвеждат средно на човек останалите държави. Канцлерът Карл Нехаммер вежливо отклонява поканата за влизане в НАТО, защото знае, че 80% от австрийските граждани, именно заради войната в Украйна, не желаят никаква промяна в геополитическия статут на страната. Те не споделят страховете от Русия на поляци и балтиици.

Освен това „неутралитетът“ е вид чадър. Той се носи, когато вали, а не, когато има слънце.