"Не, ромите няма да претопят българите": кой има полза от лъжите за ромите

Медийната враждебност по отношение на ромските общности в България има две различни проявления. Едната е дезинформацията, която се разпространява в самите общности, а другата е дезинформацията по техен адрес. Първата влияе на действията и мирогледа им, а втората на самочувствието им и формирането на мнението им за тяхната роля в обществото. Това се казва в книгата "Грижа за истината: Срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация", издадена от Фондация С.Е.Г.А., която работи за развитието на хората в неравностойно положение в България.

"Дезинформационните послания по адрес на ромите се захранват по същата причина, по която се захранва и руската хибридна война", казва експертът по ромска интеграция и историк Румян Сечков, който е един от авторите на книгата. "Това са пропагандни клишета, които някои хора използват чисто политически, за да захранват електората си."

Дезинформацията в затворените общности

Едни от основните причини за лесното разпространение на дезинформация сред ромските общности са високите нива на неграмотност и компрометираната връзка между ромите и властите, се казва в изследването на Фондация С.Е.Г.А. "Разпространявайки дезинформация, те не го правят злонамерено. Просто вярват на това, което са прочели. Няма критично мислене. Но това е проблем и на българите", казва експертът Сечков.

Той отдава мълниеносното разпространение на невярна информация и на естеството на житейската среда на ромите. "Затворената общност е по-уязвима на дезинформация, определено. Вътре ври и кипи. Отвън по-трудно се получава информация", казва Сечков.

По думите на експерта, изследванията на Фондация С.Е.Г.А. показват, че голяма част от информацията си ромите получават от затворени групи във Фейсбук, където също е много по-лесно да се манипулира. Наблюдава се тенденция в последните няколко години, че едни и същи източници на дезинформация настройват ромските общности срещу Истанбулската конвенция, после против приемането на Стратегията за детето, а сега и за войната в Украйна, коментира Сечков.

Според експерта настройването на ромските общности посредством дезинформационни послания, е политически обусловена. Фондация С.Е.Г.А. обучава лидерите на общностите, с чиято помощ установените модели може да започнат да се променят.

Стереотипи и лъжи: страх от непознатото

Друг проблем, за който са нужни решения, е дезинформацията по адрес на ромите. Той обаче е дълбоко вкоренен в мисленето на българите и промяната ще е сложна и бавна, казва Румян Сечков. По думите му, в основата на дезинформационните послания за ромските общности отново стои запазването на статуквото като отправна точка за по-лесна манипулация на хората. "Това е форма на натрупване на стереотипи, за да не се променя статуквото. Същото е и с отношението на българите към Русия", казва експертът.

Въпреки че доминиращият модел в ромските общности се променя с бързи темпове, основните наративи в медийното отразяване на ромите остават същите, показва проучването на Фондация С.Е.Г.А. "Към ромите има неприязън, неприемане, страх. Те остават изолирани от останалите", казва Сечков. Според него дългосрочното функциониране на общността според тези модели е създало бариери и пред самите роми. "Те имат комплекс за малоценност. Ти си затворен, българите не те разбират. Това е допълнително затваряне, което се получава", коментира експертът, като отбелязва, че това не означава, че няма процеси по отваряне на общностите, но те са бавни и трудни.

Дезинформация с политически цели

В книгата "Грижа за истината: Срещу фалшивите новини и антиромската дезинформация" се посочват редица стереотипи за ромите в България, които вече не отговарят на истината.

Сред тях е например вярването, че ромите ще "претопят” българите, заради по-високата раждаемост при малцинствената група. Проучването на Фондация С.Е.Г.А. показва, че това на практика не е възможно, тъй като едва 7.11% от ромите достигат възраст над 60 години. При българите този дял е четири пъти по-висок - 28.72%, показват данните. Въпреки че българското население е по-застаряващо, високата ранна смъртност при ромите е причина те да не нарастват особено като относителен дял от населението.

Друг широкоразпространен стереотип е свързан с "източването" на социалната система от ромски семейства с по 6-7 деца. "Истината е, че раждаемостта сред ромите намалява в пъти през последните 20-30 години. Има само една маргинална прослойка, която е около 10% от ромската общност, които все още имат повече деца. Повечето семейства вече гледат по едно, две, максимум три деца", казва Румян Сечков.

По данни на НСИ, цитирани в книгата на Фондация С.Е.Г.А. делът на ранни бракове и съответно повече деца в ромските семейства е намалял от почти 25% през 1993 г. до 9.8% през 2014. "Ромите се приспособяват спрямо съответната държава, в която се разиват", казва Румян Сечков. "Същото е и с раждаемостта. Само преди 100 години българката е раждала по 6-7 деца и се е женела млада. С индустриализацията и модерността, това се променя. Същото се случва и при ромите, но с 50-100 години по-късно", казва експертът.

Що се отнася до ролята на ромските общности в решаването на резултатите от парламентарни избори, те са пренебрежим фактор, защото броят на ромските гласове е нисък, казва Румян Сечков и обяснява: "Вярването се подклажда само за да се привлече електорат, който е зле настроен към ромите по принцип". Експертът отбелязва обаче, че при местни избори гласовете на ромските общности все пак са от значение.

Нужни са повече добри примери

Според Румян Сечков решението е едно: даването на гласност на все повече добри примери от медиите, вместо натрупване на стереотипите. По политически причини не се работи за премахване на вкоренената враждебност и нормализиране на отношенията, коментира експертът. "Наистина е много трудно и много бавно да се загърбят предразсъдъците."

Според Сечков обаче, ако има натрупване на позитивни истории на роми, които се популяризират от медиите, постепенно ще се появи и промяна в мисленето на хората. "Още дълго ще има враждебност. Но когато се чете и слуша по-често за неща като това, че от Освобождението до 1989-та година насам висшистите от ромски произход са малко над 700 души, а само в момента има над 6000, хората може и да променят настройката си и да си кажат "може пък и да не е както ние си го мислим"", смята експертът.

Автор: Мина Киркова