Предизборният съюз на Ердоган: ислям и ултранационализъм

Те са малки, но могат да наклонят везните в предизборната надпревара в Турция. Ислямистките отцепнически партии осъзнават значимостта си преди вота на 14-и май и се опитват да я осребрят. Според проучванията на общественото мнение Партията на благоденствието и ХЮДА-ПАР разполагат с общ електорален дял от около два процента. Двете формации предложиха подкрепата си за коалицията на Ердоган - при условие, че бъде отменен Закон 6284, който защитава жените от насилие и при необходимост може да им гарантира анонимност.

Това предизвика дълбоко възмущение в Турция. Само през 2022-а година най-малко 234 жени са станали жертва на убийства. Платформата "Ще спрем фемицидите" добавя към тази статистика още 245 вероятни случая. Насилието над жени е изключително сериозен проблем в страната.

Подкрепа на висока цена

Законите за защита на жените отдавна са трън в очите на много ислямистки партии и общности. Те твърдят, че подобно законодателство води до увеличение на броя на разводите. Според тях то е и израз на западната намеса в мюсюлманско-турските семейни структури. Ислямистите от години провеждат кампании като например срещу изплащането на издръжка на жените. При всеки удобен случай те засилват натиска си върху правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) за отмяна на съществуващите закони в защита на жените. В отговор на натиска им преди две години турският президент Реджеп Тайип Ердоган отмени Истанбулската конвенция.

Малко преди изборите проучванията на общественото мнение показват, че управляващият алианс губи подкрепа. Според социолозите Ердоган изостава и от своя съперник за президентския пост. В момента той се опитва да спечели нови съюзници. Но възмущението сред много от жените, които членуват в ПСР, е толкова сериозно, че споразумение все още няма.

Кои са съюзниците на Ердоган?

Досегашният предизборен съюз на Ердоган включва наред с ислямско-консервативната ПСР ултранационалистическите Партия на националистическото действие и Партия на големия съюз. И двете произхождат от крайнодясното движение "Сивите вълци".

Федералната служба за защита на конституцията класифицира "Сивите вълци" като крайно националистическо, антисемитско и расистко движение. Техни врагове са основно кюрдите, евреите, арменците и християните. Те са твърдо убедени в превъзходството на турската нация и според германските власти се стремят към създаването на хомогенна държава на всички тюркски народи от Балканите до Западен Китай.

Германското контраразузнаване смята, че Партията на националистическото действие, която е най-големият партньор на Ердоган, е организацията, от която произхождат "Сивите вълци". Нейните представители в Германия от години се наблюдават от властите. И другият партньор на Ердоган - Партията на големия съюз, произлиза от идеологията на "Сивите вълци". За нея ислямът е важен елемент от турската идентичност. Много политически убийства в Турция се приписват на Партията на големия съюз. Твърди се, че нейни членове са участвали и в убийството на арменския журналист Хрант Динк.

За президентските избори, но все още не и за парламентарните, Ердоган беше подкрепен и от ислямистката ХЮДА-ПАР, която според Федералната служба за защита на конституцията в Северен Рейн-Вестфалия е близка до турската Хизбула. Турската Хизбула е избила много правозащитници, бизнесмени и политици в Анадола, особено през 90-те години.

Новият елит на Турция

Актуалните социологически проучвания прогнозират оспорвана надпревара между управляващия и опозиционния алианс за вота. По време на управлението си Ердоган успя да изгради голям властови апарат в страната. Той създаде и свой собствен елит чрез държавни поръчки, непотизъм и корупция. Предостави и многобройни привилегии на мюсюлманските ордени. Едно поражение на предстоящите избори би означавало загуба на влияние и богатство за тях. Неотдавна Мензил, ортодоксалният суфистки орден с най-голям брой членове в Турция, обяви подкрепата си за коалицията на турския президент.

За политолога от Виена Томас Шмидингер, експерт по турските въпроси, това не е изненада, тъй като предизборният съюз на Ердоган представлява комбинация от политически ислям и ултранационализъм. "Мензил вече замени движението на Гюлен като една от най-важните религиозни мрежи на ПСР след опита за преврат през 2016-а година", обяснява той.

Идва ли краят на ерата "Ердоган"?

Шмидингер е на мнението, че засега изборна победа на правителствения алианс е малко вероятна - заради провала в икономическата политика и лошото управление на кризата след земетресенията през февруари. "А дори в Турция изборите могат да бъдат фалшифицирани само до известна степен", добавя той, припомняйки обвиненията в манипулации от предишни години.

Дали при поражение Ердоган би отстъпил доброволно мястото си? Шмидингер се съмнява. Той посочва, че турската държава до голяма степен се контролира от приближени на президента. Освен това след опита за преврат в ръцете на неговите поддръжници има много оръжие, което би могло да доведе до възможни въоръжени сблъсъци. Политологът прогнозира, че смяната на режима няма да мине напълно гладко и при загуба на Ердоган на изборите.

Автор: Елмаз Топчу