Отчаян маньовър на Борисов: кандидатурата на Мария Габриел

Коментар на Ивайло Дичев:

Съсипаха се да повтарят, че всесилният Борисов изиграл ПП/ДБ, накарал ги да си свалят гащите, пардон картите, а сам запазил всички козове в ръцете си. На мен пък ми се струва, че е точно обратното: реформаторите притиснаха опонента си до стената и той сега се мята в безсилна истерия, сменяйки през час позициите си с помощта на живописни сръдни. И не спирам да се чудя как медиите в България редовно обръщат света с главата надолу.

Да започнем с прословутия компромис, какъвто представлявали разговорите между двете коалиции. Кое е точно безпринципното отстъпление на реформаторите? Наложиха своя на 90% програма, отказаха еднозначно да подкрепят първия мандат и извадиха кабинет без всякакво участие на ГЕРБ. Ако мен питате, в последното дори бяха прекалено твърди заради включването на трима свои лидери от първия ред. Но това, в което ги обвиняват техни довчерашни привърженици, е точно обратното – били отстъпили, били приели ултиматума на ГЕРБ.

БСП се хвана на въдицата

Г-жа Нинова пък заяви че ПП/ДБ се били хванали като първокласници. На какво точно, не става ясно. Сега остава да наблюдаваме със злорадство как точно ще се хване тя на герберската въдица за хартиена коалиция. И дали след участие в управление с едните десни, сега партията ѝ ще преглътне съюз и с другите десни, само и само тя да е във властта.

Обвинението, че самото разговаряне с ГЕРБ е предателство, е още по-нелепо. И не защото няма как да се прави политика, без да се говори, включително с опонентите, а защото важното е все пак какво излиза от тези разговори. Ако след тях изкристализира една твърда и принципна позиция, толкова по-добре. Нали си даваме сметка, че сега на Борисов предстои да разговаря с партии като „Възраждане“, от които отчаяно опитва да се дистанцира. Е, хубаво - защо той да печели символически, а другите да са първокласници?

ПП и ДБ – прекалено праволинейни

Ако имам критика към ПП/ДБ, тя е друга – че не говорят с всички и по този начин създават усещане, че са в изолация, докато Борисов се прави на общителен добряк. Защо отказаха разговор с ДПС, например, не разбрах; защо не търсят път към президента по не-руски теми? Боя се, че проблемът на тази формация е точно обратният на онзи, който виждат анализаторите: че са прекалено праволинейни. А имам неприятен спомен от това, как старото СДС постепенно се превърна в една морална секта, капсулира се и не успя да си свърши историческата задача.

Не разбирам и защо откритостта у нас се смята за наивност, ако не дори за глупост. Явно българинът е свикнал да го управляват шушумиги като Тодор Живков, който лавираше, снишаваше се, перестрояваше се, без да има особено твърди морални възгледи. Вероятно по тази линия е симпатията към г-н Борисов: хората си мислят, че има втори план, че накрая ще надхитри всички. Само че какви хитрости са му останали, ако не подкрепи втория мандат и съвместно изработената управленска и законодателна програма?

Борисов няма повече ходове

Готви се за протести през зимата с коалиция „магнит“? Предлага „празни кутийки“, които същите тези недолюбвани партии да попълнят с „личности“? Или пък „прилага тяхната коварна хватка“ - т.е. правителство на малцинството, което води право към „пропастта“ на изборите?

Последният маньовър за спасяване на партийното достойнство гласи: предлага „наш безспорен премиер“ и отстъпва всички министри на другите, включително на ПП/ДБ. Щял да поеме риска да предложи правителство, все едно това не му е задължение като първа политическа сила и все едно този риск вече не поеха предварително опонентите му.

Предложението за еврокомисарката Мария Габриел е знак в посока на евроатлантизма и може да се разглежда като пореден отчаян опит да се приобщи реформаторската коалиция. Тази кандидатка е слабо свързана с България, защото кариерата, а и личният ѝ живот са в Европа; не си представям много добре как ще се ориентира и дали ще успее да овладее тежката родна действителност. Представям си как медиите ще затръбят: брюкселка заменя харвардците. Дали Борисов си мисли, че ще може по-лесно да управлява една такава премиерка? Или обратно, слабата кандидатура е подкана към ПП/ДБ за някакъв паритет по борисовски?

Кога Борисов ще разбере, че трябва да слезе от сцената

Както разбирате, тук не гадая дали ще има или няма да има правителство. Успоредно с Борисов се изнерви и г-н Гешев заради все по-съмнително изглеждащия кьорфишек. Дали пък лошите няма да се изпозастрелят, както ставаше навремето в уестърните? Не мога да преценя и до каква степен са се изнервили „посолствата“, а и нашите родни бизнесмени. Не знам и дали най-сетне г-н Борисов няма да разбере, че той лично е проблемът на нашата държава, да се поклони и да слезе завинаги от сцената – какво пък, стават и такива чудеса.