Лишена с усилията на ЕС от "Ар Ти" и "Спутник", Русия продължава своята информационна война

Лишена от медиите "Ар Ти" и "Спутник", забранени от ЕС след нахлуването ѝ в Украйна, Москва не се отказа да води информационна война в Стария свят и на други места, използвайки уязвимости в интернет и подходящи заместители, като солидна добавка към чековата си книжка.

Веднъж не се брои, нали? Руският бизнесмен Евгений Пригожин, основател на наемническата групировка "Вагнер" и смятан за приближен на Владимир Путин, се похвали в понеделник, че върши манипулации в разгара на кампанията за междинни избори в САЩ - нещо, отричано с години.

"Битката на наративи продължава - не само на Запад, но и в Латинска Америка и Африка, където Кремъл много ефикасно разпространява своите тези и пропаганда", обяснява пред АФП анализаторката Катарина Клингова, работеща за мозъчния център "Глобсек" със седалище в Братислава.

В Европа белгийската неправителствена организация за борба с дезинформацията "И Ю ДизинфоЛаб" (EU DisinfoLab) съобщи в средата на септември за много сложна операция за влияние - предприета през май 2022 г. и продължаваща и сега, състояща се в клонирането на десетки сайтове на реални медии (като "Билд", "20 минути", АНСА, "Гардиън"и РБК-Украина), за да се разпространяват фейкови статии, видеа и данни от анкети.

Всичко това се препредава чрез "мрежи от (интернет) страници или фалшиви акаунти във Фейсбук" и с помощта на рекламна кампания в социалната мрежа на стойност около 105 000 долара, твърди организацията.

Заобиколни решения

При все че още е трудно да се посочи за извършител на операцията конкретен играч, "много факти сочат, че са замесени играчи, базирани в Русия", твърди "И Ю ДизинфоЛаб", описвайки публикации, изцяло "изградени според руската пропаганда".

В началото на юли говорителка на българското правителство пък обвини Русия, че плаща до 2000 евро месечно на публични личности, политици или журналисти, за да бранят интересите на Кремъл в страната.

През март Европейският съюз забрани медиите "Ар Ти" и "Спутник", без да успее да им попречи да разпространяват съдържание. Те използват за целта пропуските в интернет - създават се нови имена на домейни, огледални или привидно независими сайтове, възпроизвеждащи дума по дума съдържание от "Ар Ти", както разкри наскоро Институтът за стратегически диалог в Лондон.

Освен това те още са достъпни чрез обикновен Ви Пи Ен (частна виртуална мрежа) или на видеоплатформи онлайн от рода на "Одисей" или "Ръмбъл", които не крият отсъствието на модерация, благоприятстващо радикалните, антисистемните и конспиративните теории.

Обект на скорошни сигнали до френските власти, на които тези заобиколни решения явно бяха убегнали, в края на октомври "Одисей" и "Ръмбъл"спряха да разпространяват във Франция съдържанието на "Ар Ти" и "Спутник". Другаде в Европа обаче разпространението му продължава, установи АФП.

Тези две медии са "само върхът на айсберга. Кремъл използва премного инструменти и играчи в своите операции за влияние - от мащабната си медийна машина до новинарските агенции, своите посолства и представителства в цял свят, фабриките за тролове, хакерите, православната църква, различни неправителствени организации и т. н.", изброява Катарина Клингова.

Всяване на смут

"След като започна руското нашествие в Украйна, и "Ар Ти", и "Спутник" бяха блокирани, виждаме преподреждане на руския информационен инструментариум и влияние в чужбина", насочено по-специално към обширна галактика от мрежи, включваща Телеграм, блогове, акаунти във Фейсбук, Туитър и други, обяснява за АФП Кевин Лимоние, изследовател на рускоезичното киберпространство.

"Блокирането им впрочем прекалено много закъсня. Тези медии успяха да формират извънредно сложни мрежи за разпространение на наративи, вече невинаги зависещи от руската държава. Руското влияние стана нещо обичайно и се вкорени, по-специално в известен брой кръгове от антисистемни дейци, "жълти жилетки", антиваксъри и т. н.", посочва той.

Стратегията отдавна вече "предвижда да се създава объркване, като се смесва истината с лъжи, без колебание се изопачава реалността и се измислят прости обяснения за сложни проблеми", добавя експертът.

Тя цели освен това да се подхранва напрежение и да се задълбава в слабите места. Някои наблюдатели прогнозират примерно с наближаване на зимата информационни кампании с фокус върху теми като енергетиката и отоплението, които има риск да поставят пред трудно изпитание европейската подкрепа за Украйна в случай на токови режими.

"Оръжията, базирани на информатиката, все още са евтин инструмент в сравнение с обикновените оръжия; имат и потенциален силен ефект. При избори например, ако сте способни да повлияете на политически лидери, желаещи евентуално да спрат помощта за Украйна", отбелязва пред АФП Брайън Листън, анализатор от "Бъдеще на запис" (Recorded Future) - американска компания, работеща в сферата на киберсигурността.