Въпросите около референдум за независимост на Шотландия

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън обяви вчера планове за произвеждане на втори референдум за независимост на Шотландия през октомври 2023 г.

На референдума през 2014 г. шотландците гласуваха в съотношение 55 срещу 45 процента за оставане в Обединеното кралство, но както Брекзит, така и подходът на британското правителство към кризата с КОВИД-19 засилиха исканията за второ гласуване.

Стърджън каза, че гласуването догодина ще консултативно, тоест няма автоматично да води до излизане от кралството. То ще изисква допълнително законодателство както от британския, така и от шотландския парламент, за да стане Шотландия независима.

ИЗБОРИ ПРЕЗ МАЙ

Управляващата националистическа Шотландска национална партия (ШНП) на Стърджън обеща да проведе референдум, ако подкрепящите независимостта партии спечелят мнозинство на изборите през май догодина за шотландски парламент, който има делегирани правомощия.

ШНП и шотландските Зелени, които също подкрепят отделянето, спечелиха повече от половината от 129-те места в парламента и се споразумяха за сделка за подялба на властта. Те имат явно мнозинство в подкрепа на независимостта, което гарантира приемането на евентуален законопроект за референдум.

Стърджън каза, че законопроектът предвижда плебисцитът да е на 19 октомври 2023 г.

КАКВО БИ ОЗНАЧАВАЛ ЕДИН РЕФЕРЕНДУМ?

Ако шотландците гласуват за напускане, това би бил най-големият удар за Обединеното кралство от ирландската независимост преди век и то в момент, когато то се бори с последиците от пандемията от КОВИД-19, кризата с високите цени, растящата инфлация и въздействието от Брекзит, срещу който избирателите в Шотландия бяха твърдо против.

Нациите, които са част от Великобритания, имат общ монарх от 1603 г., когато крал Джеймс Шести Шотландски става Джеймс Първи Английски. През 1707 г. с официален съюз е създадено Кралство Великобритания.

Днес Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия включва Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия в обща икономика на стойност 3 трилиона долара на година.

РАЗДЕЛ 30

Съгласно Закона за Шотландия от 1998 г., с който беше създаден шотландският парламент и бяха делегирани някои правомощия от Уестминстър, всички въпроси, отнасящи се до „Съюза между Кралство Шотландия и Кралство Англия“, са от компетенциите на британския парламент в Лондон.

Уестминстър може да разреши на шотландското правителство да проведе референдум, използвайки разпоредбата, известна като „раздел 30“, използвана и за да се позволи произвеждането на плебисцита през 2014 г.

На практика, както казва правителството на Джонсън, това дава на премиера власт да реши дали да позволи на Шотландия да проведе референдум. Стърджън заяви, че е писала на Джонсън, за да го уведоми, че е „готова и желае да преговаря с него за условията на Раздел 30“.

ЩЕ БЪДЕ ЛИ ДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ?

През януари 2020 г. Джонсън отказа да разреши на Стърджън да проведе нов референдум, като каза, че гласуването през 2014 г. е било събитие, което се случва „веднъж на едно поколение“, а впоследствие нееднократно отхвърля подобна възможност.

Ако той отново каже „Не“, Стърджън заяви, че вече са в ход планове, които да гарантират, че шотландският парламент може законно да пристъпи към провеждане на референдум. Тя каза, че най-висшият юридически съветник на Шотландия се е съгласил да се обърне към Върховния съд на Великобритания, който да реши дали може да бъде законно проведен евентуален референдум.

Съдия Дейвид Хоуп, бивш заместник-председател на Върховния съд, каза за Ройтерс, че Законът за Шотландия би могъл да бъде сериозно ограничение за шотландското правителство. „Те са в капана на закон, който е много внимателно разработен“, заяви той за Ройтерс.

Други смятат, че нещата не са толкова ясно очертани. „Има много аргументи в подкрепа на твърдението, че един законопроект за референдум би попадал в обхвата на делегираните компетенции“, заяви професор Ейлин Макхарг, експерт по конституционно право в Дърамския университет.

АКО ВЪРХОВНИЯТ СЪД КАЖЕ НЕ

Стърджън каза, че Шотландия не би могла да проведе референдум, без да има законна власт за извършване на подобен акт, и заяви, че подобен ход не би имал ефект и няма да бъде признат от международната общност.

По-рано тя е посочвала примера на Каталуния, която неуспешно обяви независимост от Испания през 2017 г. след референдум, определен за незаконен от съдебните власти.

Стърджън каза обаче, че в такъв случай следващите национални избори във Великобритания, които се падат през 2024 г., ще бъдат фактически референдум за независимост на Шотландия.