Какво се крие след юридическото образование?

Коментар на Паулина ШИШКОВА

Преди дни прочетох, че най-предпочитаната специалност в СУ е правото. Има обяснения за желанието на зрелосниците – влиза се без приемен изпит, учи се лесно, а и от право всеки разбира, очакват те високи доходи след като завършиш.

През месец май 2022 г. основна тема в медиите беше юридическото образование. Дори се прие Наредба, която регламентира как се влиза и излиза от специалността „право“.

Позволете ми да споделя това, което не се каза официално. То е важно за тези, чиято мечта е да станат юристи.

Аз записах право преди 40 години. Тогава се влизаше с най-високия бал – 6 по български език, 6 – по история и 6 – от дипломата. Сега няма приемни изпити и се влиза с оценка от матурата и дипломата. Преди влизахме 250 души по общия ред и 250 души – по втория начин. Ученето на правото не беше тежко. Няма математика, физика, химия, биология, т.е. няма точни науки. Зубренето му беше майката. Накрая завършвахме с два държавни изпити. Не е трудно да стигнеш до изхода и да държиш в ръката си една прилична диплома.

Дотук добре. А после – накъде. Трябва сам да си намериш работа. В миналото местата за съдии, прокурори и адвокати се пазеха за наши хора. Не са ли родителите ти най-малко членове на БКП, нямаш шанс да си намериш престижна работа. В най-добрия случай – ставаш юрисконсулт в държавно предприятие или учреждение. Разбира се в провинцията, защото имаше ограничение за жителство. Връзки, връзки и пак връзки.

След революцията бентът на задръжките в юридическото образование падна. Изникнаха 9-10 юридически факултети и не беше ясно как става приемът на студентите по право, защото у нас се възцари академичната автономия. В българската реалност се отприщи потокът от юристи. Как се намира работа? Пак с връзки, но този път нямаше БКП, а имаше партии и партийки, които си отглеждаха юристи. Повечето ставаха адвокати, защото там нямаше лимит. Плащаха се вноски за членство в адвокатските съюзи и всеки се оправяше сам. Работа имаха тези адвокати, които дейно участваха в приватизацията и реституцията, защото делата там бяха скъпи, а хонорарите - щедри. Работа имаха и тези адвокати, които обслужваха групировките, фалиралите банки и застрахователи, фараоните на България и на света и други видни личности. Пак човек трябваше да разполага с контакти с клиенти на прокуратурата и следствието, за да просперира. По-загубените юристи отново се хващаха за юрисконсултството или ставаха преподаватели в 9-те юридически факултета, където учителската страст не е голяма поради ниското възнаграждение.

Е сега познайте, кой има най-голям юридически опит, кой натрупа най-голямо богатство, упражявайки професията си? Дали това са отличниците или тези, които бяха отрупани с дела и документи? Разцъфтяха адвокатските кантори, в които обединението се осъществяваше на роднински или приятелски начала и които монополизираха урожая в адвокатската практика. При това – до живот – кретат до 80-90 години. Към тях се присламчиха пенсионираните съдии над 65 годишна възраст. Останалите извън тях единици – самостоятелно циркулиращите независими от групировки и мастити бизнесмени адвокати едва свързваха двата края.

За магистрати, нотариуси, следователи, частни съдебни изпълнители се измислиха тежки приемни изпити, минаващи през трите кръга на ада – тест, казус, устен. Борбата беше безсмислена, защото на фона на около 1000 кандидати приемаха все по 29 за младши съдии и още толкова за младши прокурори. При нотариусите бройката беше единична, а и човекът за нея беше предварително известен.

Освен това, се оказва, че 5-годишното образование на юридическите факултети е било „теоретично“, „излишно“, че има освен обективно право и съдийско право, което се преподава от практикуващи съдии, прокурори, адвокати. Същите набиват в главите на шашнатите абсолвенти, че това, което са научили, не става и че те трябва добре да са запознати с правото, създадено от съдията Х и съдията Y, което е единствено меродавно. И започва така нареченото продължаващо обучение – курсове, семинари, платени и организирани от различни търговски организации, в които знанията се преподават от авторитетни съдии срещу възнаграждения от по 200 -300 лв. за „обучаващ се“.

Млади хора, зрелостници, преценете сами. 5 години учене, а след това работа – няма. При 9 факултета сега (без да броя Школата в Симеоново) – редовно и задочно обучение всяка година излизат по 300 души средно и това прави 2700 души. По 30 години – 81 000 юристи. И то само за последните години. Не броя завършилите преди това ЮФ на СУ – средно по 500 човека на година – пак 30 години = 15 000. В момента в българското пространство по мои груби сметки циркулират около 100 000 живи работоспособни и правоспособни юристи. Така че, направете си сметката предварително – ще си намерите ли работа. Сами се досещате, че юридическата работа не се разпределя пропорционално, а и излиза доста скъпо на бедния български народ, който вече рядко прибягва до правни услуги. Примирява се с неправдата и гледа да страни от правото. Не се жени и затова не се развежда; появиха се НПО - та, които безплатно консултират тези, които не са намерили отговор на въпроса си в гугъл. За да добиете конкретна представа за гъстотата на юристите ще дам един пример – в нашия вход на блок, предоставен преди 1989 г. по документи само на медицински специалисти, има 8 апартамента с 4 юриста и 1 лекар и то пенсионер. Малко лекари – много болни. Много юристи - малко клиенти.

Държавата регулира задължителното здравно осигуряване, обезпечава заплатите на лекарите, но не създаде задължителната застраховка на правните разноски и лиши юристите от клиентела, даде свобода на адвокатите, но не им гарантира доходи.