Мачизмът не дава изход на Путин от войната

Предположението на британския премиер Борис Джонсън, че Владимир Путин не би започнал война, ако беше жена, предизвика буря от възмущение в Русия. Тази реакция не е изненадваща, ако си спомним колко дълго и внимателно руският президент култивира образа си на "истински мъж", който се превърна не само в обект на шеги в западните медии, но и в обект на научни изследвания. "Токсичната мъжественост" на Путин и патриархалните нагласи в руското общество, може да са повлияли както за избухването на войната с Украйна, така и за подкрепата му за инвазията, смятат психолози и социолози, с които разговаря руската редакция на BBC.

През последните четири месеца руското външно министерство е привиквало посланици три пъти във връзка с небрежни изказвания на чуждестранни политици. Два пъти през март руски дипломати изразиха "силен протест" пред посланика на САЩ Джордж Съливан, след като сенатор Линдзи Греъм публично пожела смъртта на Владимир Путин, а президентът на САЩ Джо Байдън го нарече военнопрестъпник, бандит и диктатор-убиец в рамките на няколко дни. За трети път, през юни, британският посланик беше извикан в Министерството на външните работи, след като Борис Джонсън посочи Путин като пример за "токсична мъжественост".

"Ако Путин беше жена - а той очевидно не е - но ако беше, наистина не мисля, че щеше да започне тази безумна мъжка война - инвазия и насилие, както го направи", каза Джонсън. - Ако имате нужда от идеален пример за токсична мъжественост, това е, което той прави в Украйна." По-късно той бе подкрепен от британския министър на отбраната Бен Уолъс, който заяви, че Путин храни "синдром на малкия човек" и че "мъжкото" му виждане за света е довело до война.

В отговор говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрази съжаление, че Джонсън не е могъл да бъде изпратен при Фройд, а след това самият Путин изнесе кратка лекция за твърдостта на Маргарет Тачър. Няколко дни по-късно руското външно министерство извика британския посланик Дебора Бронърт и изрази "силен протест срещу откровено хапливите изявления на британското ръководство по адрес на Русия, нейния лидер и официалните представители на властта, както и на руския народ".

Реакцията на руските власти не изглежда толкова несъразмерна, когато си спомним колко дълго и внимателно за Владимир Путин се изгражда имиджа на "истински мъж", смятат експерти.

По време на управлението си Путин периодично напомня на света за своята сила и атлетизъм - спуска на дъното на езерото Байкал, лети със сибирския жерав, гмурка се за амфори на дъното на Таманския залив, посещава амурските тигри и, разбира се, позира на кон гол до кръста.

Чертите, които Путин старателно демонстрира, наистина съвпадат с атрибутите на "токсичната мъжественост" и "мачизма". Тези термини се отнасят до идеята за мъж, който се характеризира с агресия, желание за власт, емоционална дистанцираност, хомофобия и презрение към жените. "Стереотипният "истински мъж" никога не е болен, никога не е слаб, никога не е млад (няма възраст), никога не показва слабост, никога не показва емоции и не виждаме никакво семейство около него, но ни се дава да разберем, че жените няма да откажат на "истинския мъж", казва семейният психолог Марина Травкова.

Образът на мачото Путин, който се представя за защитник на "традиционните" ценности и "силен лидер" в сравнение с лидерите на западните държави, отдавна е обект на шеги. Дори по време на последната среща на върха лидерите на Г-7 не можаха да се въздържат от иронични коментари, като Джонсън шеговито предложи да свалят саката си за снимка.

Самият руски президент пък редовно феминизира враговете си, отбелязва Елизабет Ууд, историк и специалист по джендър изследвания в Масачузетския технологичен институт.

"Например, преди войната те руските власти постоянно обвиняваха Запада в "истерия". Думата "истеричен" е унизителна и обикновено е насочена към жените", казва тя.

Не е изненадващо, че в отговор на шегите на участниците в срещата на върха Путин заяви, че ако западните лидери се съблекат, това ще бъде "отвратително зрелище", и ги посъветва да се упражняват.

Същата стратегия използват и сътрудниците на Владимир Путин, за да обиждат опонентите си. Така например в средата на март ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров си направи своеобразна шега, като нарече бизнесмена Илън Мъск с женското му име.

Кадиров предложи бизнесменът да премине физическо обучение в чеченския боен клуб "Ахмат", където да се превърне от "нежно момиче в жесток мъж". Това доста развесели Мъск и за известно време той дори преименува акаунта си в Twitter на "Илона Мъск".

Според някои експерти Путин не само изгражда свой собствен мъжки образ, но и цялата руска вертикала на властта е изградена около идеята за мъжественост.

Успоредно с изграждането на образа на Путин се е променило и представянето на Русия, казва Елена Гапова, професор в катедрата по социология в университета в Западен Мичиган. "Новият тип човек вече не е съветски интелектуалец, който бяга "есенен маратон", или пътник във влака Москва - Петушки. Той е олицетворение на онзи твърд и хладнокръвен идеал за представител на ефективната мениджърска класа", обяснява тя.

Според Гапова, ако в началото на XX век философът Владимир Розанов е определил Русия като жена, която вечно търси жених, глава, съпруг, то за да разберем какво се случва в Русия през новия век, е по-добре да си спомним песента "Такъв като Путин".

"Тук Русия искаше да види себе си като някой, който прилича на Путин: появи се метафората за "Русия, която се надига от колене", появи се мъжки идеал, който беше въплътен от Путин и неговата кохорта", обяснява Елена Гапова. - Успоредно с това, през 2010-те години се наблюдава процес на изграждане на държава със силна централизирана власт и връзката между проекта за такава силна държава и нормативната мъжественост изглежда очевидна.

Мъжките категории - милитаризъм, насилие - са изградени около "мъжки" институции - армията, разузнаването, вертикалата на властта. Тези мъжки институции, от своя страна, се реализират в типично мъжки практики - войната, държавното насилие, големия олигархичен бизнес, посочва тя.

Елизабет Ууд се съгласява: "Можете просто да погледнете кого назначава на държавни постове Путин. Неотдавна шестият телохранител на Путин получи висок пост - Александър Куренков оглави Министерството на извънредните ситуации. Какво образование и квалификация има той - няма никакво значение. Той е само бодигард. От една страна, това показва, че Путин се страхува, а най-близкото му обкръжение е от охранители. От друга страна, изглежда, че държавният ръководител се нуждае от лоялност и сила.

В тази система мъжете решават всичко, политиката е мръсна работа и жените не трябва да се месят в нея. "Същото се случва и с различни проправителствени организации: "Бойно братство", "Нощни вълци", "Вагнерите" - всички те са изградени върху изключването на жените. Вижте с какво са известни жените в редиците на Росгвардия - участват в конкурси за красота", казва Ууд.

Дори в този "мъжки клуб" Путин винаги трябва да остане най-важният "алфа-самец". Според Елизабет Ууд именно утвърждаването на неговата мъжественост се е превърнало в начин Путин да демонстрира своята власт.

"От една страна, той има имидж на рационален, практичен човек, разсъждава делово, решава технически въпроси, но от друга страна, постоянно демонстрира агресия", отбелязва тя. Ууд посочва известен инцидент от 2009 г., когато Путин посещава Пикальово, където местните жители протестират срещу спирането на тока: "Путин дойде с хеликоптер и се скара на всички! Той се скара на работниците, на мениджърите, но най-вече се скара на бизнесмена Олег Дерипаска, а след това рязко поиска да му върне писалката. Това беше нещо като символична атака."

Експертът прави паралел между този случай и начина, по който Путин се държи по време на срещата на Съвета за сигурност на 21 февруари със Сергей Наришкин: "Той агресивно изискваше отговор "да" или "не".

Около Путин има много силни мъже, но те винаги трябва да остават на заден план, за него е важно да покаже, че той и само той решава всичко, казва Ууд.

Изглежда, че утвърденият имидж на Путин и патриархалните му нагласи са оказали пряко влияние върху избухването на войната с Украйна.

Патриархатът първоначално създава система, в която един член на обществото се признава за по-ценен от другите и му се дава право на насилие, казва Татяна Орлова, психолог и съосновател на център NeTerpi. В същото време онези, които се намират на по-ниско ниво в йерархията, всъщност губят своята субектност. "В резултат на това Украйна в представата на Путин за света е в ролята на обект, който може да бъде завладян, денацифициран, освободен. Сякаш е лишен от субективност и решенията се вземат вместо него от Русия", обяснява тя.

Путин формулира този модел две седмици преди войната с цитат от песен за насилието над жени. "Ако ти харесва, не ти харесва, понасяй го, моя красавице", каза той по повод необходимостта Украйна да изпълни споразуменията от Минск.

Войната, разгърната от Путин, наистина може да се нарече "мачистка" - в смисъл, че освен някои политически цели, тя има и ясно изразена идеологическа цел: да утвърди себе си, да докаже своята значимост пред другите държави.

"Повечето завоевателни войни се основават на чувството на наранена гордост, на желанието да получиш лидерство, да спечелиш уважение. Територията се завладява, за да се докаже изключителността, да се покаже "аз съм най-силният", да се утвърди "алфа-мъжът"," казва Татяна Орлова.

"По принцип всяка война е "мачистка" - като всяко нещо, което се решава по право от по-силния", казва Марина Травкова. Според нея всяка "немачистка" стратегия веднага се превръща в преговори. "Щом престанете да се страхувате, че ще ви вземат за слаб, и започнете да говорите и да чувате другия, това вече не е война, а дипломация", казва тя.

В началото на юни френският президент Еманюел Макрон бе подложен на вълна от критики, след като призова Владимир Путин да не се унижава и да запази лицето си, за да остави място за дипломатическо решение на конфликта в Украйна.

Изказването на Макрон, което сериозно накърни репутацията на френския президент, става по-ясно и когато се анализира от гледна точка на пола. За мачовците е жизненоважно да настояват, защото в противен случай излиза образът на слабостта и заплахата, че ще бъдете изядени, казва Марина Травкова.

В резултат на това нагласите за мачизъм и "токсична мъжественост" на практика изключват всякаква възможност за мирно решение на проблема и изход от конфликта. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков неведнъж е заявявал, че условията на мирните преговори с Украйна са признаване на всички руски искания.

Невъзможността да се излезе от войната наистина е голям проблем за Путин, съгласява се Елизабет Ууд: "Той винаги е градил имиджа си върху победата. В края на краищата, кой е той без победа?" Тя се опасява, че руският президент е готов да унищожи много неща, за да запази имиджа си.

Според нея един от възможните варианти Русия да се оттегли от войната е да се позове на здравословните проблеми на Путин, за които се говори от месеци. "Някой би могъл да каже: "Владимир Владимирович е болен и ние няма да продължим неговата война" - предлага Ууд.

Всички експерти, интервюирани от Би Би Си, са съгласни, че предположението на Джонсън, че женски вариант на Путин не би започнал война, е пресилено.

"Думите на Джонсън трябва да се възприемат по-скоро като метафора", казва Елена Гапова. "Съществуват традиционни възгледи, че жените са по-малко агресивни, по-емпатични. Но това се дължи на факта, че жените по-рядко заемат социални позиции, на които могат да започнат войни или да вземат важни решения."

Според нея аргументите, че световната история се състои от войни и революции именно заради патриархата и ако повече жени бяха на власт - историята щеше да е различна, са по-скоро екзотични и езотерични.

Джонсън се позовава на стереотипни възгледи за жените, в рамките на които за жените е по-лесно да преговарят, да показват слабост, да проявяват емоции. Но той ги използва, за да контрастира със стереотипната мъжественост на Путин, казва психологът Марина Травкова.

"За жената няма нищо срамно (или по-малко) в това да се "извини". Мъжествеността е свързана и с героизма - идеята да умреш за държавата, вместо да живееш заедно с децата си и да бъдеш приобщен баща. Жените като хора, които просто все по-често и по-често се включват в децата, по-малко подкрепят този героизъм и в това отношение смятам, че изказването на Борис Джонсън е валидно", обяснява тя.