Защо Алжир не може да реши газовия проблем на Европа

Европейските политици се опитват да намерят нови доставки на газ, които да заменят тези, заплашвани от Русия. По време на обиколката си, която ги отведе от Азербайджан през Персийския залив до Египет и Израел, те си осигуриха някои обещания. Те посетиха и Алжир, но най-голямата африканска държава производител на газ остава коварен партньор.

Алжир изнася газ по тръбопроводи за Испания и Италия и с танкери от два завода за втечнен природен газ (ВПГ). Алжир отдавна играе решаваща роля в газовия баланс на Европа, тъй като е третият по големина доставчик (след Русия и Норвегия), осигуряващ десет процента от вноса на континента.

Отиващият си италиански министър-председател Марио Драги посети Алжир на 18 юли и се върна с обещание от президента Абделмаджид Тебун за доставка на газ на стойност 4 млрд. долара. Държавната фирма Sonatrach твърди, че досега през тази година е доставила на Италия над два пъти по-голямо количество от предвиденото.

Тръбопроводът „ТрансМед“, който свързва страните през Тунис, беше спрян за профилактика; след планираното му рестартиране тази седмица потоците ще трябва да се ускорят значително, за да се постигне целта.

Алжир постигна рекорден добив на газ през миналата година, като надхвърли 100 млрд. куб. м. Това е изненада след период на застой от 1999 г. насам, когато производството се колебаеше между 80-90 млрд. куб. м. годишно. Страната потребява около половината от добивания газ сама и нарастващото вътрешно потребление намалява износа, но благодарение на увеличението на производството износът достигна нива, които не са достигани от 2008 г. насам.

Възможно е това да е било измамен мираж. Способността на Алжир да помогне на Европа да преодолее газовата криза и да извлече голяма печалба от този процес е ограничена от два фактора: капацитет и политика.

След рекордната 2021 г. износът на газ рязко спадна през първата половина на 2022 г. Докато потоците към Италия се увеличиха малко, тези по тръбопровода към Испания и Мароко и втечненият природен газ, доставян с кораби, намаляха. Виновникът за това е малко озадачаващ. Доставките за Мароко бяха напълно прекратени след изтичането на договора за газопровода Gaz Maghreb Europe (GME) и сериозния политически срив между Алжир и Рабат относно спорната територия Западна Сахара и нормализирането на отношенията на Мароко с Израел.

GME продължава до Испания и въпреки че загубата му беше частично заменена от по-големи потоци по друг тръбопровод, линията „Медгаз“, която минава директно под Средиземно море от Алжир до Испания, това не е пълна замяна. Испания започна да снабдява Мароко с газ от GME в обратна посока, което дразни Алжир, който не желае неговият газ да стига до съперника му по веригата. На 24 юли Sonatrach съобщи, че „Медгаз“ е претърпял авария в испанската част на подводния си маршрут, но испанският оператор Enagas отрече това. Възможно е инцидентът да е имал за цел да бъде предупреждение.

Алжир би могъл да насочи газа, който не отива към Мароко и Испания, към своите заводи за втечнен природен газ, които работят само на около 40 % от капацитета си. Въпреки това доставките от тях също намаляха. Вътрешното търсене щеше да се увеличи, а тъй като таванът на добива на нефт в Алжир съгласно споразумението ОПЕК+ се увеличава, може да се наложи Алжир да нагнетява отново повече от добития газ, за да поддържа добива на нефт.

Нито един от тези фактори не изглежда достатъчен, за да обясни спада, а при рекордно високите европейски цени на газа и втечнения природен газ Алжир има всички стимули да увеличи продажбите. Възможно е Алжир да се опитва да окаже натиск върху клиентите си да повишат цените в договорите си и наистина да е подписал ревизиран договор с френската компания Engie за по-високи цени.

Следователно досега приносът на Алжир за заместването на Русия до голяма степен се ограничаваше до намаляване на общия износ и до прехвърляне на доставките от Испания към Италия.

Тази промяна не е лоша за европейската енергийна сигурност. Иберийският полуостров има излишен капацитет за внос на втечнен природен газ и много ограничена свързаност с останалата част на континента, докато Италия обикновено получава почти половината от своя газ от Русия и една четвърт от Алжир. Но ако Алжир успее да се върне към нивата на износ от първата половина на миналата година, още 10 млрд. куб. м годишно биха били полезен, ако не и огромен принос към заместването на 130 млрд. куб. м руски газ.

Алжир обаче не танцува по ничия друга свирка, освен по своята собствена. Благодарение на високите цени на въглеводородите нестабилното му финансово състояние се подобрява и той има предимство в преговорите. Той има силни отношения с Русия, чийто външен министър Сергей Лавров посети страната през май.

Страната отдавна е обвинявана в недостатъчни инвестиции, непривлекателни фискални условия и болезнено бавна бюрокрация, които спъват развитието на въглеводородния сектор. Но след приемането на нов закон за петрола през 2019 г. бяха подписани нови сделки, по-специално петролен проект на стойност 4 млрд. долара с ENI, френската TotalEnergies и американската Occidental. Италианската ENI беше особено активна, като се съгласи да приема допълнителни количества газ по тръбопровода „ТрансМед“ и да инвестира в увеличаване на алжирското производство.

В началото на юли Sonatrach обяви голямо откритие в най-голямото си газово находище Hassi R'mel, което ще бъде разработено бързо, за да се увеличи годишното производство с 3,65 млрд. куб. м от ноември, което е много благоприятно време с оглед на настъпващата европейска зима. Но други големи нови находища няма да се появят преди 2024 г., докато Sonatrach продължава да се бори с нарастващото вътрешно търсене и с намаляването на добива от старите находища.

За да може Алжир да помогне за облекчаване на европейската газова криза, ще трябва да се продължи с дипломацията, което може да изисква някои неудобни отстъпки от страна на Испания. Европейската солидарност ще бъде важна, за да се ограничи конкуренцията между Мадрид и Рим. Газоразпределителните дружества вероятно ще трябва да преглътнат проблема с плащането на значително по-високи цени.

В по-положителен план Европа може да предложи помощ за справяне с проблема с 8 млрд. куб. м алжирски газ, които всяка година отиват в небето и се изгарят в находищата поради ограничения капацитет за събиране, преработка и транспортиране. Тя може да спести алжирския вътрешен газ чрез сътрудничество в областта на слънчевата енергия в Сахара.

Така че, изправен пред собствените си ограничения нагоре по веригата, неприсъединяването си към ЕС и сложния и непрозрачен процес на вземане на решения, Алжир не е спасител за нуждите на Европа от газ. Все пак, с помощта на интелигентна дипломация и инвестиции, европейците може би ще успеят да изкопчат още малко от така необходимата енергия от Сахара. /БГНЕС

-----------

Робин М. Милс е главен изпълнителен директор на Qamar Energy и автор на книгата "Митът за петролната криза". Неговият анализ е публикуван в „Араб Уикли“.