21 Декември, 2022 09:00 2 197 21

Наталия Пинчук пред ФАКТИ: Чрез наградата за мир показваме, че помним беларусците, които са в затворите

  • наталия-
  • пинчук-
  • нобеловата награда за мир-
  • беларус-
  • русия-
  • алес-
  • беляцки

Всяка диктатура, която оказва влияние на хората в страната, рано или късно става агресивна страна и по отношение на граждани в други страни, казва тя

Наталия Пинчук пред ФАКТИ:  Чрез наградата за мир показваме, че помним беларусците, които са в затворите - 1
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Нобеловата награда за мир за 2022 г. бе връчена на 10 декември в Осло на церемония, на която присъстваха норвежкото кралско семейство и членове на норвежкото правителство. Председателката на Нобеловия комитет Берит Райс-Андерсен връчи златен медал с портрет на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел и диплома на беларуския адвокат и активист Алес Беляцки, който беше представляван от съпругата си Наталия Пинчук, както и на представителя на руския център "Мемориал" Ян Рачински, който е закрит в Русия със съдебно решение, и на ръководителката на украинския Център за граждански свободи Александра Матвийчук. Лауреатите бяха наградени за "представяне на гражданското общество в своите страни". Алес Беляцки е четвъртият човек, който получава Нобелова награда за мир, докато е в затвора - след германеца Карл фон Осиецки през 1935 г., китаеца Лю Сяобо през 2010 г. и лидерката на Мианмар Аун Сан Су Чжи, която беше под домашен арест, през 1991 г. Пред ФАКТИ говори Наталия Пинчук.

- Г-жо Пинчук, вие държите в ръцете си Нобелова награда за мир. Тя е за съпруга ви Алес Беляцки – правозащитник и опозиционер, който излежава присъда в затвор Беларус. Награда за мир, която се връчва по време на война. Това някаква ирония на съдбата ли е…
- Нобелова награда за мир, която се връчва по време на война… Това е знак, на първо място, за дейността на правозащитниците. И това е така по простата причина, че правозащитниците винаги обръщат внимание на това как действа диктатурата. Всяка диктатура, която оказва влияние на хората в страната, рано или късно става агресивна страна и по отношение на граждани в други страни. Така се стига и до иницииране на конфликти между страните, осъществявайки агресия над тях. В този смисъл Нобеловата награда за мира може да се връчи и по време на война, и в мирно време. Смисълът на Нобеловата награда за мир е да направи всичко възможно, за да предупреди за такива моменти, които са свързани с агресия.

- Когато взехте наградата в ръцете си какви чувства ви завладяха?
- Много се развълнувах, когато разбрах за самото събитие, когато и съпругът ми разбра. Колкото до самата церемония, като заключителен етап, беше много вълнуващо. Това, че дейността на беларуски правозащитник, който се намира в опасна ситуация в затвора, е оценена. Това е голямо признание. Ситуацията, в която се намират сега беларусците в Беларус, също е показана на вниманието на Европа и други страни. В този план, лично за мен, тази награда е много важна. И това е така, защото гласът на Беларус, който се видя през 2020 година и го видяха всички, видяха масовите демонстрации, но също така и този глас на Беларус бе заглушен. Създаде се впечатление, че в Беларус го забравиха, че беларусците не помнят… И сега тази награда е толкова важна, защото чрез нея показваме, че помним беларусците, които са в затворите, които се намират в много тежка ситуация в самата Беларус. И за хората, които напуснаха Беларус, защото много хора бяха принудени да напуснат страната. Под натиска на репресии те бяха принудени да напуснат, за да запазят своя живот и да търсят своето пристанище в други страни. За мен всеки случай, когато говорим за Нобеловата награда за мир, е един много вълнуващ момент. Аз разбирам, че това е много вълнуващо и за всички беларусци, който са разчитали и разчитат на солидарност от други страни.

- Защо на съпруга ви не му бе позволено да предаде текста на словото си, което е искал да произнесе на церемонията по връчването на наградата? Какво се случи?
- Нищо не се е случило. Просто такава е политиката по отношение на тези, които са в затвора. Невинаги писмата от тях пристигат, невинаги в писмата можеш да напишеш това, което искаш. Ще ви дам такъв пример от нашите писма с Алес. Трябва да кажа, че по отношение на Алес има избирателна политика от страна на администрацията на затвора. От него не получавам никакви коментари, свързани с това какво се случва в страната, какво се случва в света. Нашата кореспонденция има достатъчно стерилен характер. Можем да обсъждаме само някакви битови въпроси, защото всяко писмо минава през цензура. Ако има нещо подозрително, то не се предава и се изхвърля. А какво да говорим за писмо, предназначено за слово. Нито едно писмо не съм получила от Алес, в което дори да се споменава Нобеловата награда за мир. А какво остава да ми се даде писмо, в което той е написал словото си, за да го прочета. Това просто не беше възможно.

- В Осло, по време на церемонията, казахте, че „… днес в затвора е цялата Беларус“, но с каква присъда. Всяка присъда има срок. Все някога присъдата свършва… А после…
- Да, казах, че „цялата Беларус е в затвора“, но с какъв срок, както ме питате, ми е трудно да кажа. Ако погледнем на присъдите, които сега издават властите на хората, които са в затворите, то максималните прехвърлят 25 години. Властите разчитат на дълги срокове, но беларусците искат тези срокове да приключат скоро. Да си в затвора е трудно. Беларусците се надяват, може би и на чудо, че всички хора, които са получили тези чудовищни присъди, ще приключат по-рано. Трудно е да се каже как ще се случи това реално.

- Вие сте силна жена, но от какво ви е страх…
- Аз се страхувам много. Общо беларусците живеем под постоянен страх да не бъдем арестувани. И не е задължително да има някаква причина. Причина може да се посочи, да се измисли и да те хвърлят в такива условия, които са нечовешки. Ние помним и знаем много примери как се отнасят с жени в затворите, когато не им дават неща за лична хигиена, когато не им дават лични пратки. Един от последните примери е, когато арестуваха правозащитничката Анастасия Лойку и са я оставили да стои в студен двор няколко часа (б.р. – стояла е без дрехи 8 часа). Говоря и като жена. Когато възпитаваш дете и знаеш, че заради твоята позиция може да те арестуват, а детето ти да го пратят в интернат и да го държат там без да дадат възможност на баба му и дядо му да го вземат и да го отглеждат, да го възпитават, се замисляш. Когато си в затвора, дори и заради твоята позиция може да те хвърлят в карцера… Хората знаят какво е карцер, тези които са чели „Архипелаг гулаг“. Те помнят описанието на тези ситуации, на хладните помещения, в които в някакъв вид трябва да съществуваш. Ситуацията е страшна. Аз обобщавам опита на всички онези жени, които са били или са в такава ситуация.

- Светът признава дейността на съпруга ви, говорим за мир, а в Украйна се води война. Как изглежда тя през вашите очи?
- Колкото до признаването на работата на мъжа ми искам да кажа, че работата му е била в посока на това за обезпечи мира. Той предупреждаваше каква може да е опасността, която да произтече от диктаторски режим. По същество това правеха и правозащитници от други страни. Не му се обръщаше внимание на тези предупреждения и сега виждаме, че се разгоря и върви този конфликт на Русия против Украйна. Това е страшна война. Това не е просто сблъсък на две държави, върви и война за унищожение на хората, на народа. Виждаме цялата трагедия. Виждаме каква инфраструктура се разрушава, виждаме в какви ситуации иска да постави хората руската войска. Сега е студено и виждаме какви разрушителни удари вървят по електропреносна и топлопреносна инфраструктура. Тук не можем да имаме друга оценка, тя е много еднозначна и очевидна.

- Президентът Александър Лукашенко е на власт в Беларус от 1994 г. Какво се случи в страната за тези години?
- Какво се случи… Лукашенко е на власт от 1994 година. Много ще е обобщено да кажа, че се случваше възстановяване на съветската власт и се целеше да се възстанови Съветският съюз. Лукашенко по същество и вървеше към това. Много помнят съветската власт и пустите рафтове, както и други кризисни моменти, които се случваха в края на 80-те и началото на 90-те години. В такава ситуация бяхме и ние. Помним, че казваха, че Беларус е за мир и няма да участва в никаква война. Но ние виждахме и наблюдавахме откъде политаха ракетите към Украйна. За голямо съжаление аз говоря това като белорускиня.

- Имат ли доброто и истината цена, когато говорим за живота на вашия съпруг?
- Да. Всичко, за което говорихме, има цена. Всяко действие има цена. В този случай цената е достатъчно висока и е свързана с това, че Алес и неговите колеги в този момент се намират в затвора.

- Как искате да видите Беларус след 20, 30 или 50 години?
- Беларус винаги е била европейска страна. Ако погледнем и в своята история ще видим, че нашите земи дълго време се разглеждаха в европейски контекст. За съжаление, дългата ни история доведе до това, че Беларус, беларуските земи попаднаха под контрола на Руската империя и дълго време бяха в орбитата на действията ѝ и негативното ѝ влияние. След развалянето на Съветския съюз ние се отделихме от обятията на Русия, но за съжаление не за дълго. Искаше ни се, много ни се искаше, че и ние ще бъдем част от европейското семейство, независима държава, която никого не заплашва, в която има и съществуват демократични закони, в която не се нарушават човешките права. Хората в Беларус са много трудолюбиви. Когато им се създадат тези условия, те ще създадат процъфтяваща страна, процъфтяваща европейска страна. Хората в Беларус са против войната в много голямата си част и това е очевидно. Вижда се еднозначно и в момента кой поддържа агресията в Украйна и кой не. Ние виждаме, че има договорка на Лукашенко с Путин. И в този план бъдещето на Беларус е еднозначно – Беларус не е агресивна страна, Беларус е европейска страна. И искам да мисля за такова нещо не след 50 години, не след 20 години. Аз искам това да се случи по-рано, защото аз съм от това поколение, което искаше да види това още от юношеството си – да живее в европейска и демократична страна. Но, за съжаление, годините си минаха, но има надежда, че нашите деца ще живеят в такава страна, а може би и ние. На мен ми се иска да го видя, и Алес иска да го види, и всички беларусци.


Поставете оценка:
Оценка 2.7 от 27 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Верно ли

    35 4 Отговор
    Г-жа Пинчук към кое НПО е зачислена, та да ѝ четем глупостите? Празни ли са рафтовете в Беларус, ма?

    Коментиран от #3, #4

  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 На госпожата и съчувствам

    32 3 Отговор
    но да и кажем, че 15 минути след като ги пуснат тия от затвора те ще направят цветна революция с оная пача нацело а 30 минути след това ще има назначено от САЩ демократично правителство.

    Коментиран от #10

  • 6 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 7 Миии

    29 1 Отговор
    Зависи от каква гледна точка виждаш нещата.
    Според друга част от света Джулиан Асандж също лежи в затвора в тоталитарна държава..
  • 8 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 9 А бе,

    21 3 Отговор
    стига сте ни ЗАВИРАЛИ тия укри, бе !

    Коментиран от #11

  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 14 Торето

    21 3 Отговор
    Никъде по света, никой не уважава родоотстъпници! Няма национален герой, който да се почита за предателство на род и родина. Успех на наградите за мир и цялата палитра от глупости, и съчинени на ползу американски напъни за демокрация. Просто има части по света, където лъжата не минава

    Коментиран от #18

  • 15 Пинчук, Майдан в Беларус не можа да

    14 2 Отговор
    се получи!! Един и същи, номер по два, пъти не се Получава!! Къде забегна, оная, Откачената Активистка??? Тихановска???
  • 16 Перо

    15 2 Отговор
    Нобеловата награда отдавна е джендърски акт,без никаква тежест,никаква хуманна ценност! Стана политически пристрастна и ориентирана организация!
  • 17 никой не харесва предатели

    8 2 Отговор
    безсмислена статия бъзиклък за поредната продажна нпо грантаджийка.

    станаха като вьорнерите на чичко вернер по телешопа.
    въртят ги нонстоп по медиите, ма никой не им обръща внимание.
  • 18 Верно ли

    5 1 Отговор

    До коментар #14 от "Торето":

    Точно това си мислех днес! Хубаво е всички да го схванат, дето заработват за сметка на Родината си! Тук си ги имаме много такива, но Видов ден все някога ще дойде и за тях!
  • 19 Краси Марков

    5 0 Отговор
    "Г-жо Пинчук, вие държите в ръцете си Нобелова награда за мир. Тя е за съпруга ви Алес Беляцки – правозащитник и опозиционер, който излежава присъда в затвор Беларус."
    =================
    Доколкото е известно, г-н Алес Беляцки е освободен от затвора преди повече от 7 години и оттогава живее в Полша. Така че в момент не излежава никаква присъда в никакъв затвор. Калин Каменов можеше да направи една елементарна справка в интернет....
  • 20 Ходил и видял

    2 0 Отговор
    Пинчучкова помни как след разпада на СССР са тръгнали към европейското семейсто и да строят демокрация, но удобно забравя какво се случи с живота на обикновените хора преди 1994 г и преди да изберат "диктатора" Лукашенко - сринати предприятия, безработица, престъпност, появили се въоръжени банди по магистралите, които обирали хора и товари, поява на наркомани, корупция на всички нива и въобще всички "демократични" белези на европейска страна! И веднага след като избрали Лукашенко, който обещал да сложи край на всичко това, първо събрал всички ръководители от най високо ниво и ги развел из затворите да им покаже колко свободни килии има за осъдени за корупция, после, събрал главатарите на бандитите и им казал Ребята, трябва да си намерите някакво друго занимание, защото съм обещал на хората. Те обаче не подходили сериозно, но не след дълго изведнъж обирите спрели, бандите изчезнали...и така след няколко години откриват масови гробове, за които се някои че са на бандюгите...
    Но никой не претендира за това, че им липсват престъпниците и че онези "имали права"...
    Та сега Беларус е градина! Благодарение на Лукашенко! Няма по-чиста страна в Европа! Без корупция, без престъпнист, без наркомани, без клошари,чисто земеделие, собствена икономика и разбира се силна подкрепа от Русия! Но не са ду.пед.айци като нашите, които гледат само на кой повече да се наведат! И да...има смъртно наказание! За който го заслужава! Но там законите защитават хората, не престъпниц
  • 21 Вирус

    3 0 Отговор
    Еййй не им се получи майдана в белорус и вият ли вият