Германия никога не е била и няма да бъде своеобразен остров на блажените, макар мнозина да желаят това. Време е да се сбогуваме с този въображаем идеал - Германия е в постоянна криза, пише Астрид Пранге де Оливейра.
Животът в Бразилия би трябвало да е ужасен - така смятаха хората около мен, когато навремето си идвах оттам за отпуска в Германия. Имаха предвид високата инфлация, сериозната престъпност, наркотиците, бедността, изсичането на горите по Амазонка с рекордно темпо.
Как изобщо може да се живее в такава страна? Нещо повече - как може да се обича такава страна?
Междувременно ми задават много сходни въпроси и за Германия, докато съм в Бразилия на почивка - безспорно доказателство за това колко много се е променила там представата за Германия.
"Alemanha" изведнъж зазвуча различно
Когато преди година наводненията опустошиха долината на Ар в Германия, приятели от Рио де Жанейро предложиха да ми изпратят пари. А сега се появи и страхът, че през зимата на германците ще им се наложи да взимат студени душове, след като Русия врътне газовото кранче. За много бразилци, които се къпят по няколко пъти на ден, това е нещо абсолютно възмутително.
"Alemanha" - тази дума често предизвиква възхищение в Бразилия, а и не само там. Германия се смята за държава пример в много икономически и социални аспекти. Но междувременно се чуват и немалко критики. Все по-често ми се налага да се оправдавам заради Германия и нейните проблеми, и да обяснявам ситуацията.
Много от събеседниците ми осъзнават добре колко симпатично всъщност е това. Те приветстват Германия в клуба на онези, които са в криза, и кимат с разбиране: "Знам за какво говориш".
Повече Бразилия в Германия
За да избегна всякакви недоразумения, съм длъжна да уточня: Проблемите в Германия и в Бразилия все още се различават съществено. Не желая да злословя нито срещу Бразилия, нито срещу Германия, или пък да омаловажавам или оправдавам постоянните кризи в едната или другата държава. Посланието е просто: след падането на Берлинската стена Германия стана малко по-бразилска.
Пандемия, война и тероризъм, инфлация и Брекзит, криза на еврото и климатични промени. И националната, и международната политика са в кризисен режим вече над 20 години. Преди правителствените коалиции да успеят да си зададат въпроса какво сме научили от успешното справяне с отминалите кризи, идва следващата извънредна ситуация. Изглежда, че краят на всичко това не се вижда.
Германия никога не е била и няма да бъде своеобразен остров на блажените, макар мнозина да желаят това. Време е веднъж завинаги да се сбогуваме с този въображаем идеал - Германия е навлязла в състояние на постоянна криза.
А и как би могло да бъде другояче? В крайна сметка климатичните промени не заобиколиха германските граници. Дори и тук да не падат бомби, всички чувстват последиците от войните в Украйна и Сирия. Към това се добавят вътрешните проблеми като разрушените мостове, бавния интернет, закъсняващите влакове, липсата на учители, здравни работници и квалифицирани специалисти.
Изтощение и съпротива
Въпреки всичките тези проблеми аз обичам Германия такава, каквато тя е. Точно така обичам и Бразилия. И ето, тук отново възникват въпросите: може ли да се обича Бразилия с президент като Жаир Болсонаро? Ами Германия с "Алтернатива за Германия??
Да, мога да ги обичам, защото се възхищавам на германското общество за способността му да устоява на антидемократичните залитания и на това как защитава върховенството на закона. Възхищавам се и на много бразилци за това как се бореха да запазят демократичните си институции през последните години, и най-вече на бразилската съдебна система, която успешно се противопоставяше на постоянните атаки на президента.
Дори постоянните политически, икономически и социални кризи да ме уморяват и изтощават, трябва да живея с тях. Мога да ги игнорирам, да ги проклинам, да се боря с тях, да избягам от тях, или просто да се предам.
Общуването с безпризорни деца в Бразилия ме научи, че промяната е възможна, дори в привидно безнадеждна ситуация. Разбрах, че децата без перспектива ме предизвикват да преосмисля своя песимизъм и ме карат да размишлявам. В условията на постоянна криза тези срещи могат да имат екзистенциален смисъл и значение. И тъкмо това, че постоянната криза остава с нас, прави проблясъците на надежда и човешка топлина още по-ярки и важни.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Пич
10:03 13.07.2022
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 ЦРУ веле
Американскат медия Дойче веле тепърва ще ни залива с материали как трябва да търпим и да се лишаваме, в името на ценностите, как си заслужават всички безумия, съсипващи Европа.
10:07 13.07.2022
8 !!!?
Коментиран от #15
10:12 13.07.2022
9 1020
10:13 13.07.2022
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Българин
Коментиран от #24
10:26 13.07.2022
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Този коментар е премахнат от модератор.
16 Токсик
11:07 13.07.2022
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 ежко
11:16 13.07.2022
19 Хахах
12:18 13.07.2022
20 Този коментар е премахнат от модератор.
21 Артилерист
18:12 13.07.2022
22 123
18:34 13.07.2022
23 Хасан
19:34 13.07.2022
24 Мммда
До коментар #11 от "Българин":
Заради договора им със САЩ на пълно подчинение. Швабите не могат да пръснат без да питат за това техните началници.19:39 13.07.2022
25 Дообре дошла в клуба на
Всъщност за пореден път ни вкарвате в тиняата .Вие дължит ена нас ,не ние на вас германците .Тоест поучителният тон от Брюлсел е крайно неуместен . Радвайте се че нямаме армия. Има само една аеремия от която всеки може да загуби ,нашата .Няма Вермахт,няма Съветски , всичко е Берое.
01:33 14.07.2022
26 Маркс
10:58 14.07.2022
27 безпартиен
19:18 15.07.2022