Екимджиев: "Борисов е хамелеон. Може и сега да играе роля."

Г-н Екимджиев, доколко реалистични са очакванията, че този парламент и това правителство ще съумеят да направят така необходимата за България съдебна реформа? Каква е прогнозата Ви?

Михаил Екимджиев: Аз смятам, че тези очаквания могат да се окажат реалистични. Видяхте, че по ред причини – видими и невидими – ГЕРБ и ДПС, които със зъби и нокти бранеха статуквото, като крепяха недосегаемостта на главния прокурор, в рамките на един-два месеца започнаха активно да говорят не просто за конституционни промени, а за такива, фокусирани върху съдебната система и статута на главния прокурор. Знаем и за натиска по линия „Магнитски“ .

Съществува оздравяващ натиск от евроатлантическите ни партньори, както и от Съвета на Европа. От 2009 г. виси и неизпълнено решението по делото „Колеви срещу България“, постановено по повод съмнения, че бившият главен прокурор Никола Филчев е замесен в убийство, което не е разследвано. Вече 14-та година не са изпълнени препоръките за въвеждане на механизъм за разследване на главния прокурор. От това също идва силен външен натиск. И на вътрешно, конюнктурно политическо ниво това е условието за коалиране и за изпиране на ГЕРБ и персонално на Борисов през практически коалиционно управление с ПП и ДБ. А политическото верую на ПП и ДБ е съдебната реформа.

Макар и със скърцане на зъби ГЕРБ и ДПС са принудени да поемат този нов курс заради външната и вътрешната политическа конюнктура. Затова аз смятам, че ще се стигне до някаква конституционна реформа. Друг е въпросът, че по типичен андрешковски маниер тези партии ще се опитат да си запазят нормативни вратички за въздействие и кадруване в съдебната система. Просто защото те са свикнали да оползотворяват властовия ресурс през влияние върху прокуратурата и съда.

Санкциите „Магнитски“ ли са основният инструмент за осъществяването на тази промяна?

М. Екимджиев: Много е сложно, доста са „страничните шумове“ в системата, за да може да се каже кой точно е основният фактор. Затова без претенция за изчерпателност посочвам три – „Магнитски“, засилващият се с всяка изминала година натиск от Съвета на Европа, а и когато едно решение на Европейския съд за правата на човека (EСПЧ) не бъда изпълнено в продължение на 14 години, правилата на Съвета на Европа допускат замразяване на членството и дори изключване на страни членки. България е и сред държавите, които най-често не изпълняват генералните мерки, произтичащи от осъдителните решения на ЕСПЧ. Държавата ни кротко и чинно плаща с нашите пари присъдените обезщетения, но не променя законите и практиките си, така че нарушенията да не могат да бъдат възпроизвеждани.

Не бих изключил да доминира и персоналната екзистенциална криза на Борисов, която се проектира и върху вождистката му партия, както и желанието му да се спаси от скандала „Барселонагейт“. Фактическото назначение на Борислав Сарафов за и.д. главен прокурор от Бойко Борисов, за да пази гърба му и да го предпазва от разследване, както и затварянето на очите на ПП и ДБ минава през съгласието за конституционна реформа.

Тече един алъш-вериш. Сигурността на Бойко Борисов, минаваща през укрепването и - според мен - дълготрайното пребиваване на Сарафов на поста главен прокурор, стои от едната страна на везните. От другата страна са някакви обещания за съдебна реформа. Доколко ще бъдат реализирани те, вече е въпрос на бъдещето. Но засега този пазарлък може да доведе до общественополезен резултат. Мотивите може да са аморални, но е възможно от тях да произтече нещо добро за хората и обществото.

Допускате ли и следното: задкулисието наистина желае да направи някаква съдебна реформа, след като е натрупало достатъчно капитали и активи и желае да ги легализира, опитвайки се да си осигури, доколкото е възможно, имунитет и контрол върху процесите?

М. Екимджиев: Това се е проявявало във всички млади буржоазно-демократични общества, в които е имало първоначално натрупване на капитал. След мътния и кървав преход елитите, каквото и точно да означава това, имат интерес от ясни правила и защита на придобития от тях паричен и социален капитал. Вероятно в генерален план това го има. Но аз бих задал въпроса „защо точно сега“. Съществува специфичната вътрешна и външна политическа обстановка и конкретни ситуационни фактори, които доведоха до това този резултат да се появи именно сега.

Успешен ли ще бъде опитът за изпиране на Бойко Борисов и Делян Пеевски?

М. Екимджиев: Борисов е показал, че е истински политически хамелеон, и че оцелява в различни политически роли. Първоначално той беше черният отмъстител, който трябваше да громи лошите като главен секретар на МВР и в първия му мандат като премиер. После дойде „Борисов – умиротворителят“, а след това и „Борисов – глобалният политик“. Нищо чудно сега той да изиграе четвърта или пета поредна роля – „Борисов – реформаторът на съдебната система“. Справя се добре в кинематографично-театралния жанр.

Обществото ни е късопаметно и като нищо може да повярва в това, забравяйки как навремето именно той инсталира Сотир Цацаров. Сега пък с последните събития около линча спрямо Гешев стана безпощадно ясно, че той си е избрал и него. И както го избра, така и успя да го махне буквално за седмица. Така че, ако Бойко Борисов говори дълго време за конституционни промени и те наистина бъдат осъществени, голяма част от българското общество след година-две само смътно ще си спомня каква е била ролята на ГЕРБ и Борисов при погромите на прокуратурата в най-тежкия ѝ период от времето на Цацаров и Гешев.

През всички години на прехода и при всичките ѝ ръководители, българската прокуратура демонстрира траен инстинкт и интерес да обслужва властта. Възможно ли е това да се промени само със законодателни промени и с прекрояване на Конституцията?

М. Екимджиев: Възможно е, но не е сигурно. От друга страна все отнякъде трябва да се започне. Според мен идеите за конституционни промени са добри. Главните прокурори, еднолично ръководещи институцията, визирам основно Цацаров и Гешев, решаваха на кого и на каква цена да продадат независимостта на ръководената от тях прокуратура. Затова и за управляващите в последните 10-ина години беше достатъчно да контролират главния прокурор, за да знаят, че могат да контролират и много други процеси. Не само в съдебната система, но и в цялата държава.

Промяната в статута и правомощията на главния прокурор, превръщането му в административен ръководител на институцията, вече прави малко по-трудна и по-сложна употребата на прокуратурата за политически цели. Това няма да може да става през един човек, а през прокурорската колегия. Няма да е невъзможно, но ще бъде по-трудно. Особено, като се има предвид, че се очаква в т.нар. обществена квота на прокурорската колегия – шестимата души, които ще бъдат избирани от парламента с две трети от гласовете – различните политически сили да се уравновесяват взаимно. Така че проектът за промяна на Конституцията дава някаква перспектива за по-голяма институционална независимост на прокуратурата.

Това, разбира се, не е гаранция, че тя отново няма да бъде овладяна и обяздена. Особено на фона на съществуващите в много прокурори и административни ръководители прокорупционни нагласи. Те са свикнали да слугуват на политиците и да получават съответните бонуси. Това е тяхната зона на комфорт и те съзнателно или подсъзнателно ще се опитат да останат там. Трябва да има постоянен обществен и медиен натиск за реформиране, проветряване, ако щете и за лустриране на високите нива в прокуратурата.

Разполагат ли прокуратурата и изобщо съдебната власт с критична маса професионалисти, които да желаят и да осъществят значима промяна?

М. Екимджиев: Категорично не. Това е резултат от негативния подбор, провеждан в прокуратурата през последните поне 20 години. Най-зависимите, най-некадърните, най-категорично доказалите нагона си към слугинаж бяха поставяни на ключови места и правеха най-бързо шеметна кариера. Една пирамидална структура като българската прокуратура се възпроизвежда спрямо началника. Ваш колега бе направил интересното заключение, че много прокурори надолу по йерархията при Никола Филчев са си пуснали мустаци, при Борис Велчев – тридневна брада, а при Гешев са се появили доста гологлави обвинители. Единствено по времето на Цацаров им е било трудно да имитират шефа си.

Имат ли в момента Бойко Борисов и Делян Пеевски имунитет срещу адекватно съдебно преследване?

М. Екимджиев: За Делян Пеевски не знам, но фактът, че няма преследване, като че ли налага положителен отговор на въпроса. А след като видяхме този театър на абсурда със смяната на Гешев и закотвянето на Сарафов, за всички, запознати с процесите в съдебната система, стана ясно какъв е пазарлъкът. Борисов монтира Сарафов, който трябва да пази гърба му. Самият Борисов има интерес Сарафов да остане възможно най-дълго на тази позиция, защото така се чувства в най-голяма степен и най-трайно защитен. Всяка промяна във фигурата на главния прокурор ще създаде известни неудобства и чувство за несигурност. Затова и моята прогноза е, че Сарафов ще изкара дълго време на тази длъжност.

Михаил Екимджиев е адвокат с практика в български съдилища и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През 1989 г. завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“ Председател е на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“. Роден е в Тетевен през 1964 година. С адв. Михаил Екимджиев разговаря Димитър Ганев.