Украйна не е Корея

Виталий Портников: Украйна не е Корея. И не е "две Кореи"

Самият спор, че изходът от войната в Украйна може да бъде някакъв вид „корейски вариант“, разделянето на страната по нейния собствен „38-ми паралел“, изглежда отразява липсата на разбиране от страна на участниците в тази дискусия – дори ако сред тях са такива високопоставени пропагандисти като Дмитрий Медведев – самата същност на случващото се в руско-украинската война.

След Втората световна война статутът на Корея като самостоятелна и независима държава е признат от почти всички сили, дори и тези, които наскоро са претендирали за територията на тази страна и влияние върху нея. Времената на забрани на корейския език и култура, презрение към корейския народ и неговата цивилизация отминаха. Самото признаване на Корея и корейците е един от важните, макар и не много исторически забележими за нас резултати от Втората световна война, истински триумф на справедливостта.

Съюзниците в антихитлеристката коалиция обаче имаха различни идеи за това какво ще стане новата Корея. Сталинисткият Съветски съюз — към който скоро се присъедини Китай, където в гражданската война бяха победили комунистите на Мао Цзедун — се стреми да създаде комунистическа Корея. И Западът, преди всичко Съединените щати, вярваше, че корейският народ има право на собствена демократична държава. Ето защо, след превземането на южната част на страната от комунистическия режим на Ким Ир Сен, Съветът за сигурност на ООН (тогава бойкотиран от СССР, а мястото на Китай в него беше заето от представители на Република Китай в Тайван) изпрати мироопазващи сили на Корейския полуостров, за да противодейства на окупацията. Но в същото време - повтарям - никой не постави под въпрос правото на съществуване на корейската държава.

Сигурен съм, че конфликтът между Русия и Украйна е съвсем различна история. Изглежда, че Украйна за Русия е Корея не след, а преди Втората световна война. Руското ръководство отрича правото на съществуване на украинската държава, говори с пренебрежение за украинския народ и език, изисква украинците да използват не своя език, а езика на съседна Русия. Тоест, прави всичко, което окупаторите са правили на Корейския полуостров преди Втората световна война и през годините на войната.

Ако Кремъл искаше появата на „втора Украйна“, за която наскоро Виктор Медведчук писа в „Известия“, такава „втора Украйна“ щеше да се появи още през 2014 г. в Крим. Нямаше да има нужда лишеният от длъжността президент на Украйна Виктор Янукович да бяга в Ростов, той можеше да състави алтернативно правителство в Симферопол. Дори и да не е в Симферопол, то в Донецк със сигурност. Ето ви "двете Кореи", демократична и проруска, ето ви и нов Ким Ир Сен.

Но нищо подобно не се случи. Нито през 2014 г., нито през 2022 г. Всеки път територии, които биха могли да станат „база“ за „втора Украйна“, не просто бяха окупирани, а анексирани. И съжалявам, това е напълно логично. Защо му е на Путин „втора Украйна“, ако не вярва в съществуването на първата? Ако е готов да наруши международното право, за да анексира украинския Крим, така че децата в Мелитопол или Бердянск да учат на чужд език и да четат книги за живота на някой друг, за да лиши цял един народ от собствената му идентичност. Че какво ново има в това? Хитлер беше готов да приеме декоративната френска "държавност" със столица във Виши, но превърна Чехия или Полша в колонии на Райха без право на идентичност и просто искаше да изтрие евреите от лицето на земята. Владимир Путин също отрича правото на идентичност на украинците, а в Крим нивелира самата същност на суверенитета, свързана с правата на кримските татари.

Затова съм сигурен, че "две Кореи" няма да има. Това може да бъде или поражението на агресора и тържеството на международното право, или продължаване на окупацията на украинските земи от Русия - и в окупираните територии, според мен, украинската идентичност все така ще бъде отричана, потискана и унищожавана.

Владимир Путин просто не оставя избор на украинците и цивилизования свят: неговият успех е заплаха за човечеството.

Източник: krymr com

Бесарабски фронт