Ангел Джамбазки пред ФАКТИ: Самочувствието на Скопие идва от това, че видяха, че България се огъва под чужд натиск

Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски публично нападна България на международната сцена, след като я сравни с Русия. Димитър Ковачевски и българският вицепрезидент Илияна Йотова размениха критики на срещата на върха на Съвета на Европа в Рейкявик, Исландия, която се проведе преди дни. Там Йотова представи страната в поредната голяма европейска инициатива за подкрепа на Украйна.
Премиерът Ковачевски направи остро изказване пред европейските лидери. "Начинът на говорене, широко използван от България спрямо Северна Македония, за съжаление, много наподобява говоренето на Руската федерация за Украйна“, каза той. Защо се стигна до такава реплика… Пред ФАКТИ говори евродепутатът Ангел Джамбазки.

- Г-н Джамбазки, колко голяма тема се отваря в Европейския парламент относно отношенията между България и Република Северна Македония с оглед на поведението на политиците в Скопие. Виждаме голяма вербална агресия спрямо България?
- От няколко седмици темата става доста актуална, защото виждаме как властите в Скопие се държат нагло, арогантно, агресивно, правят забранителни списъци за български граждани. Това са практики, които са напълно недопустими и неприемливи в Европейския съюз.

- Първо говорим за „черен“ списък, а после и сравниха отношението на България със Северна Македония като тези на Русия, която води война в Украйна?
- Такова сравнение е голяма обида. Да не говорим, че реално македонизмът идва точно от Москва. Това е исторически факт. Но виждаме как поведението на скопияните става изключително все по-нагло. За мен причината за това поведение е в София. Ако не беше направена тази безумна промяна на българската позиция, нещата нямаше да ескалират, защото македонците се държаха преди това по съвсем различен начин. Всички помним, че престъпленията, нападенията, палежите, опитите за убийства, списъците започнаха, след като българското Народно събрание подписа – това го направи една абсолютно срамно-предателска коалиция и да не говорим, че тогава нямаше правителство, а те се събраха и изпълниха чужда воля, и приеха т.н. „Френското предложение“. Тогава непримирими врагове като ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, „Демократична на България“ и ДПС гласуваха да се промени българската позиция. Това стана изцяло под външен натиск. Между другото половината от тези народни представители, бидейки не особено добри в логическото мислене, после си признаваха, че има външен натиск това да се случи. Чувахме от тези депутати, че това е нещо хубаво да се случи и едва ли не ето нашите приятели от „запада“ ни подкрепят. И така допуснахме грешка, а в същото време обслужихме интереса на Северна Македония.

- Според вас какво дава това самочувствие на властите в Република Северна Македония да се държат по този начин днес…
- Самочувствието на властите в Скопие идва от това, че те видяха, че българската позиция е колеблива и слаба. Видяха, че България се огъва под чужд натиск, че над България може да се упражни западен натиск. Да го кажем честно. Ако сравним политическия интерес, икономическия интерес в отношенията ни със Северна Македония и да речем, че примерно американците или някой в Брюксел иска да промени нещо, най-лесно е да звънне в София. Това би било много по-лесно, много по-ефективно, за да иска и да се случи промяна. Просто западняците и американците не го правят много често, но те знаят и са свикнали, че в София има едни „йесмени“, които са слаби и може да им се влияе. У нас чухме как политици сърдечно си признават, че имат началник извън държавата, в която са избрани. Ако такова нещо каже някой политик в друга страна от ЕС, той е приключил. Но у нас не е така. Няма как да кажеш, че имаш началник някъде навън, но у нас може. Оказа се, че в България се събра коалиция, която показа една мекушава позиция и така охрабри скопистите да се разбеснеят. Това виждаме сега в Северна Македония, защото след „Френското предложение“ те започнаха да се държат агресивно антибългарски. Преди това просто не смееха. Аз си спомням от моите посещения заедно с тогавашния премиер Борисов при срещата с Пендаровски. Нямаше такъв език на омразата, нямаше нищо. Напротив, отношенията бяха коренно различни, коренно противоположни. Има записи, има стенограми, има протоколи и могат да бъдат погледнати. При срещите ни със Зоран Заев той ни посрещаше така, че все едно отивахме в някой български град. Усмихнат, добър, дори сервилен. А сега какво стана. Виждаме отявлена антибългарска реч и език на омразата от Пендаровски, който дори каза, че няма да допусне президента на България в Северна Македония. Тези хора в кой съюз иска да влизат – в Европейски съюз ли? ЕС има няколко основни принципа и базовият от тях е свободното придвижване на хора в рамките на ЕС, идеята е в ЕС да няма граници. А те какво правят? Ще спират президента на съседната им държава да не влиза в страната им. Какво добросъседство, каква интеграция, какъв Европейски съюз… На държавата, която трябва да ти бъде най-добър приятел, им казваш, че няма да допуснеш президента им. Държавният глава на една страна олицетворява единството на нация. Това е най-високият мажоритарно избран български национален представител.

- И още един казус да коментираме. Първо вие не бяхте допуснат в Северна Македония, а след това видяхме и какво се случи с вашия колега Андрей Ковачев?
- Случи се унижение на България. Аз в момента съм горд от това, че разбрах, че има такъв „черен списък“ и аз съм начело в него. Избягвам сега да пътувам до Северна Македония, за да избегна националното ни унижение. Не искам някой да ме спре на границата. В лично качество ми дреме, че няма да пуснат Ангел Джамбазки в Северна Македония. Но този техен жест показва отношение и унижение към българската държава, към представител на Европейския парламент.

- В едно от последните си изказвания премиерът Ковачевски каза, че Северна Македония вече не води преговори с България, а води преговори с Европейския съюз. Някак си излиза, че все едно България вече не е страна в този случай?
- Ето това показва изключителната им наглост. Когато Хърватска преговаряше с Европейския съюз, Словения я спря заради един териториален спор. Ставаше въпрос за няколко десетки квадратни километра на границата. Докато двете страни не си решиха спора, Хърватска не стана част от Европейския съюз. Тогава не чухме словенски депутати да казват „…нека да оставим двустранните въпроси извън преговорния процес“. Когато те спираха Хърватска заради териториалния спор - може, а сега не. Лицемери такива.

- Виждате ли решение…
- Решението е едно - твърда българска позиция. Това е единственото решение. Тази мека политика, тази импотентна политика на търсене на одобрението на чужди началници, която показахме, е вредна. Нищо не стана. И още нещо. Хайде сега хората, които гласуваха „Плана Макрон“, да потърсят президента на Франция и да го питат какво ще направи. Нали Макрон каза, че ще е гарант, нали щеше да решава всички въпроси веднага. Или стана всичко „гаранция Франция“, както обичаме да казваме. Защо Макрон не вземе отношение за палежите на клубовете, за обидите. Защо в Северна Македония не палят кафета или кръчми, а палят български библиотеки? Защото са български! Но никой не го пита това Макрон и къде са неговите граници. Винаги съм бил скептик за меката политика спрямо Северна Македония и сега се вижда, че съм бил прав и е трябвало да сме твърди. Какво постигнаха депутатите, които подкрепиха това предложение на Макрон? Нищо. Така те унижиха България, унижиха българската позиция, но се случи и нещо много по-лошо - те изоставяха българите в Северна Македония да станат обект на тормоз. Преди това нямаше толкова ясно изразен държавно-организиран тормоз в Северна Македония към гражданите, които имат българско самосъзнание. Веднага, след като се прие „Френското предложение“, в Северна Македония се прие закон със задно рестриктивно действие за забрана на българските имена на клубовете. Това е възможно най- фашизоидната, най-авторитарната форма на правене закони в целия свят. Със закон със задно действие казваш, защото този закон не касае всички клубове в държавата, а само българските, че не могат да имат български имена. В същото време в Северна Македония има клубове, които носят имената на сръбски михайловисти, на хора от Втората световна война, които са се били на страната на хитлеристка Германия. Значи няма проблем в Северна Македония да има клубове, кръстени на името на сръбски фашага, който е доказан като такъв, а клубове с български имена не може. Това е наглост не на квадрат, а на куб.