Усмивка с „убиец”: 12-ият играч на терените в Катар

С Морган Фрийман и надуваеми кукли (не в онзи смисъл), няколко камили и много пищност бе даден старт на 22-ото Световно първенство по футбол. Според преобладаващата оценка, то струва около 220 млрд долара на своя домакин, Катар. Някой зевзек би се пошегувал, че в тази сума не влизат подкупите.

Безспорно, това Световно първенство е най-скъпият PR в човешката историята. В Доха чудесно се ориентираха коя е универсалната религия и в последните 10 години построиха седем футболни храма - от "Ал Баит", на който бе откриването на спортния форум, до "Лусиал", на който ще се изиграе финалният мач от турнира. Това са стадиони-бижута, които стоят като оазиси в пустинята. По принцип в местата, в които футболът има традиция, хората дават пари, за да посещават стадиони, а не им се заплаща, за да го правят, но това е друга тема.

Подобно на българския футбол обаче, по време на първия мач между Катар и Еквадор бе по-интересно на трибуните, отколкото на терена. Официалните ложи на "Ал Баит" събраха на едно място, наред с другите гости, президентите на Египет, Турция и Алжир, както и краля на Йордания, и престолонаследника на Саудитска Арабия. Емирът на Катар Тамим бин Хамад Ал-Тани държа кратко слово, в което каза: "Работихме всеотдайно и неуморно, за да осъществим един от най-успешните турнири. Инвестирали сме толкова много, за да направим добро за цялата човешка раса. В следващите дни ще се радваме на един футболен фестивал. Различни хора ще се съберат заедно да изживеят емоциите. Да забравим различията си и да отпразнуваме този празник заедно."

Е, алкохолът също сближава и е незаменим асортимент в празнуването, но да речем, че властите в Доха все още не са стигнали до този извод. И може би са прави. Кой знае как иначе щеше да се развие танцът със сабите от откриването на Световното.

И все пак: какво се случи на трибуните на "Ал Баит"?

Когато Мохамед бин Салман сложи катарския шал

Не толкова отдавана, в апогея на кризата в Съвет за сътрудничество в Персийския залив (GCC), Саудитска Арабия обмисляше - наред с преустановяването на отношенията си със своя по-малък съсед, а днес домакин на Световното първенство по футбол - дали да не изкопае физически ров между себе си и Катар, прекъсвайки дори и сухопътните артерии на Доха. Превръщането на Катар в плацдарм на турското военно и политическо влияние, както и сътрудничеството между Доха и Техеран, караше лидерите на Съвета за сътрудничество в Персийския залив да настръхват спрямо своя по-малък съсед. Още повече, че Катар активно участваше в подкрепата на конгломератите около Мюсюлмански братя в арабските вълнения от 2011-та година насам, насочени срещу авторитарни монархически конструкции като тази на уахабитското кралство.

Катар, с турска и иранска подкрепа, обаче се оказа много устойчив на дипломатическия и икономически натиск на Саудитска Арабия и ОАЕ. А когато Джо Байдън победи Доналд Тръмп на президентските избори преди две години, последвалите усложнения в отношенията със САЩ накараха Риад да промени поведението си, търсейки повече сигурност в непосредствения си периметър. А последното предполагаше сближаване на отношенията с Катар, което да доведе до увеличаването на дипломатическата дистанция между Доха и Техеран. Още повече, че Саудитска Арабия се чувстваше уязвима от хутите на юг в Йемен, които си сътрудничеха с Иран. Риад не искаше да предоставя нови инструменти на разположение в ръцете на режима на аятоласите.

Физическият ров между Саудитска Арабия и Катар така и не бе изкопан, а политиката на "задушаване" на Риад спрямо Доха бе преустановена. А на стадиона "Ал Баит" престолонаследникът и вече министър-председател на Кралството Мохамед Бин Салман се появи, наметнат с катарски шал. Интересите цвят нямат.

Да се здрависаш усмихнато с "убиец"

Едно от най-устойчивите положения в Близкия изток и Северна Африка през последното десетилетие бе антагонизмът между Реджеп Таиип Ердоган и Абдел Фатах ас Сиси. Онтологичната причина за този разпад на отношенията между Турция и Египет, разбира се, бе превратът срещу бившия президент на фараоните Мохамед Морси, с когото Ердоган имаше сходни интереси, свързани с налагането на политическия ислям, проповядван от Мюсюлмански братя. Но нещата не спряха дотук. Впоследствие Египет влезе в коалиция в Източното Средиземноморие с Израел, Гърция, Кипър, с всяка една от които Турция има напрегнати отношения. Партньорството между въпросните държави се осъществяваше и посредством провеждането на съвместни бойни учения, и чрез сглобяването на енергийно сътрудничество, удрящо по амбицията на Анкара да се превърне в регионален хъб на въглеводороди.

За ужас на Кайро, Анкара пък, на свой ред, задълбочи своите военни и икономически отношения с Либия и Етиопия. А това е неврологично за Египет. Кайро не желае да бъде заобикалян от ислямистки анклави (след като вече има такъв на изток, Ивицата Газа, а частично и на юг, в Судан); затова и египетските власти гледат с подозрение на либийските ислямисти в Триполи и Мисрата. Макар и с различен интензитет, напрежението продължава да къкри между Кайро и Етиопия предвид това, че Адис Абеба построи колосален язовир по поречието на Синия Нил, което ще доведе до намаляване на достъпа на вода до Египет.

И при все, че междувременно Ердоган обеща разведряване на отношенията с Египет, то този процес върви много по-бавно, отколкото подобряването на тези на Турция със Саудитска Арабия и ОАЕ.

Но ако доскоро турският президент не желаеше да сяда на една маса със своя египетски колега, наричан и "убиец" от Ердоган, то това не попречи на двамата да споделят официалната ложа на стадиона "Ал Баит". И за първи път да се здрависат пред камерите. Усмихнати.

Футболът ще преболедува това Световно

Заблуда е, че следващият месец светът ще е футбол. Светът ще продължи да бъде футбол и след това. Футболът ще преболедува това Световно и ще бъде още повече футбол, защото ще има повече атмосфера и спирт по и около стадионите и по-малко от дежурните корейски поп звезди.

Защото футболът е вечен. Като политиката. А тя е 12-ият играч на терените в Катар.