Ромите в Италия: "Като бездомни кучета"

Дете без панталони седи на стъпалата пред бараката. 24-годишната Андреа, с дълги черни коси и блуза с пайети, седи неподвижно и гледа към племенницата си. "И моята дъщеричка беше на една годинка, когато умря", казва изведнъж Андреа. Но защо е умряла? Андреа мълчи, не знае, а може би се опитва да забрави всичко. Сетне внезапно казва, че било настинка. "Докторите ѝ объркаха лекарствата." Детето вдигнало температура и тя повикала линейка. Два часа по-късно момиченцето било мъртво.

Бараката отвътре: осем квадратни метра ламарина, ориенталски килим, походни легла, котлон. Андреа е бременна в седмия месец, не иска да ни каже истинското си име. Тя е ромка, родена в Италия. Дъщеричката ѝ също била родена в Италия, но тя нямало как да я заведе на педиатър, понеже няма достъп до държавното здравеопазване. Това е така, защото цялото семейство няма разрешително за пребиваване в Италия, вече от десетилетия. Заедно с хиляди други роми в италианската столица Рим и Андреа живее в един от ромските полеви лагери в източната част на града, замислени първоначално като временно решение. А се превърнали в постоянно.

Пълна мизерия

Преди двайсетина години държавата инсталирала бараките, закачили ги за електричество и водопровод, а на стените им изписали номера със спрей. Някои имат тоалетна, други се къпят навън с маркуч. Ромите са от Румъния, България, Босна и Херцеговина, някои имат италиански паспорти, други нямат никакви. Понякога насам наминават роми от другите селища, колкото да се скарат. На входа е спряна полицейска патрулка. Когато стане напечено, полицаите могат да се намесят.

Колкото и да се оглеждаш наоколо, виждаш само едно: пълна мизерия. Възрастните хора са с развалени зъби и сълзящи очи, много жени са бременни. Децата играят върху планини от смет, стари парцали и изпочупени електроуреди. Тук живеят около 300 души, а половината са деца. Вечерно време идват плъховете. "Виждаш ни на какво дередже сме", казва зълвата на Андреа. "Захвърлиха ни тук като бездомни кучета."

Според хуманитарната организация "Сдружение 21 юли" в Италия живеят около 180 000 роми, половината от които имат италианско гражданство. Числото е нестабилно, защото в страната е забранено при преброяване да се пита за етническия произход. Десет процента от ромите живеят в лагери, главно в големите градове. И са трън в очите на политиците. Едва ли има друга страна, в която нетолерантността към това малцинство да е толкова висока. В рамките на едно допитване повече от половината анкетирани заявяват, че ромите са опасност за обществото, като в столицата Рим така отговарят две трети от хората.

Политиците все още ги наричат "номади", без да се съобразяват с факта, че ромите вече близо 600 години живеят по Средиземноморието. И само три процента от тези хора в Италия не са уседнали. За разлика от другите държави в ЕС, Италия няма изрично законодателство за закрила на ромското малцинство, макар че нееднократно е била призовавана да приеме такова.

Провалената стратегия

Покрай бараките се задава един възрастен човек. Децата скандират името му: Марко Брацодуро. 83-годишният Марко вече от 30 години помага на ромските семейства в града - най-вече в борбата им с бюрокрацията. Днес повечето ромски деца ходят на училище, но много от възрастните не могат нито да четат, нито да пишат, камо ли да попълват разни молби.

В италианското общество е разпространено мнението, че ромите са безотговорни. Преди пет години тогавашната кметица от ляво-популистката партия "Пет звезди" оповести нова стратегия: бараките най-после да бъдат премахнати. Кметицата Вирджиния Раджи очакваше от ромите да бъдат по-инициативни. Преди да дойдат багерите, ромите в лагера трябваше да подпишат нещо като споразумение с общината: който поеме ангажимента да си търси работа и жилище, в продължение на две години ще получава общински помощи. Пет лагера изчезнаха, няколкостотин роми бяха настанени в социални жилища и през 2021-а година общинските власти гордо оповестиха, че броят на ромите в лагерите е спаднал наполовина: от 4000 на 2000.

"Това не беше никакъв успех, беше грешка", казва Брацодуро и обяснява, че онези роми, които не са подписали договора, са останали на улицата. "Какво стана с подписалите семейства две години по-късно, когато финансовите помощи спряха? Знаете ли колко трудно е за един ром да си намери работа или жилище?"

Има ли решение?

Възрастният човек спира пред барака, пред която е седнал 30-годишният Мирко. Той също е роден в Италия, живее в лагера от 16 години. "Искам най-после да си намеря нормална работа, а после и дом за мен и семейството ми", казва Мирко. Както повечето роми тук, засега и той си изкарва хляба с труд на черно - по строежите, с хамалски услуги, със събиране на вторични суровини, каквото дойде. "Когато в Италия кажеш, че си ром, няма да ти дадат никаква истинска работа", обяснява жена му Лаура. След няколко месеца тя ще роди близнаци, а семейството вече има три деца. Излиза, че седем души ще живеят на десет квадратни метра площ: децата в едната стая, родителите в другата с бебетата.

Мирко не може да си намери работа не само защото на ромите не се гледа с добро око. Родителите на Мирко са от Босна, но след раждането не го регистрирали като босненски гражданин, а италианско гражданство не получил, защото в страната то се дава по произход, не по месторождение. Той няма нито паспорт, нито виза за Италия - и така вече от 30 години.

Новият кмет на Рим Роберто Гуалтиери на свой ред се е амбицирал да реши проблема. Той казва, че се търсят мащабни решения на жилищния въпрос, а за проекта вече са предвидени 13 милиона евро - отчасти и от пакета срещу пандемията, отпуснат от ЕС.

"Всичко се точи прекалено дълго", казва Карло Стасола, президент на "Сдружение 21 юли". Според него преди всичко трябва да се оправят документите на тези хора, а после да им се намери работа, която биха могли да вършат. "Още преди две години представихме пред парламента проекта си, чрез който изцяло сме интегрирали хората от ромските лагери в градове като Асти и Ферара", обяснява Стасола. Неговото сдружение месеци наред работи заедно с професора по социология Марко Брацодуро и днес екипът се надява, че в рамките на две години лагерът в Рим може да бъде закрит, а ромите - интегрирани. Техният проект би струвал два пъти по-евтино от плановете на общината. Сега чакат отговор от кметството.

Автор: Леа Хензен