Иран: как режимът се разправя с противниците си

Повече от 690 души бяха екзекутирани в Иран само от началото на годината досега. Правозащитните организации, оповестили това число, се позовават на официално потвърдени случаи и предупреждават, че има и сериозен брой неоповестени екзекуции. Когато смъртни присъди се изпълняват далеч от общественото внимание, хората научават за тях единствено, ако роднините на жертвата посмеят да повдигнат въпроса.

„Светът гледа само към Газа. И Иран в максимална степен се възползва, за да практикува своите убийствени държавни отмъщения, както аз бих нарекъл екзекуциите, с които Ислямската република наказва своите критици и насажда страх в обществото", казва пред ДВ иранският правозащитник Саид Дегхан. Адвокатът, работещ в областта на правата на човека, живее от 2022 година в Канада и вече е изградил световна мрежа от ирански юристи. Той самият ръководи консултативен център, който дава юридическа подкрепа на хора в Иран. Центърът подкрепя и усилията на редица международни организации, включително и на ООН, за утвърждаване на човешките права в Иран.

„Щом намалее броят на протестиращите по улиците в Иран, страната изпада в забрава, а световната общност се връща към обичайното си отношение към Ислямската република, това е тъжната истина", констатира правозащитникът. И добавя: „Защитниците на човешките права добре знаят, че всяка страна на този свят се грижи за своите интереси. Въпреки това обаче не бива да се игнорира масивната репресия в Иран. Това важи особено за политиците в онези западни държави, където човешките права спадат към основните принципи в политиката."

Най-малко 8 екзекутирани политически затворници

Сред екзекутираните през последните месеци в Иран са и поне осем души, арестувани по време на масовите протести под надслов „Жена, живот, свобода" и осъдени на смърт в рамките на нагласени процеси. Сред тях е и 21-годишният Милад Зохреванд, екзекутиран без никакво предупреждение на 30 ноември и без да получи възможност да се сбогува със семейството си. Правозащитниците твърдят, че в килията си той не е имал достъп нито до адвокатска помощ, нито са му били позволени свиждания с близки и роднини.

„Кръвопролития и убийства има не само по време на война", пише носителката на Нобелова награда за мир Наргес Мохамади, която също лежи в затвора, до Върховния комисар на ООН по човешките права. В своето открито писмо иранската правозащитничка го моли да предприеме неотложни, решителни и бързи мерки за спиране на екзекуциите в Иран: „Нима в този свят, в който всичко е глобализирано, човечността ще си остане някакво изключение? Нима е достатъчно просто да напишеш на хартия някаква декларация? Нима глобалната воля да бъдат спрени екзекуциите в иранските градове е парализирана от безсъдържателни и безпочвени усуквания?"

От 3 декември насам властите прекъснаха всякаква комуникация на Мохамади с външния свят. Тя няма право нито да говори по телефона, нито да приема посетители.

Иранските власти запушват устата не само на нобелистката Мохамади – заглушава се всеки критичен глас в страната. Рапърът Тумаж Салехи беше повторно арестуван на 2 декември, броени дни след освобождаването си от затвора. Властите го обвиниха, че в свое видео бил разпространявал лъжи, с които се опитвал да въздейства върху общественото мнение. Всъщност във въпросното видео музикантът просто разказва как е бил арестуван и на какво е бил подложен. Салехи за пръв път беше арестуван по време на вълната от протести през 2022 година, когато се солидаризира с демонстрантите. По-късно го осъдиха на 6 години затвор.

Лъжи и отричане на всичко

Най-вече журналистите са подложени на нечовешки натиск да не публикуват никакви критични материали. Техеранската прокуратура в края на ноември предприе юридически действия срещу съвсем предпазливо критичния вестник „Етемад". Това издание публикува поверителен документ, съдържащ част от министерско постановление. В него става дума за „арести" и „други мерки" срещу жени, които на обществени места не носят задължителната забрадка. Така наречената нравствена полиция трябвало да прави снимки на такива жени, включително и в метрото.

Вестникът публикува този документ след изявлението на вътрешния министър миналия месец, че служителките на нравствената полиция били ангажирани гражданки, които изпълнявали религиозния си дълг и бранели хората от злото. Последна жертва на тази „религиозна добросъвестност" стана една 16-годишна ученичка. В началото на октомври тя отивала на училище, но не си била сложила забрадката. Според източник на британския вестник „Гардиън" тази ученичка била нападната в метрото от служителка на нравствената полиция. И вместо да влезе в класната си стая, през този ден тя била откарана в безсъзнание в болницата. Погребаха я в края на октомври.

Автор: Шабнам фон Хайн