Защо зимната смъртност превишава лятната? Зорница Спасова пред ФАКТИ

Зорница Спасова e главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Получава докторска степен по специалност “Климатология” в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 2008 г. се занимава с въздействие на изменението на климата върху човешкото здраве. Научен секретар на Българското дружество по медицинска география, хъб мениджър на програма Climate KIC за НЦОЗА и организатор на the Lancet Countdown on Health and Climate Change в България.

- Г-жо Спасова, защо студеното време е рисково за човешкото здраве?
- Както много студеното, така и много горещото време са рискови за човешкото здраве. При анализ на броя смъртни случаи на ден и корелацията им с денонощната температура на въздуха е установено U-образно разпределение – смъртността нараства при екстремни температури и е най-ниска при умерени, комфортни стойности. Понастоящем зимната смъртност превишава лятната, като с глобалното затопляне тенденцията е зимната смъртност да намалява, а лятната да се увеличава. Въпреки наблюдаваното намаление на смъртността през зимата, опасност крият екстремните и продължителни студове, които са натоварващи за човешкия организъм.

- Глобален анализ на повече от 32 милиона смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания установява, че повече хора умират в дни с екстремни температури – както горещи, така и студени. Какви са причините…
- Големите студове и големите жеги са натоварване и стрес за организма, особено при хора с нисък адаптационен капацитет - като възрастни, деца, хронично болни, хора в неравностойно положение и т.н. Проучване, проведено в 27 страни за период от 40 г., установява, че на всеки 100 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания поне 1 допълнителен смъртен случай е заради екстремно студени и горещи дни. Както знаем, сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб и особено това се отнася за България, където процентът на починали от сърдечно-съдови заболявания е по-висок от средния в Европа.

Според статистиката всеки пети пълнолетен човек в България има сърдечно-съдови проблеми или диабет.

Пациентите с диабет също са рискови при ниски температури, същото се отнася за хора с респираторни заболявания, работещите на открито и бездомните хора. И не на последно място, към уязвимите към студа групи спадат бедни, живеещи в социална изолация, бежанци, хора, злоупотребяващи с алкохол и наркотични вещества.

- За всеки 1000 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания, 9,1 са свързани с екстремно студени дни...
- Ниските температури причиняват свиване на кръвоносните съдове и повишават вискозитета на кръвта – т.е. тя става по-гъста. Това са двата основни рискови фактора за сърдечно-съдовата система при студено време. Зимата крие и риск от повишен травматизъм, за съжаление непочистените тротоари и улици са опасно място, като прибавим и факта, че светлата част на деня е с ограничена продължителност.
Ниските температури и често съпровождащите ги валежи от сняг, сургашица, поледици и вятър са свързани и с риск от измръзване и хипотермия, проблеми с транспорта и доставките на стоки от първа необходимост, щети по инфраструктурата, проблеми с електроснабдяването, водоснабдяването и комуникациите, измръзване на посеви и овошки, смърт на добитък, значителни материални щети, особено за маргинализираните общности.

- Научният екип от Медицинския факултет на университета Ajou установява, че студените вълни през зимния сезон увеличават броя на хоспитализациите и смъртните случаи сред пациентите с диабет. Как влияе студът…
- Студените вълни представляват продължително (два последователни дни или повече) задържане на ниски минимални температура под определени прагове. Според авторите на цитираното проучване, хоспитализацията и смъртността при пациентите с диабет са се увеличили съответно с 1,45 и 2,02 пъти през трите седмици след настъпването на студената вълна, в сравнение с периода без студена вълна. Установено е било, че колкото по-интензивна е студената вълна и колкото по-голяма е продължителността ѝ, толкова по-висок е броят на хоспитализациите и смъртността сред страдащите от диабет. Според изследователския екип диабетиците са по-уязвими към студ, тъй като при тях периферната вазоконстрикция (свиване и намаляване просвета на съдовете) не е достатъчна, когато са изложени на студ, и способността им да регулират телесната температура е намалена. В България диабетът е широко разпространено заболяване. Той заема трето място след сърдечно-съдовите и злокачествените в структурата на социалнозначимите заболявания.

- Студените вълни в България... Над 90% от всички студени вълни в Южна България и 85% в Северна България са на единични студени вълни с продължителност от 6 до 11 дни. Достигнатите стойности на минимална температура на въздуха попадат в интервала (-20°C, -10°C) в повече от 55% от случаите. Продължителността какъв фактор е…
- Цитираните стойности са от проучване на изследователи от Националния институт по метеорология и хидрология, които са установили, че за 60-годишен период (1952-2011 г.) най-дългата студена вълна е траела 28 дни (в станция Плевен)! За щастие повечето случаи на студени вълни са с по-малка продължителност, но времетраенето със сигурност влияе в негативна посока. Разбира се, значение имат и достигнатите стойности на абсолютната минимална температура. За съжаление, не мога да цитирам точни данни с какъв процент се увеличава заболеваемостта и смъртността при различна продължителност на студеното време.

- Препоръката към хората със сърдечно-съдови проблеми е…
- Разбира се, да прекарват колкото се може повече време в помещения с комфортни температури. Ако се налага да излизат, да го правят добре облечени и обути в топли и сухи обувки, да носят шапка, шал, ръкавици. Да следят прогнозата за времето и при възможност да не излизат, когато времето е много студено, или да излизат за кратко време. Да се пазят от екстремните температури както през зимата, така и през лятото, особено ако тези екстремни температури са продължителни. Освен двете крайности на термометъра, опасни са и т.нар. резки промени на времето. Рязка промяна се наблюдава, ако средноденонощната температура на въздуха е с 6 или повече градуса Целзий по-висока или по-ниска от тази на предходното денонощие (един от критериите). Тези резки смени също са в състояние да натоварят сърдечно-съдовата система. Особено характерен с променливото си време е предстоящият месец март.