Мач на антисистемните на терена на държава в авариен режим

Това бяха поредните предсрочни парламентарни избори за последните две години. И вече е съвсем очевидно, че първите две политически формации (ГЕРБ-СДС и ППДБ) ще трябва да поемат отговорност и да осигурят необходимите трудни решения (от тяхна гледна точка), за да стане възможно конституционното функциониране на държавата.

Това коментира за news.bg Евгени Кръстев.

Висящото положение, в което се намира страната ни особено през последните шест месеца, се превърна в източник на много вреди и никакви ползи. Вредите са видими както във вътрешен, така и във външнополитически план. Тази ситуация няма да се поправи от само себе си. За постигането на целта ще е необходим не само диалог, но и адекватна управленска програма, както и компетентни хора в министерските кресла, които да поемат нейното оперативно изпълнение. И всичко това следва да бъде договорено като едно цяло. Единствено този подход би бил работещ и единствено той би бил израз на държавническа мисъл в условията на електоралното състояние, в което се намира обществото ни. Тук е важно да се подчертае, че то не е моментно, а вече се възпроизвежда трайно и дава ясни сигнали, че ще продължи да го прави ако и непрекъснатият изборен процес да не бъде прекратен.

На пръв поглед изглежда, че вероятността за редовен кабинет не е голяма, има обаче определени потенции, които ако бъдат открити и развити от двете основни коалиции, то би могло да се появят възможности за повече конструктивизъм. Независимо че в предизборната кампания имаше доста остри и непремерени изказвания (някои от тях неверни), то по-опитната формация ГЕРБ/СДС излъчи и някои по-кооперативни сигнали. Колкото до ПП/ДБ, тази коалиция е в трудна ситуация. Особено важно за нея е да я разчете правилно, защото това ще определи нейното развитие оттук нататък.

Предвид предстоящите през есента местни избори не е изключено ПП/ДБ да се допитат до своя електорат - как и при какви условия да участват в евентуално управление с ГЕРБ/СДС, за да могат да запазят легитимността си през следващите месеци. ПП/ДБ обаче вече има проблем с легитимността, тъй като макар и заедно, двете формации ("Продължаваме промяната" и "Демократична България") остават втори. В София обаче печелят първото място във всичките три избирателни района. При тези обстоятелства те хем трябва да предприемат действия на национално равнище, които да могат да обяснят на обществото и да излязат от неудобната ситуация, хем трябва да запазят стабилните шансове, които имат, за пробив в София и някои други от по-големите градове.

Ако не успеят да намерят работещ подход в този смисъл, ще трябва да си определят приоритета, което обаче също носи риск. Просто липсват гаранции, че отказът от диалог няма да повлияе негативно и на местните избори след няколко месеца. Очевидно е, че ПП/ДБ и по-точно по-голямата формация в обединението - ПП губи електорат, както се случи и на предходните избори. Това неминуемо означава, че избирателите ѝ дават знак да преосмисли своя избор на поведение. ГЕРБ/СДС показва устойчивост на тези избори спрямо предходните и това най-вероятно се дължи на по-разпознаваемите сигнали за диалог от страна на формацията и по-конкретно от лидера Бойко Борисов, както и на готовността му да стои на стана от изпълнителната власт. Сигнали за диалогичност, макар и много плахи, даде и Асен Василев (ПП) в последните дни от предизборната кампания. Вероятно той е започнал да осъзнава, че затвореното поведение на неговата формация се превръща в легитимационен проблем.

Легитимационните проблеми на основните политически формации се превръщат в проблеми на политическата система като цяло. Те са част от причината за генериране на антисистемен вот. Невъзможността формациите с най-голяма електорална тежест да постигат съгласие помежду си създава допълнителни основания за антисистемност в политическата среда. Така се увеличават шансовете на партиите с антисистемно поведение, в случая най-вече на "Възраждане" като партията с най-ярко изразено поведение в тази посока. Поне от части на това се дължи положителния резултат и на ИТН (Слави Трифонов). Тази формация не е изцяло антисистемна, но винаги е привличала точно такъв вот и се е опитвала да бъде алтернатива на политическия елит, което беше и причината да не се чувства комфортно във властта като част от кабинета на Кирил Петков.

Функционирането на държавата в авариен режим толкова дълго време пък нарушава доверието между обществото и институциите, което отваря широки пространства за популизъм. Това отново е добре дошло за антисистемните играчи. Към тези общи за политическата среда моменти следва, когато става дума за "Възраждане", да се прибавят и няколко конкретни неща. Тази формация прехвърли 350 хил. гласа на тези избори, но остава далеч от 500 хил., колкото очакваха нейни представители и дори заявяваха, че ако не ги получат няма да приемат резултата (каквото и да означава това).

"Възраждане" бяха без каквато и да било конкуренция на терена на националпопулизма. НФСБ и ВМРО липсваха в тези избори, а "Атака" беше част от една напълно маргинална и неразпознаваема коалиция, която със сигурност нямаше как да привлече някакъв, дори и незначителен, електорат. Определено съмнително изглежда решението на ВМРО - първо да се регистрират за участие, а след това да се откажат и да призоват за гласуване с "не подкрепям никого". Това не е поведение на политическа формация. Ролята на една партия е да участва в избори и да се бори за доверието на избирателите, а ВМРО демонстрира поведение, напълно противоположно на тази логика.

Друго обстоятелство, което не може да се подмине, е, че част от министрите от служебния кабинет показваха реторика доста близка до говоренето на "Възраждане". Що се отнася до темата за руската война в Украйна говоренето на държавния глава също звучеше почти напълно като това на "възрожденците". Това съвсем не означава директна подкрепа за въпросната партия, но дава основание за обоснованото предположение, че реторическите сходства са оформили по-благоприятна предизборна среда за "възрожденския" подход.

Третият конкретен момент относно "Възраждане" е свързан със събирането на подписи за провеждане на референдум за запазване на лева до 2043 г. Дори и подписите да са събрани и подписката да бъде внесена в Народното събрание, това не променя обстоятелството, че такъв референдум противоречи на международен договор, на българската конституция и на български национален закон. Като основа за провеждане на предизборна кампания обаче си изигра ролята. Най-вероятно той ще служи и за сътресения в парламентарния живот след свикването на 49-то НС. Особено ако основните парламентарни формации не се погрижат институцията да функционира организирано, както би следвало да бъде в парламентарната република. Все още е жив споменът от първите дни на живота на 48-то Народно събрание и дано той да не се повтаря. Подобно нещо носи само минуси за парламентаризма и стимулира антисистемното поведение вътре в институцията.

Опити за събиране на подписи за референдум направиха и от ИТН. И тук замисълът е много спорен и откровено противоконституционен, но и тук си изигра ролята като важна част от предизборната кампания. В този случай най-вероятно дори няма да се стигне до внасяне на подписка, но едва ли въобще целта е била такава. Може би ще е добре да се помисли как чрез законодателни промени би могло да се ограничи възможността референдумът да бъде използван за предизборни цели. Все пак неговото присъствие в българската конституция носи съвсем различна идея и злоупотребата с нея не бива да бъде толерирана.

На изборите от 02/04 можеше да се гласува и с машина, и с хартиена бюлетина. Връщането на хартията беше обект на доста емоционални дискусии още през първите седмици на 48-то НС. Сега резултатите показват, че на практика това не повлия нито на избирателната активност, която продължава да е ниска, нито на подреждането на политическите формации и мандатите, които те печелят в новия парламент. Ако някой е очаквал да спечели нещо съществено благодарение на хартиеното гласуване, определено е останал разочарован. Важни са не техническите детайли, важна е политиката. И то не само преди избори, а по принцип. Засега най-големите формации в следващото НС запазват мълчание. Това може и да е за добро. Предстои да разберем съвсем скоро.