Калоян Стайков пред ФАКТИ: Растящата цена на тока в България се дължи на увеличеното външно търсене

Накъде върви Европа, след като Русия спря газа, а това създаде енергийна криза… Защо бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис обяви, че според него енергийните борси са симулация на свободен пазар, който умишлено е усложнен от Европейските разпоредби. Как гледа на всичко това… Пред ФАКТИ говори Калоян Стайков, експерт от Института за енергиен мениджмънт.

- Г-н Стайков, скоро бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис разказа за схемата, чрез която европейските потребители са принудени да плащат неоправдано високи цени за електричество. Според него енергийните борси са симулация на свободен пазар, който умишлено е усложнен от Европейските разпоредби, така че да е максимално неразбираем за потребителите. Как гледате на това?
- Това е странна констатация най-малко по две причини. Първата е, че пазарният модел се базира на основополагащ икономически принцип на пределни цени и неговото изграждане започва още през 90-те години на миналия век, т.е. имаме повече от две десетилетия опит с него. Вторият е, че, когато този модел води до ниски цени, дори отрицателни в някои часове и някои търговски зони, той е добър, но когато цените са високи, вече е неразбираем и непазарен. Със сигурност пазарният модел не е идеален, но преди да започнем да го променяме, трябва да обърнем внимание на поне три аспекта. Първият е, че националните регулатори и правителства често се месят в работата на електроенергийните борси,

което води до ограничаване на конкуренцията и сегментиране на пазари и потребители, а оттам – изкривяване на пазарните сигнали, т.е. цените.

Вторият е, че освен пазарна конкуренция, различните страни членки провеждат и различни енергийни политики, които силно влияят върху пазарните участници – екологични стандарти, задължения за дял на ВЕИ в потреблението, изменения в електроенергийния микс, инвестиции в мрежи и междусистемна свързаност и т.н.

Тези политики не са изолирани до границите на националните пазари и ефектите от тях бързо се разливат и до останалите страни членки.

Третият е, че през последните две десетилетия административно се определят печеливши – ВЕИ и природен газ, и губещи – въглища и ядрена енергия. Едните получават финансиране и преференции, а другите – не. Затова пак призовавам – преди да започнем да променяме пазарния модел, нека видим дали национални и наднационални политики не са довели до изкривявания, да ги отстраним и тогава да мислим как да го подобрим.

- Според Варуфакис е пълна заблуда и умишлена измама, че цените на електричеството може да се определят на конкурентен принцип, когато само един електрически кабел стига до нашите домове?
- Мисля, че г-н Варуфакис не прави разлика между производител, мрежови оператор и търговец.

Това е все едно да кажете, че няма конкуренция при автомобилния транспорт, защото има една магистрала или един път; или че няма конкуренция при железопътния транспорт, защото има една линия; или при въздушния транспорт, защото самолетите кацат на едно летище.

Мрежовите оператори в електроенергийния сектор, или „кабела“, както той го нарича, са т.нар. естествен монопол, където никога не е имало конкуренция, а техните услуги са 100% регулирани. Конкуренцията е при производителите на електрическа енергия и при потребителите – тези, които участват на пазарите на едно и дребно. Търговците се конкурират за повече и по-големи потребители, като предлагат по-добри условия, а, за да доставят тези условия, самите търговци се конкурират за покупка на възможно най-евтината електрическа енергия. Това е възможно именно благодарение на пазарния модел, който г-н Варуфакис критикува, и който до 2019-2020 г. осигуряваше все по-ниска цена на електрическата енергия.

- Също така той обвинява Урсула Фон дер Лайен, че от новите разпоредби на ЕК ще облагодетелстват отново само енергийните олигарси?
- Напротив, предложенията на ЕК са за административно изземване на т.нар. свръхпечалби на енергийните компании и връщането на тези средства към потребителите. Уловката е, че докато се предлага европейска схема за налагане на таван на печалбите на енергийните компании, няма такова предложение за компенсаторните механизми за потребителите, които могат да се прилагат и това е оставено на усмотрението на всяка страна членка. Отделен въпрос е колко добра идея е вече приетият регламент и дали няма по-добри решения.

- На този фон у нас как виждате нещата с цената на електричеството преди зимата?
- Цените за бита са фиксирани, така че не очаквам промяната им преди началото на следващия ценови период от 1 юли 2023 г. Цените на борсата, съответно за небитовите потребители, са непредвидими, но те получават държавна помощ под формата на таван от 250 лв./МВтч, а разликата до пазарната цена се покрива от бюджета. Тази програма ще продължи до края на тази година, но вероятно ще бъде удължена и през следващата.

- ЕС обмисля да се извади от цената на електричеството газовата компонента. Това колко е работещо?
- Все още не е предложен ясен механизъм за това и различните страни членки имат различни предложения. В средата на този месец трябва да имаме повече яснота.

- Трябва ли енергийният микс да бъде преосмислен в рамките на нова енергийна стратегия, за която се говори от доста време?
- Енергийната стратегия е крайъгълният камък, който от години ни липсва. Трябва да се приеме възможно най-бързо, но освен всичко останало, трябва да е адекватна на настоящите и бъдещите предизвикателства пред енергийния сектор. От ключово значение е да не се прави сектор по сектор, а да се приложи цялостен, еклектичен, холистичен или както искате го наречете подход, защото различните подсектори силно влияят един на друг.

- Казвали сте, че в Европейския съюз споделяме общи ценности, но страдаме индивидуално. България къде е в това страдание?
- По отношение на електрическата енергия трудно можем да кажем, че има сериозно страдание, след като беше наложен таван на цените, а домакинствата са на регулиран пазар.

Остава отворен въпросът за ликвидните проблеми при търговците, който се пренебрегва още от миналата година.

Докато миналия декември борсовите цени бяха около 400 лв./МВтч, тази година преминаха 1000 лв./МВтч. Това естествено води до ликвидни проблеми дори за компании, които са платежоспособни, защото компаниите имат ежедневни разходи, издават фактурите в края на месеца, а получават плащания през следващия месец, т.е. възможно е да се достигне до разминаване от около два месеца. По друг начин стои въпросът с природния газ у нас, защото цената също се увеличава, въпреки че е по-ниска в сравнение с други страни членки на ЕС, но липсват компенсации за ръста на цените. Още по-големият проблем от ръста на цените е липсата на каквато и да е яснота за перспективите в сектора, разнопосочните изказвания на служебното правителство и преобладаващата популистка реторика от различни партии и наблюдатели.

- В България потреблението на природен газ за производство на електроенергия не е толкова голямо - около 5%. Цената расте заради борсите...
- Растящата цена на електрическата енергия в България се дължи на увеличеното външно търсене. България е традиционен нетен износител на електрическа енергия за Югоизточна Европа,

но през тази година наблюдаваме енергиен дефицит в целия Европейски съюз.

Това доведе до промяна в енергийните потоци и увеличени търсене за българския износ, което увеличава и борсовите цени.

- Вие участвате в изследването на гръцкия Институт за енергетика в Югоизточна Европа SEE ENERGY OUTLOOK 2021/2022. Какво се планира там и какви акценти се залагат?
- Основният акцент в изследването е, че ситуацията на енергийните пазари се промени през последните няколко години, което естествено трябва да доведе и до преосмисляне на дългосрочните цели и политиките и мерките, чрез които те се постигат. През миналата и тази година наблюдаваме инстинктивни реакции на енергийните проблеми, но все още липсва осъзнаването и вплитането им в енергийната политика. Крайно време е да се разбере, че националните енергийни политики имат влияние извън националните граници и подходът при изготвянето им трябва да се промени.