Защо изтребваме прилепите у нас с пестициди? Нада Тошева пред ФАКТИ

Как човешките дейности подлагат животинските видове на риск и защо? Разбира се, става въпрос за обезлесяване, замърсяване, неустойчиви земеделски практики (в това число свърхизползване на пестициди, разораване на пасища), неустойчиво използване на водите и т.н. По темата пред ФАКТИ говори Нада Тошева от WWF България.

- Г-жо Тошева, защо популациите на редица застрашени животински видове в България са изложени на риск?
- България не е изключение от останалите страни в света. За последните 50 години относителното обилие на популациите в света е намаляло с почти 70%. Това означава от една страна, че се е увеличил броят на видовете, които са изчезнали или са станали по-застрашени, а от друга – много от популациите са претърпели негативни промени, включително срив. В световен план между 1-2,5% от птиците, бозайниците, земноводните, влечугите и рибите са изчезнали, а популационното изобилие и генетичното разнообразие е намаляло. Да не забравяме и промените в климата, тъй като затоплянето и променящите се модели на валежите влияят на храненето и размножаването на видовете. Ако към този микс от заплахи добавим и незаконното убиване и улавяне на животински видове – за търговия, трофеи, храна, домашни любимци, както и в стремежа за предотвратяване на конфликти с домашни животни, то тогава натискът върху дивите животни става още по-голям. Точно затова, за да опазим дома на дивите животни у нас, ние, от WWF, стартирахме кампанията си „Общ дом. Общо бъдеще.“ Нейната цел е да спомогне за изграждането на бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата и нейните обитатели. Правим всичко възможно да опазваме старите гори, да създаваме нови, да възстановяваме деградирали екосистеми, да съблюдаваме спазването на закона в защитените територии, да се грижим за реките и за местообитанията на дивите животни, както и за поминъка на местните общности, зависещи от природата. Сами обаче няма да се справим. Това е амбициозна цел, която можем да постигнем единствено заедно. Имаме нужда от подкрепата на всеки, който обича природата и иска да я запази такава, каквато я знае, за я имат децата и внуците ни.

- Какви са заключенията от първото мащабно проучване за размера на закононарушенията срещу дивата природа у нас?
- Първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа у нас, изготвено от WWF България въз основа на информация, получена от институциите, показва, че най-честите жертви на закононарушения или престъпления са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). Наличните данни сочат, че за периода 2016-2020 г. в съда са внесени 32 обвинителни акта общо за всички престъпления срещу дивата природа (тук не попадат престъпленията в горите – незаконни сечи и др.). Основно обвиненията са за незаконен лов и риболов. Не са внесени актове за митнически престъпления, а през последните три години липсват обвинения и за увреждане на защитените територии или местообитания.

- Имате статистика за пострадали диви животни. Колко са?
- Проучването ни установи, че пострадалите животни, регистрирани от институции, са много по-малко от преминалите през рехабилитационни центрове в страната. РИОСВ, например, дава данни за малко над 2000 пострадали птици. За същия период през Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора са преминали повече от 8000 животни.
Пак по официална информация е имало четири убити кафяви мечки. Сигнали към експерти на терен, както и данни от националния мониторинг, обаче сочат намаляване на популацията с 82 мечки от 2016 до 2019 г.

Официално се съобщава и за една убита дива коза – случай от 2017 г. в Национален парк „Пирин“. Но публикации в медии и сайтове на природозащитни организации показват, че е имало 21 убити диви кози.

Това са само няколко примера, но те показват, че липсва единен подход за събиране на данни за закононарушенията срещу дивата природа. Няма междуведомствен достъп до тази информация, самата тя не се анализира, за да се разбере мащабът на проблема с престъпленията срещу дивата природа.

- Споменахте, че двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас са регистрирали в пъти повече ранени животни. Как става това?
- Да, така е. Двата активно работещи спасителни центъра – Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора и Центърът за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки на фондация „Геа Челония“ регистрират в пъти повече пострадали диви животни за 5-годишния период на проучването. Данните сочат, че през първия са преминали 8219 ранени птици, а вторият е обгрижил над 1100 сухоземни костенурки.

- Защо нашето законодателство не защитава достатъчно категорично намиращите се под заплаха животни?
Освен конституцията на Република България съществуват редица закони и подзаконови нормативни актове, които осигуряват опазването на околната среда и предвиждат санкционни разпоредби за нарушения и престъпления срещу дивите животни. Въпросът е, че някои от санкциите – например, глоби или имуществени санкции за защитени видове, не са актуализирани и са по-ниски в сравнение с тези, предвидени в по-новия Закон за рибарство и аквакултури. Общата стойност на глобите, наложени от ИАРА, е близо 3.5 пъти по-висока от наложените глоби от РИОСВ. Така излиза, че т.н. икономически видове са по-ценни от защитените видове.
Докладът констатира и голям брой случаи, в които има припокриваща се компетентност. Тоест, едновременно структури и служители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието, Министерството на вътрешните работи, кметове и/или областни управители могат да установяват административни нарушения и/или да издават наказателни постановления, без да е осигурена междуведомствена координация. Освен това правоприлагащите и разследващите органи срещат трудности да намерят подходящи вещи лица и експерти, които могат да определят дали засегнат от закононарушение екземпляр е от защитен вид и да изготвят необходимите експертизи. В същото време в Наказателния кодекс липсва определение за защитен вид и предвидените наказания в него не са достатъчни, за да осигурят превенция срещу престъпления срещу дивата природа.

- У нас живеят 33 от 35-те европейски вида прилепи, но ситуацията при тях е тревожна. Разкажете повече?
- Прилепите са много чувствителни към средата, която обитават. Видовете, които се срещат в България, се хранят само с насекоми и изяждат огромно количество от тях, включително вредители. Те не нанасят щети на селското стопанство, не се хранят с домашни продукти и противно на широкоразпространеното мнение не обитават канализацията. Голям проблем при прилепите е прекомерното използване на пестициди, които ги тровят чрез основната им храна – насекомите. Друг голям проблем е унищожаването на естествените им местообитания – пещери, стари гори, влажни зони и безпокойството, особено през периода на хибернация, когато са най-уязвими и когато могат да загубят целия си енергиен запас, който им е необходим, за да изкарат зимата. Най-често безпокойството се случва, когато се влиза в галерии на пещери, в които зимуват прилепи, или се разрушават стари сгради през зимата.

- Що за мода е да си вземеш костенурка от дивата природа за домашен любимец...
Съвременник на динозаврите, костенурката е едно от най-древните оцелели в природата животни. Двата вида сухоземни костенурки, които се срещат в България – шипобедрената и шипоопашатата, са световно застрашени. Освен че изчезват местата, където костенурките се хранят и размножават, те са обект и на бракониерство – за домашни любимци, за правене на сувенири от корубата им, за храна.
В същото време костенурките не са агресивни. Тромави са и е лесно да бъдат уловени. Костенурките живеят на ограничена територия, към която, както и хората, силно се привързват. За разлика от повечето животни, които бягат при опасност, костенурката остава на място, скрива се в черупката си и чака заплахата да отмине. Много хора вземат костенурки от дивата природа, защото не знаят, че са редки, а други пък именно заради желанието им да притежават рядък вид.

Най-често костенурките се отглеждат неправилно – при пълна липса на директна слънчева светлина, на вода, не успяват да им осигурят необходимите хранителни вещества, нужни за формиране и поддържане на черупката им.

Много често стават жертви на ухапвания от кучета, на трафика в населените места, на косачки в дворовете... „По-модерно“ е да оставиш костенурката в дивата природа. Снимай я, сподели снимката с приятели. Ако пък костенурката е пострадала, подай сигнал на 112 или на телефона на фондация „Геа Челония“. Ако видиш някой, който има сухоземна костенурка за домашен любимец, попитай го откъде е. Изземването, отглеждането и притежаването на костенурки от дивата природа или части от тях е престъпление.