Посланикът на Азербайджан Н.Пр.Хюсейн Хюсейнов пред ФАКТИ: Единственият начин за примирие е отказът от териториални претенции един към друг

Д-р Хюсейн Хюсейнов има докторска степен по политически науки от Академията за публична администрация към президента на Република Азербайджан, а също завършва с отличие магистърска и бакалавърска степен по международни отношения към Института за социално управление и политически науки в Баку. заемал няколко длъжности в Министерството на външните работи на Азербайджан като отговорен за регионалната сигурност, управлението на кризи и разрешаването на конфликти. Служи в представителството на Азербайджан към Европейския съюз по политически и политико-военни въпроси. Бил е първи секретар на отдел "Външнополитическо планиране и стратегически изследвания" на Министерството на външните работи на Азербайджан и ръководи дейността на отдел "Външнополитическо планиране". Работил е като съветник в Представителството на Азербайджан към НАТО по политическите въпроси и сигурността на двустранното партньорство между Азербайджан и НАТО.

Назначен е като извънреден и пълномощен посланик на Република Азербайджан в Република България с декрет на Президента на Република Азербайджан на 19 април 2021 г.

- Ваше Превъзходителство, в последните няколко дни конфликтът между Азербайджан и Армения отново ескалира. На какво се дължи това?

- През нощта на 12-ти срещу 13-ти септември части на арменските въоръжени сили са извършили мащабни провокации по продължение на азербайджанско-арменската държавна граница. Групите за саботаж на въоръжените сили на Армения минираха участъците между позициите на азербайджанските военни части и пътищата осигуряващи снабдяване. Освен това арменските въоръжени сили извършиха интензивен обстрел на позициите на азербайджанската армия, което доведе до жертви сред военните и цивилния персонал. С цел предотвратяване на по-нататъшни провокации от страна на арменските въоръжени сили, както и военни заплахи срещу суверенитета и целостта на Азербайджан, подразделенията на азербайджанската армия предприеха ответни мерки за потушаване на огневите точки на арменската страна.

- Армения и Азербайджан се обвиниха взаимно в нови нападения - ден след най-жестоките бойни действия между двете страни. Бихте ли дали конкретни факти за тези нападения, в които бяха убити стотици арменски и азербайджански войници?

- Това не е първият път, в който диверсионни групи на арменските въоръжени сили осъществяват провокации срещу Азербайджан, като военните действия се водят на територията на Азербайджан. За да защити суверинитета и териториалната си цялост, азербайджанската страна е предприела ответни мерки, вследствие на които през последните два дни загиват повече от 70 военнослужещи на Азербайджан. Обстрелът от страна на арменските въоръжени сили е бил насочен срещу позициите на азербайджанската армия в регионите на Дашкасан, Калбаджар и Лачин. В хода на стрелбата от арменска страна са били използвани различни видове настъпателно оръжие, като миномети и артилерия.

- Арменското министерство на отбраната заяви, че Баку е подновил атаките с артилерия, миномети и едрокалибрени оръжия в посока Джермук и Верин Шоржа. Баку пък твърди, че арменски диверсионни части са се опитали да минират азерските позиции. Как ще коментирате това обвинение? Къде е истината и как ще я докажете?

- Истината се заключава в това, че след подписването на съвместното изявление между ръководителите на Азербайджан и Армения на 9/10 ноември 2020 г., според което арменските въоръжени сили трябва да се изтеглят от територията на Азербайджан, но те и до днес продължават незаконно да пребивават там, като през последните две години, в резултат на минирането на азербайджански територии, са загинали близо 250 азербайджанци, а стотици биват ранени с нанесени трайни увреждания. Фактите сочат, че тези мини са били наскоро произведени в Армения и са заложени след 2020 г.

- Русия обяви, че е постигнато примирие, което обаче светът не го вижда. Ще имали в крайна сметка трайно, стабилно примирие и от какво зависи мирът и стабилността в региона?

- В настоящия момент страните достигнаха до споразумение за прекратяване на огъня. Доколко примирието ще бъде устойчиво зависи от позицията на официален Ереван, който отказва да признае суверинитета и териториалната цялост на Азербайджан. Единственият начин за примирие е отказът от териториални претенции един към друг, както и взаимно уважение към суверинитета и териториалната цялост и на двете страни.

- Конфликт в Южен Кавказ, на кръстопътя на Европа, Азия и Близкия изток, може да привлече големи сили като Русия и Турция, като същевременно застраши тръбопроводите, които доставят каспийски петрол и газ на запад. Имали такава опаснаст?

- В момента Европа преживява енергийна криза и Азербайджан се явява като алтернативен източник на енергийни ресурси в Европа. По този начин страната ни допринася значително за обезпечаването на енергийната безопасност на Европа. Русия и Турция също сътрудничат по отношение на доставката и транзита на енергийни ресурси за европейския пазар. В тази връзка предполагам, че нито една от двете страни не е заинтересована от подриването на съществуващата енергийна инфраструктура за доставка на нефт и газ в различните регионни на света.

- И в края на нашето интервю: Какви са Вашите прогнози? Какви варианти на развитие да очакваме?

- Иска ми се да вярвам, че мъдростта и разумът ще надделеят над реваншиските идеи и двата народа ще съумеят да изградят отношения основани на принципите на доборосъседство и невмешателство във вътрешните си работи, както и взаимно признание на суверинитета и териториалната цялост един на друг. Всичко зависи от политическата воля на арменското ръководство за постигане на скорошен мир и сигурност чрез подписване на мирно споразумение с Азербайджан. Колкото по-рано арменската общественост осъзнае тази реална действителност, толкова по-скоро в региона ще се възцари траен мир, безопасност и процъфтяване.

Интервю на Оля Ал-Ахмед