Трагикомичната история на единствения български войник, загинал в Пражката пролет

Вандалски унищоженият паметник на убития български войник, който през 1968 г. става единствената жертва сред окупаторите по време на нахлуването в Чехословакия насред кривоклатските гори, напомня за горчиво гротескната човешка история с трагичен край. Войникът не е убит от героични бойци на съпротивата, протестиращи срещу окупацията, а от уплашен до смърт екипаж на фекален камион.

По пътя от Раковник към Лан, само на няколкостотин метра от селцето Нови Дум, сред есенно оцветените дървета наднича масивен паметник от пясъчник. На него е изсечено, че на това място на 09.09.1968 г. по време на международната помощ за Чехословакия е коварно убит Н. Н. Цеков, младши сержант от Българската народна армия.

НЕ, БЕШЕ НИКОЛОВ

Надписът е унищожен от вандали на няколко места, така че се чете трудно. Но войникът, чието име е на паметника, всъщност изобщо не е съществувал. Убитият се казва Никола Цветков Николов. Обърканата фамилия Цеков се появява за първи път още в следствената преписка, откъдето явно е стигнала до паметника. Но в криминално-политическата история, разиграла се преди над половин век, има още много изненадващи грешки и парадокси. Комунистическите власти посмъртно обявяват убития 21-годишен мъж за герой, паднал в борбата срещу чехословашката контрареволюция, и му издигат паметник в Нови Дум и два други в България. Едва много години по-късно става ясно, че в действителност той е дезертирал от частта, осигуряваща кръговата отбрана на пражкото летище Рузина, напил се като датчанин /бел. пр. „до козирката“, „като казак“/ и въоръжен с картечница се опитал да избяга на запад.

СТРАННИЯТ СТОПАДЖИЯ

На 9 септември 1968 г., в девет часа вечерта, по-малко от три седмици след като армиите на Съветския съюз, Полша, ГДР, Унгария и България навлизат в Чехословакия като част от т. нар. международна помощ, български войник напуска караулния пост на Рузина и обявил, че трябва да пусне една вода. Повече не се връща в поделението. Вместо до тоалетна, поема по най-краткия път към Запад.

Около час по-късно Николов се появява на пътя край Хостивице, където се опитва да спре на стоп преминаващите превозни средства. Никой от чешките шофьори, разочаровани от окупацията, разбираемо, не иска да качи младия мъж в униформа на българската армия. Пражката пролет е останала в миналото, напрежението и страхът царуват в страната, бронирани машини и танкове се движат по пътищата и улиците на градовете.

След десетки минути пред него все пак спира екипаж на фекален камион: Милослав Фролик и Рудолф Странски. По-късно обаче горчиво съжаляват за доброто си дело. Едва след време забелязват, че войникът е много пиян и става агресивен. Николов започнал да дърдори, че освен автомат има и пистолет и няколко ръчни гранати и трябва да го закарат до Карлови Вари, защото има тайна мисия. Фролик и Странски се изплашват и решават да спрат по пътя в Качице при свой познат Йиржи Балоушек, за когото знаят, че има незаконно притежаван пистолет.

УБИЙСТВО ОТ СТРАХ

В Качице, пред къщата на Балоушек, Фролик слиза от колата и казва на войника, че ще провери дали светят задните му светлини. Вади чук от кутията с инструменти, пъха го под якето си и го внася незабелязано в кабината. Междувременно Странски убеждава Балушек да вземе пистолета и да тръгне с тях. В четири часа продължават към Раковник. В гората пред Нови дом, в момента, в който Николов, победен от алкохола, заспива, Фролик го удря няколко пъти с чука по главата, така че той изпада в безсъзнание. Странски му взима автомата и заедно с Балоушек го избутват от колата към скала край пътя. Но в този момент българинът започва да идва на себе си. Когато вдига глава, Балоушек се изплашва, че ще посегне към пистолета и го прострелва три пъти в гърдите. Убийците претърсват трупа, вземат документите, табакерата и колана му и завличат тялото навътре в гората. След това се връщат в Качице, където в къщата на Балушек изгарят документите на войника. На следващия ден Фролик и Странски скриват картечницата с щик и пълнител със 120 патрона в Йозефов дол на Яблонец, при тяхна позната Марие Херманова.

„Определено не е била съпротива, всичко е просто съвпадение. Ако не е завършило с трагичната смърт, щеше да прилича повече на комедия“, казва Давид Поволни от Военноисторическия институт. „Това, което най-много ме заинтересува в историята е, че всичко изглежда като мистификация на Ярослав Хашек. Окупационен войник се напива, решава да избяга на запад и попада на банда, която го застрелва, защото той е от окупационната сила и се страхуват от него. А в България ще превърнат един дезертьор в национален герой и жертва на контрареволюцията“, казва журналистът Карел Врана, който пръв отваря тук темата за Николов. „Просто е невероятно странно“, добавя той.

БОЯДИСВАНЕ В БЯЛО

Убийството на войник от окупационните сили предизвиква смут в региона. Хората започват да се страхуват, че руснаците ще започнат разпити и ще заподозрат всички, които живеят в района.

„Спокойствието в селото отново беше нарушено на 10 септември следобед, когато войник от българска националност беше намерен застрелян в гората край пътя до кръстовището за Ян, от страх да не падне подозрението за убийството върху гражданите на Нови Дум“, четем във вписване от инкриминирания ден в хрониката на село Нови Дум.

„В деня след убийството се появиха военни следователи и ме попитаха дали съм видял нещо необичайно снощи. Но казах, че не съм видял или чул нищо, така че те отново си тръгнаха“, разказва единственият пряк свидетел на събитието, 81-годишен мъж от Нови Дум, който със сигурност не иска името му да бъде свързвано с паметника по никакъв начин. Според него местните, които живеят тук, имат дистанцирано и безразлично отношение към паметника. От време на време се появяват вандали и го разрушават.

„В нашето село дълго време живееше бояджия. Управлението по горите на Република Чехия, което отговаря за паметника, трябваше да молят от време на време да го пребоядиса в бяло, защото редовно беше драскан или пръскан с боя“, спомня си старецът.

„През 2010 г. Управлението по горите на Република Чехия ремонтира паметника, той беше почистен и частта с надписа беше боядисана в охра, което направи надписа по-четлив. Още в началото на 2011 г. паметникът отново беше повреден, неизвестен извършител го заля с черна боя“, информира ни Томаш Капса от отдела за опазване на паметниците към кметството в Раковник.

По думите му още преди последния ремонт върху камъка и гравирания надпис имало значителни следи от боя и става ясно, че намерението на извършителя е било да го унищожи. „Атаките с боя увреждат камъка безвъзвратно, боята попива в структурата и не може да бъде премахната напълно. Паметникът стои до пътя, но на отдалечено място, така че е много трудно да се предотврати вандализъм“, обяснява Томаш Капса.

ЗАЩО ДОЙДОХТЕ ТУК?

Трупът на Николов е открит още на следващия ден от гъбар, който сигнализира в Обществена сигурност.

Разследващите се объркват през първите две седмици и не успяват да намерят следи. Из района започват да се носят слухове, че това е подготвен протест на смели бойци на съпротивата срещу окупацията. Това явно е била и една от причините извършителите един ден в приповдигнато състояние в кръчма в Млада Болеслав да се похвалят пред свои приятели с „диверсантската” си акция.

Това, обаче, се оказало фатално за тях, защото един от гостите веднага изтичал да ги издаде. И тримата са арестувани на 24 септември 1968 г. Полицейският информатор, чието име според следственото досие е Милош Черман, посочва също по време на разпита, че убитият войник е имал в себе си писмо, адресирано до приятелката му в България, и плик с адрес върху него. Според него Мирослав Фролик трябвало да допише на писмото „Защо се наврях тук, можех да съм жив“, да го подпише със скитническия си псевдоним Мики Блек и да го хвърли в пощенската кутия.

Съществуването на писмо с донякъде циничен, но за съжаление верен надпис не е потвърдено по време на разследването, но вината и на тримата обвиняеми е доказана. Районният съд в Раковник осъжда Иржи Балоушек на девет години затвор за убийство и незаконно притежаване на оръжие, Милослав Фролик на четири години и Рудолф Странски на две години затвор. Това са изненадващо ниски присъди, които историците обясняват с факта, че процесът е приключил преди началото на твърдата нормализация. Ако са били съдени само няколко месеца по-късно, са щели да бъдат осъдени на смърт или доживотен затвор.

ДЕЗЕРТЬОРЪТ ГЕРОЙ

Никола Цветков Николов се оказва на неподходящото място в неподходящото време. На 19-годишна възраст той трябва да постъпи на задължителна военна служба, без да знае, че ще стане част от окупационните сили, които ще нахлуят в Чехословакия година и половина по-късно. Войниците не могат да повлияят по никакъв начин на това, къде ще бъдат изпратени по заповед, често дори не знаят, че са в Чехословакия и защо. Далеч от дома и от приятелката, в която е влюбен, той явно е решил да избяга на Запад. Но се озовава с изстрел в гърдите насред горите на Кривоклат.

Комунистическата пропаганда не го оставя на мира дори и след смъртта му и го превръща в герой, отдал живота си за демокрацията и свободата. За това спомага и друга верига от абсурдни съвпадения: войникът е убит на 9 септември, когато българите празнуват национален празник. Лъжливата легенда за млад войник, паднал за идеалите на социализма, е оцеляла и днес в България. Затова и група български кинаджии тези дни снимат документален филм, който има за цел да го опровергае и най-накрая да каже цялата истина за трагичната съдба на Никола Цветков Николов.

Автор: Ондржей Мразек/ Седмичник „Цветя“ /Květy
Статията е публикувана в Dotyk.cz
Превод: ФАКТИ