Димитър Илиев: Спортът пострада от дългото време без стабилно правителство

Къде ще бъдат насочени вашите усилия – повече към масовия спорт, за всички българи и условия за него, или към професионалния?

Естествено, не трябва да се прави разлика. И двете направления са изключително важни за една нация, тъй като масовият спорт всъщност е и здравословният статус на нацията. Ако ние създадем добри условия, в които от най-ранна детска възраст децата ни да свикнат със спорта, да го припознаят, да бъдат въвлечени в него, това ще ги изгради като здрави физически, психически, емоционално устойчиви хора, които един ден ще могат да дават своя принос за държавата в много по-добра форма от един човек, който не е спортувал през живота си. И разбира се, спортът за високи постижения, който пък е гордостта на една нация. На база на това какво се постига там на световните, олимпийските и европейските сцени, съответно хората се гордеят с тези постижения.

Имате ли наблюдение върху това, което се случва в училищата и в детските градини, когато говорим за масов спорт, защото там присъстват масово частни школи, частни футболни клубове, частни спортни клубове, които сякаш се фокусират единствено върху финансовата част, върху таксите за децата, и не се отделя толкова много внимание на конкретиката в самия тренировъчен процес? Може ли да се помисли за тези, които нямат финансова възможност, да има програма, в която училищата да предлагат безплатен спорт за учениците?

Искам да кажа, че всъщност държавата мисли за това как децата да спортуват, и то да се даде възможност и на тези, чиито родители нямат финансова възможност. Само ще ви кажа, че в Министерство на младежта и спорта има различни програми от типа на това "Научи се да плуваш“, "Научи се да караш ски“ и много други, разбира се, спортове, в които всъщност над 100 000 деца тренират и спортуват абсолютно безплатно. И другото, което е много важно да се каже, е, че към днешна дата ние имаме много добър диалог с Министерство на образованието и науката, където обмисляме допълнителни варианти, при които да се даде възможност на повече деца да спортуват безплатно. Една такава програма, която мислим сега да подсилим, е именно програма, която е за изкуства и за спорт.

Тя е на стойност около 90 милиона лева, така че във всички случаи, работи се по този въпрос. Но аз искам тук да отправя едно послание към родителите: много е важно самите родители да ангажират своите деца със спорт. Където се казва, в началото може да е малко насила, но в крайна сметка детето да пробва, да опита да спортува, за да може то да бъде спечелено и да си хареса собствения спорт, в който да се развива. Защото ако разчитаме просто на инициатива от страна на децата, тук по-скоро ще ударим на камък, няма да се справим добре, защото към днешна дата децата имат толкова много различни, по-интересни неща, според тях, от спорта, като например електронни игри, социални мрежи, мобилни телефони, които всъщност до голяма степен привличат тяхното внимание и реално някак си спортът остава на по-заден план.

Министър Илиев, можем ли да направим една оценка на състоянието на спортните съоръжения за масов спорт?

Тук главната роля според мен е в общините. Всяка една община би трябвало да се погрижи за това нейните граждани да могат да спортуват в добри условия. И ако трябва да дадем оценка, тя няма да е добра – то е ясно, всички го виждаме. Но пак искам да кажа, че аз съм оптимист в тази посока, защото в крайна сметка виждаме как непрекъснато никнат нови площадки за стрийт фитнес, има подобрения и в това, че се строят игрища за футбол, за волейбол, за баскетбол. Да, може да са в училищата, в дворовете и т.н., но в крайна сметка има напредък. Аз много се надявам сега, с новите кметове, които влизат с нови сили, с пресни сили заредени, те да бъдат активни в тази посока и да развият своята спортна инфраструктура.

Ние например направихме една програма, която е за съфинансиране – 50% от страна на бенефициента и 50% от страна на Министерство на спорта. Смело мога да ви кажа, че бяхме много упреквани за тази програма. От самото начало всички казваха "О, това ще е провал, те откъде ще намерят 50%?“ и т.н., но към днешна дата сме получили заявки за двойно повече от това, което разполагаме като финансов ресурс за програмата. Т.е. ние затворихме програмата на 30 ноември и заявките, които дойдоха към Министерството като проекти, бяха за около 20 милиона лева, при положение че ние имаме 10 милиона ресурс за 2023 г. Така че това е една много добре работеща програма, според мен. Ние ще направим всичко възможно да изпълним максимума от нея. И като реализиране на държавна политика в сферата на спорта е много добре, защото всъщност за нещо, което струва 2 лева, държавата плаща 1 лев, другото го плаща собственикът на терена.

Говорихме за спортните бази, министър Илиев, за това какво е тяхното състояние. Само в София се сещам за три огромни язви – "Червено знаме“, стадион "Академик“ до Зала "Фестивална“ и стадион "Септември“. Кога най-сетне редовият софиянец ще види някакви реални ремонтни действия Наясно съм, че става дума за много пари, и все пак има ли някакви конкретни стъпи, по които поне сте започнали да мислите?

Да, напълно подкрепям това, което казахте. Това са проблеми, с които са се сблъсквали и други министри преди мен. Въпросът е защо се е стигнало до тук. И моят отговор е, че спортът в момента се управлява по един неработещ механизъм. Държавните спортни имоти са вкарани в едни търговски дружества. И сега забележете – спортът е социална дейност, вкарана в търговски дружества. Вече имаме сблъсък, който по никакъв начин не подпомага развитието. И какво се получава – едно търговско дружество започва да отдава под наем, защото това е работата на търговското дружество, започва да отдава под наем. То управлява имоти за милиарди, обаче всяка година генерира загуби за милиони. И всъщност, като всяко търговско дружество, то би трябвало да генерира печалба в края на годината, с която печалба вече да си направи ремонт или да се построи ново съоръжение, или да си поддържа залата.

Само че като имаш загуби, ти не можеш да направиш ремонт на нищо и ти по този начин си обрекъл спортната инфраструктура да върви единствено и само към разрушаване и гибел. Единственият начин да направиш нещо е да вдигнеш капитала на дружеството, което обаче, за съжаление, не е най-правилната формула за управление. Имаме идея, имаме идея как да излезем от това състояние, защото спортът е социална дейност и държавата трябва да си влезе във функцията на добър стопанин на спортните съоръжения. Лошото обаче е, че за всяка една такава голяма реформа, за каквато говорим с вас, е необходимо хоризонт на правителството, т.е. ти да тръгнеш да правиш такива големи… Примерно, ако искаме да направим една Агенция "Спортна инфраструктура“, в която да съберем всичките държавни имоти, това би отнело изключително много време да се свърши. Друго нещо, което искам да кажа, много хубаво като опит от други държави, е, че там те не притежават спортната инфраструктура.

Тя е собственост на общините и по този начин вече дадената община си се грижи, тя си има в бюджета си средства за спорт, грижи се за доброто състояние на спорта. Дава примерно 2000 часа на волейбола, 2000 часа на баскетбола, на другите спортове, поема им режийните разходи и тук вече държавата си влиза в ролята на добър стопанин на спортната инфраструктура.

Т.е. на този етап за комплекс "Червено знаме“, стадион "Академик“, стадион "Септември“ – колко милиона са необходими за тяхната реновация и държавата разполага ли с тях?

Не, не разполага с тях. Никой не може да каже точно какво е необходимо и никой не може да каже дали въобще е необходимо да се възстановят във вида, в който са били тези съоръжения. Естествено, България има крещяща нужда от басейни. Плуването е спортът, който най-добре развива децата и ги подготвя за физическото здраве, което им е необходимо. Така че – да, басейни трябват много, стадиони – задължително, реновиране – много, всякакъв вид спортни зали, като започнем за колективни спортове, така и за индивидуални спортове.

Има много върху какво да се работи и ние сме тръгнали в тази посока. Но пак искам ясно да заявя: най-често задаваният въпрос към мен е кога ще имаме нов национален стадион. Само да се направи проект на национален стадион или да се отреди терен на национален стадион са необходими минимум 6 до 9 месеца, за да се изготви това нещо, като през другото време искам да кажа, че ние постоянно сме заливани от ежедневно нови и нови проблеми и скандали в спорта, които трябва да гасим, пожари.

Трудно се работи в такава обстановка. Това, че толкова години нямаше стабилно правителство, със сигурност се отрази много негативно върху спорта. Надявам се политическите партии да намерят добър диалог помежду си и да се спре с тези постоянни избори и постоянна политическа нестабилност, която в крайна сметка удря върху абсолютно всички сектори, не само върху спорта.

И за да обобщим с вас – салоните и милионите, и появата на всички нови стадиони, ако е възможно, изчезналите 20 милиона лева няма да се върнат, както се казва. А как ще се появяват – ключовото нещо, с няколко думи? Първите стъпки, които трябва да се направят?

Не само че ще се върнат – те вече се връщат, защото ние спечелихме няколко от делата.

Само да кажа, министър Илиев, за нашите слушатели: преди време, 20 милиона целева субсидия от държавата се дават на фирми след търг за обновяване и реновация на физкултурни салони в училища, след което почти нищо не се прави. Само един салон беше открит и сега фирмите, които са получили тези пари, започват да ги връщат. Така ли е?

Първо, не са 20 милионите, а са 22 милиона за 25 салона. Но истината е, че имаше само един готов. В крайна сметка обаче ние защитихме интереса на държавата. Единственото лошо в цялата работа е, че в момента децата не играят в нови салони. Парите ще си бъдат върнати в държавата със сигурност. За мен е по-важно обаче не да гледаме назад какво е правено, а да мислим напред какво да направим така, че да не се стига до такива случаи като този, за който говорите.

Изключително смея да се похваля, че със стария ни бюджет за 2023 г., при едно добро разходване на средствата и внимателно разпределение за техните ресурси ние успяхме да подсигурим към 8 милиона лева за спортните училища – нещо, което не се е случвало от много години назад. И между другото, докато обикалям страната, защото аз непрекъснато пътувам и разглеждам спортната инфраструктура, трябва да ви кажа, че и училищата са в доста лошо състояние. Тези пари сега ще бъдат отпуснати за ремонт на пет от училищата, които да си направят най-основните, необходимите неща.

Къде е това, къде са най-големите "язви“?

Държавата е собственик на шест общо спортни училища. Тези, които ние ще се опитаме да подпомогнем сега, са в София, Плевен, в Бургас и мисля, че Варна и още едно място, което сега, в момента, не мога да се сетя. Но в крайна сметка, хубавото е, че сме отделили средства и те вече са предвидени за там целево да бъдат отремонтирани тези училища.

Да продължим в посока професионален спорт – няма как да не говорим за това. Доц. Илиев, в каква степен синдромът "Шахматни федерации“ е типичен за българския спорт и изобщо?

Има, за съжаление, подобни проблеми в няколко федерации. И тук основно е синдромът на силното его. Когато се сблъскват характери и честолюбие в личността, всъщност големият губещ накрая се оказват спортистите и треньорите, които не могат да развиват нормално спортна дейност. Много се надявам, защото това се прави все от хора с успехи в миналото в дадените спортове, много се надявам в един момент разумът да надделее при тези хора, защото в крайна сметка няма по-голяма личност от самия спорт.

Той седи над всяка една отделна личност и хората трябва да го разберат това нещо, трябва да дадат шанс на младите, там, където има проблеми, да се спре с това разединение, да намерят начин да се обединят и да се продължи напред. Защото виждате какви таланти имаме, които всъщност дори държавата няма как да ги финансира. Аз бях изключително притеснен, след като се върнаха нашите момичета от състезанието в Черна гора, и по всички медии се казва "Без стотинка държавно финансиране нашите момичета завоюваха европейската титла“. Да, но довършете изречението. Наистина няма финансиране, защото държавата няма на кого да го даде това финансиране.

За да може да го даде, тя трябва да го даде на федерация, която отговаря на условията, която е изпълнила критериите и която да менажира и да администрира целия спорт надолу по веригата. По този начин това, което се прави, е единствено да настройват обществото си срещу държавата, което не е добре. И е хубаво да се знае, че за да има такъв проблем, нещо седи отзад. Защо няма такъв проблем в художествената гимнастика, в борбата, в бокса, в останалите федерация? Там няма такъв проблем, защото федерациите работят.

Т.е. сега, на 17 декември, когато Световната шахматна федерация ще каже окончателно коя е легитимната, вие ще я признаете ли, както се казва? Ще издадете ли лиценз на новата шахматна федерация, която е утвърдена от ФИДЕ?

Аз искам да се знае много ясно, че Министерство на младежта и спорта работи единствено и само по Закона за физическото възпитание и спорта и ние ще се съобразим само с това, което ни позволява законът. Не може просто ей така да се отнемат лицензи, не може просто ей така да се раздават лицензи. Има ясно разписани правила, цял закон, голям документ, с който ние се съобразяваме. И независимо дали това на нас ни харесва, или не, ние ще се съобразим с този закон.

В БФС представят нова книга – "Пътят на таланта“ - методика за тренировъчен процес при подрастващи. Бербатов обявява своята кандидатура. Михайлов си подаде оставката. Като сглобите целия този пъзел отстрани, както се казва, в ролята на Министерство на спорта, на какво ви навява? Има ли светъл лъч за българския футбол? Какво очаквате от конгреса на 15 март?

Аз вярвам, че хората, които ръководеха футбола доскоро, а пък и все още с временно ръководство, са стигнали до ясната идея, че е необходима някаква промяна в положителна посока. Обществото вече не може да търпи това състояние, в което се намира футболът. И до голяма степен се радвам, че ще бъде поведен конгрес, радвам се, че има млади кандидати – засега един е заявен ясно, надявам се да има и други, естествено. И вече футболната общественост да си избере сама, защото това е нейната роля. Тук Министерството не може да се бърка. И сега ще ви дам пример защо. Ако вие сте Радио "Фокус“, можете ли да смените ръководството на някое друго радио?

Не, не можем, но ми се иска.

Да, в смисъл такъв. Това са независими организации, те работят съвсем независимо и държавата няма право да се меси в техните ръководни органи. Така че ние стриктно спазваме тези важни правила и нямаме никаква възможност да се бъркаме в тях.

Министър Илиев, наближават, остават 7 месеца до летните игри в Париж – може би с това и да завършим. Как мислите вие, какви са нашите шансове за медали? И може би най-важното - планира ли Министерството увеличаване на премиите за златен, сребърен и бронзов медал на Олимпиадата в Париж, като конкретно число? Как ще гарантирате високата професионалност в случая, подготовката?

Сега, за добро или за зло, живеем вече в много материален свят. Всеки измерва успеха си в неговото финансово изражение и в крайна сметка ние това добре го разбираме. Аз тук бих искал да кажа, че Министерство на младежта и спорта успя да подсигури много добро финансиране за подготовка на нашите федерации, които вече имат дори някои от тях и квоти за участие през следващата година в Париж. Но искам и да се похваля с още нещо, с което се гордеем – че за първи път в историята на спорта изобщо подсигурихме премии за млади състезатели в олимпийските спортове. Това е първа възрастова група, преди мъже и жени. И сега, на 18 декември, Министерство на младежта и спорта ще награди тези състезатели със сума, която е доста голяма – близо 800 000 лева ще бъдат предоставени на тези млади спортисти. В крайна сметка знаете ли големият проблем там какъв беше – че ние ги губехме тези готови състезатели. Губехме ги, защото той може да стане световен шампион, примерно по плуване, и тук му даваме един плакет и му казваме "Супер си! Много си добър!“, а пък той вече е във възраст, в която е голям, зрял човек, има нужда да си купи телефон, да си купи кола, да почувства, че този труд, който той полага, не е отишъл нахалост. Защото това е огромен труд, който тези хора полагат.

Така е.

По някакъв начин техният труд е забелязан, уважен, възнаграден. И това е страхотно. А по повод на наградите за олимпийците, за които говорите – не, те ще останат в размера, в който са, но тук има много хубава промяна, която успяхме да направим, и тя е, че изравнихме премиите за олимпийците с тези на параолимпийците, защото те бяха ощетени. Те взимаха към 65% от премиите.

Само за протокола: златен медал – 250 000 лева, сребро – 200 000 лева, бронз – 150 000 лева.

Точно така, да.

За Париж 2024?

И не само, за всички олимпиади занапред.

А треньорите? Или в тази сума влиза всичко?

Не. Сега, това е нещо, което трябва да прочета, но със сигурност всичко е изравнено по начина, по който е било и на олимпийците.

Аз имам един последен въпрос, доц. Илиев. Понеже много харесвам автомобилите, ако трябва да направим едно сравнение, Министерството на младежта и спорта с коя състезателна кола бихте го сравнили? Да не стане реклама обаче, да ни глобят от СЕМ.

Тук е много интересно. Ще ви кажа. Като състезателна кола, която в момента е в бокса, защото е установено, примерно, че са ѝ изтъркани гумите, тече малко масло, тече малко бензин.

Накладките.

Има нужда от реформа тази кола и от поддръжка. Естествено, аз лично много се надявам да имаме времето да разгърнем тези идеи, които сме подели, защото нито една голяма реформа не може да се случи за 9 месеца или дори за 18 месеца, хайде, колкото е целият хоризонт на правителството.