Изследователят Асен Павлов пред ФАКТИ: Храмът „Св. вмчк. Пантелеймон“ в Княжево е типичен военен храм

След броени дни храмът "Св.Пантелеймон" в софийския квартал Княжево ще отпразнува 100 годишен юбилей, който ще се отбележи на храмовия празник - 27 юли - денят, когато БПЦ почита Свети Великомъченик Пантелеймон.

„Църквата на белогвардейските емигранти“, както се слави храмът, е един истински център на духовността с богата история запечатана във всяка една икона, във всеки ъгъл. Храмът „Св. Пантелеймон” е построен от руските военни инвалиди, принудени да напуснат Родината си след Октомврийската революция през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че енорията е основана през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието “Кламар”. В храма „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на белогвардейците“ се съхраняват четири чудотворни икони.

В навечерието на 100-годишния юбилей на енорията на руските емигранти и храма „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево поговорих с историческия изследовател Асен Павлов за храма на "прокудените руски емигранти" за всичко онова, което ги е довело до България и до издигането на този храм и основаване на енорията.

- Г-н Павлов, вие се занимавате с изследване на военни свещеници и историята на военни храмове, какво сте открили за храма Св.Пантелеймон в столичния квартал Княжево, известен като "църквата на белогвардейците" у нас?

- Още от малък се увличам по историята на България, а с нейния военен „дял“, и по-точно българските бойни знамена, се занимавам сериозно през последните пет години. В хода на това изследване се запознах с някои аспекти на военното духовенство. Като част от моите интереси в тази област, мога да кажа, че храм „Св. вмчк. Пантелеймон“ е типичен военен храм, чиято история може да се търси в традициите на руската армия. Предвид това, че е част от имота на бившия „Съюз на руските инвалиди в България“ в Княжево, включващ военни офицери, пострадали от Гражданската война в Русия след болшевишката революция през 1917г., той е построен за духовна утеха на тези страдалци, които са намерили своя пристан в него.

- Какви нови и интересни данни са открити за този исторически храм?

- Основното е, че неговият външен вид и вътрешно устройство много наподобяват този на храм-паметник „Св. Александър-Невски“ в с. Чарган (Ямболско). При сравнение на снимките на двата храма, може спокойно да се каже, че са почти идентични като външен и донякъде вътрешен вид и устройство. На второ място е неговото разположение. Това е единственият за мен православен храм, разположен в посока юг-север. На трето място, там служат бивши военни офицери, които са приели свещенически сан. И още нещо, което ми направи впечатление - неговият иконостас много наподобява на тези, използвани при оборудване на т.нар. „походни“ църкви в руската армия.

- Какво е останало скрито до този момент?

- Интересно е да се проследи една „следа/връзка“, която свързва обитателите на дома с името на небесния покровител на храма св.вмчк. Пантелеймон. Неговото име се появява, когато руските военни офицери-инвалиди, избягали от Варна, са настанени в София, в бараките на Александровска болница. По онова време в болницата е имало болничен параклис на името на „Св. вмчк. Пантелеймон“, заедно с назначен болничен свещеник от страна на нашата православна църква. Когато се местят в Княжево (по тогавашното териториално разпределение на енориите), попадат в енорията на с. Бояна, чийто основен храм е “Св. вмчк. Пантелеймон“. Поради това, и за да не се бъркат имената на храмовете в документи и вестникарски статии, дълго време храмът на руските военно-инвалиди не е наричан по име. Любопитен факт е, че помещенията, наети за настаняване на руски военно-инвалиди са тези на македонското културно дружество „Св. Климент“ (Охридското македонско братство), къщата на С. Балтаджиев и къщата на братя Коцеви (Михаил и Йордан).

- Откога датира руската емиграционна енория в България, и по-конкретно в тази общност?

- Тяхното настаняване започва със съдействието на Военното министерство в началото на 20 години на ХХ в., когато са настанени в казармените помещения в района на Княжево. След пристигането на кадетите от Николаевско-Алексеевското инженерно училище, настанени в същите помещения, една част от тях, с помощта на г-н Планкерс (от Американския Червен кръст), през пролетта на същата година е преместена в наета по-голяма, самостоятелна вила с голям двор, в която постепенно са оборудвани различни работилници и селскостопански сгради. Инвентарът в стаите е събиран от местни интендантски части, както и от местния V Полицейски участък. Може да се каже, че оформянето на местна духовна енория завършва окончателно през 1923 г., когато под ръководството на Дядо Владика (архиепископ Богучарски, Софийски чудотворец) се постига обединение и укрепване на руските духовни общини у нас.

- Кои свещенници са служили в този храм?

- Периодът на моето изследване обхваща годините 1920-1945 г., тъй като за него липсваха някои важни данни. В този времеви отрязък за пръв свещеник на тази „духовна община" (1923 г.) може да предположим, че е назначен протойерей Георгий Голубцов. Той е преподавател по Закон Божий на юнкерите от Николаево-Алексеевско инженерно училище, което по онова време също е настанено в Княжево. След преместване на училището в Нова Загора той вероятно е сменен от свещеник М. Васильев, чието име се среща през 1927 г. във връзка с награда от РПСЗЦ (Руската задгранична православна църква), дадена му за „отлична и ревностна служба“. Може да се предположи, че съвпада с името на протойерей Макарий Никифорович Васильев, бивш генерал-майор от артилерията, който взема участие в Руско-турската освободителна война 1877 – 78 г. и е един от основателите на Съюза на руските ветерани от тази война. Може да се предположи, че е в страната поне от 1923 г., защото го откриваме през следващата 1924 г. като част от делегация на споменатия Съюз, която посещава наместник-председателя на Св. Синод.

Не е известно кога и по каква причина е заменен, но в молба от 1928 г. срещаме името на следващия свещеник, който служи и утешава инвалидите – о. Василий Заханевич (Заханович). Той е бивш подпоручик, артилерист, адютант на знамето, тежко ранен по време на Гражданската война в Русия. Като част от т.нар. „Корниловци“ е евакуиран в Галиполи, откъдето през 1925 г. пристига в България. До 1930 г. служи в Княжево, когато, по молба на митрополит Евлогий през 1930 г., приема да замине и служи в гр. Санс, Франция. В периода 1930 – 1937 г. липсват конкретни документални източници и това дава възможност за спекулации с името на духовника, който служи в храм „Св. Вмчк. Пантелеймон“. При издирване на неговото име трябва да се има предвид, че през 30-те години има малка „вълна“ руски духовници, които се насочват за служение към страни от Западна Европа. Т.е. най-вероятно е търсен „местен“ духовник, който или е бивш военен, или има опит и е служил като военен свещеник. Той също така трябва да е познат и добре приет в средите на бившите руски военни, чието мнение е важно, и ако не живее в Княжево, е за предпочитане да е в близко населено място, например София. Затова може да се предположи, че това отново е протойерей Георгий Голубцов, който през 1937 г. е заменен от протойерей Николай.

- Какви хора са посещавали храма „Св. Пантелеймон“ в Княжево?

- Той изцяло е обслужвал духовните нужди на руските военноинвалиди, които са живеели в ползвания от тях парцел. Отделно е ползван при тържествени случаи, когато са провеждани конгреси на Съюза на руските военноинвалиди в България.

- Защо според вас това е военен храм?

- Традицията на руското военно духовенство може да се проследи от средата на ХVІ - началото на ХVІІ в., когато са поставени основите на тази духовна институция. От средата на ХІХ в. военното духовенство навлиза в руските военни училища с преподаване на Закон Божий и така успява да създаде поколения военни, проникнати от нравствено-религиозно уважение към Бог. Като продължение на това, в част от руските полкове, но не всички, е имало изградени полкови църкви, които са водели постоянен духовен живот. А хората, които пристигат у нас, са възпитавани именно в този дух на уважение, преклонение и упование в Бога. По-горе споменах, че храмът „Св. Пантелеймон“ много прилича на този в с. Чарган (Ямболско), което допълнително ме наведе на мисълта, че това е военен храм, плюс факта, че свещениците, които служат там, с малки изключения, са бивши военни.

- Каква е била съдбата на храма през годините?

- Въпреки трудната и бурна съдба на неговите енориаши, неговият светец-покровител го е запазил непокътнат през годините и продължава да бди над него.

- Каква е съдбата му сега, навръх 100-годишния юбилей на енорията и храмовия празник?

- Храмът се явява допълнителен храм към Подворието на Руската Православна църква в София. Настоятелят на Подворието архимандрит Вассиан отделя необходимото внимание за нуждите на храма, исторически свързан с руската емиграция в България. Настоятелството на храма „Св. вмчк. Пантелеймон“, в лицето на неговия председател протойерей Димитър Тухчиев, полага изключително много грижи за храма. И освен материалната страна на тези грижи, изразени в поддръжка на старинната сграда, се полагат усилия за развитие на духовен живот, съхранение на руската богослужебна традиция, чийто резултат е фактът, че храмът посреща своя юбилей с прекрасно изографисан олтар от художника-иконописец Петър Николов и храмов хор, с диригент Иван Янакиев.

- Как ще се отпразнува двойният празник на църквата тази година?

- Тържествено и достойно! На 26.07 от 17:00 предстои Всенощно бдение, а на 27.07 от 9:00 ч. ще се проведе тържествена Света литургия.

- Какво ще пожелаете на всички, които посещават и ще посещават тази света обител с богата история?

По молитвите и застъпничеството на св. вмчк. Панталеймон, Бог да ни помилва и спаси всички нас.

Интервю на Оля Ал-Ахмед, храм "Св.Пантелеймон", Княжево, София