Д-р Юлиан Войнов: За много кратко време лихвите скочиха изключително

Как се отрази на икономиката ни 2023 година?

2023 всъщност е продължение на процесите от 2022 г. Това, което беше характерно за предишната година беше опитът за възстановяване, бих казал, след COVID кризата. И най-вече, разбира се, енергийната криза, свързана с доставките най-вече на руски газ към Европа и рязкото увеличение на енергийните цени. Това всичко доведе до много сериозен инфлационен натиск, което от една страна беше добре от гледна точка на бюджетните приходи, но от друга страна, разбира се, доведе до намаляване на реалните доходи на населението, което предизвика реакция на Европейската комисия, на европейските правителства за подпомагане на доходите на населението, на гражданите в Европейския съюз.

Тези процеси продължиха да се развиват през 2023 г., като най-характерното, което можем да кажем за годината е, че виждаме много категорично и рязко намаляване на инфлацията. В Еврозоната тя вече почти достига нивата на целта на Европейската централна банка от 2% последният индекс, който беше обявен беше 2,4%. И другото, което е, разбира се, е компенсацията на доходите на физическите лица трябва тук категорично да кажем, че в това отношение България е на първо място в Европейския съюз и една от малкото държави, където доходите изпреварват инфлацията. Така че ние минахме прекалено добре през последните две кризи. И хората може би изпитват някакво недоволство, дискомфорт от това, че цените се увеличиха и те може би не го усещат по отношение на техните доходи, но трябва да кажем, че в сравнение с всички останали държави в Европейския съюз, ние, може би, най-безпроблемно минахме през този период

В своята есенна прогноза Европейската комисия заложи, че брутният вътрешен продукт на България ще нарасне с 2% през 2023 г. което е с 0,5 пункта повече в сравнение с предишните очаквания на институцията. За сметка на това обаче, перспективите за догодина изглеждат по-зле. Заложеният ръст за тогава е орязан от 2,4% на едва 1,8%. Вашите прогнози за очаквания реален ръст на брутния вътрешен продукт и какво ще се случи?

Мисля, че тези прогнози се доближават доста силно до реалността. Общо взето, в началото на изтеклата година, когато излязоха първоначалните прогнози, се считаше, че 2024 година ще бъде доста по-добра от 2023 г., поради тези фактори, които изброихме досега - икономическата активност, по-високият брутен вътрешен продукт в целия свят, в Еврозоната и в Европа, но трябва да се каже, че тук не беше отчетена реакцията на централните банки и увеличението на лихвите, което е рекордно бързо. За много кратко време лихвите се вдигнаха изключително много, което неминуемо води до съответните ефекти на европейската и световна икономика като цяло.

Забавянето, което осъществяват по-високите лихви върху икономиката е от порядъка на една година. И ние всъщност, в момента виждаме точно този ефект, който се развива. Има фактори в Съединените щати, които не позволяват сериозно забавяне на икономиката, даже напротив, там се отчитат доста сериозни ръстове, над 5%, което не е типично за американската икономика, но там има други странични фактори като помощите, които бяха отпуснати по време на COVID кризата, които бяха на рекордно ниво. Големият брой пенсионери, които предпочетоха да излязат в пенсия по време на COVID кризата, което пък доведе до липса на достатъчно работна ръка. Така че там се забелязва едно прегряване на американската икономика, това обаче не е характерно за европейската.

Европейската икономика се забавя изключително много, последните прогнози показват, че най-вероятно не малко държави в еврозоната ще влязат в рецесия. Най-голямата икономика в еврозоната - Германия, която е локомотивът на европейската икономика се очаква да се забави. И ние го виждаме това по показателите, които отчитат динамиката на икономическото развитие, така наречените очаквани поръчки на мениджърите за следващата година, които са доста под нивата, което показва всъщност, че навлизаме в един период на забавяне. Така че всички тези процеси ще се отразят и на нашата икономика. И поради тази причина е абсолютно адекватно европейската комисия да намали прогнозата за следващата година от 2,4% на 1,8%, което е в сериозна дисхармония с това, което показва Министерството на финансите от порядъка на 3,2% растеж за следващата година.

Този процес е изключително оптимистично прогнозиран, не вярвам да се изпълни. Реалният ръст на икономиката ще бъде от порядъка на 2%. Всичко това ще се отрази на икономическата активност и бюджетните показатели на страната.

Г-н Войнов, досега си говорихме за прогнозата на Европейската комисия и вашата такава за очаквания брутен вътрешен продукт. Вие казахте, че очаквате около 2% ръст. В това число имаме ли необходимост от нова концепция за икономическа политика? Нови публични политики може би за стимулиране на инвестициите, на иновациите?

Със сигурност това, което се забелязва и най-вече е отразено в бюджета, е, че все още не се виждат някакви сериозни реформи, които би следвало да бъдат направени в българската икономика. Общо взето, сферите, където се изливат изключително много пари, които са основата на развитието на икономическия просперитет на една държава, да кажем здравеопазване, образование, там наистина има увеличение. Въпросът е, че няма сигурност, че тези по-големи разходи, които се предвиждат, ще доведат до някакво по-сериозно подобрение на тези сектори.

Много сериозно увеличение има на разходите за социални помощи, което е добре от гледна точка на населението, но от друга страна пък в края на краищата, тези разходи разчитат на определени приходи. И ако икономиката не се развива с тези темпове и съответно не генерира съответния брутен вътрешен продукт и съответните данъци, това се отразява зле на бюджетните прогнози, което в един момент ще принуди управляващите да вземат мерки за регулиране на бюджета и съответно това може да се отрази на забавяне на икономическото развитие на страната.

Така че има много място за развитие на реформи и от друга страна ние трябва да сме наясно, че светът се променя. България е част от този свят и ние не можем да останем с настоящите разбирания за развитието на икономиката. В момента България залага на развитие на индустрия, която е характерна за отминал период. Специално да кажем в дигиталните технологии, в енергетиката, в зеления преход съпротивата е много сериозна за реформи в тези сфери. Правителството прави опит да привлече ресурс, да привлече инвестиции, да направи някакви промени, но се вижда много ясно, че има сериозна съпротива, така че предизвикателствата са доста сериозни пред държавата.

Това, което в момента се вижда по отношение дебатите за бюджета, че общо взето те са подчинени на тясно партийни постижения и успехи, отколкото за някакви по-дългосрочни прогнози за развитието на държавата. Ще видим как ще се развие тази ситуация, но при всички случаи трябва доста по-визионерски подход към бъдещото развитие на държавата, което съответно да бъде отразено в документите на най-висше ниво, включително и в бюджета на държавата.

За да си говорим, може би за така наречената икономическа експанзия, можем ли въобще да говорим в България днес за такава?

Ами икономическа експанзия, ако се разбира от гледна точка разходите на държавата, свързани с икономическото развитие, общо взето по този начин не са най-добрият механизъм за икономическо развитие, тъй като намесата на държавата в икономиката възпрепятства частните инвестиции. Това, което според мен трябва да бъде направено, а може би забелязваме в момента наченки на такъв процес, тъй като знаете, че за тази година инвестициите са сериозно повече от това, което сме наблюдавали през последните 10-15 години.

На какво отдавате това?

Отдавам го на това, че в момента в България има правителство, което има доста сериозна подкрепа от европейските ни евроатлантически партньори. До този момент една от причините за забавянето на България и недопускането ни включително в еврозоната и в Шенген беше именно това, че имаше много сериозни подозрения, че ние не следваме геополитическата ориентация на Европейския съюз. В момента се виждат наченки, че България започва да бъде възприемана като държава, която се съобразява с общата генерална политика на Европейския съюз, мнението на най-големите европейски държави.

Виждаме, че се отпушва преговорният процес по отношение приемането в Шенген. Нидерландия свали своето вето, Австрия е склонна на определени компромиси. Очакванията за приемането ни в еврозоната също са един много сериозен фактор, който привлича внимание и инвестиции в държавата. Всичко това създава възможност за по-бързо, по-динамично развитие на държавата и точно този интерес, който в момента ние събуждаме в останалия свят, в европейските държави, в чуждестранните инвеститори се използва и трябва да бъде използван. И в края на краищата той носи сериозни дивиденти, поне към настоящия момент. Не се знае дали това ще продължи за в бъдеще, но трябва да се каже, че ние много сериозно изоставаме от бившите социалистически страни.

Ние сме общо взето на опашката по ръст на икономиката, по ръст на доходите. Изоставаме също така и от съседните наши държави, като Гърция, например, където общо взето от една държава, която беше на път да изпадне от еврозоната и изобщо с огромни, сериозни проблеми по отношение на нейния бюджет и дефицит - в момента е една от най-бързо и динамично развиващите се икономики в Европейския съюз с растеж, прогнозиран за следващата година от 2,4-2,5%. Това е един от високите растежи в еврозоната. Гърция общо взето отдавна не е постигала такива растежи. Там са съсредоточени много чуждестранни инвестиции. Гърция се превръща в един дигитален хъб с инвестиции на “Майкрософт", на Apple, на големите дигитални компании.

Същевременно виждаме и големите инвестиции, които се правят по отношение на енергията, строежът на терминали за втечнен газ, тръбопроводи и т.н. Гърция в момента се развива изключително динамично, което от друга страна е добре за нас, тъй като бидейки съсед на Гърция, ние сме част от целия процес. Но при всички случаи ние трябва да наблегнем много повече на проблемите, които имаме, защото инфраструктурите, основните системи, за които стана въпрос, които са основополагащи за развитието на икономиката, ако те не работят, много трудно се постига някакъв сериозен икономически растеж и напредък.

Именно в тази посока ще продължим нашия разговор. Кои ресурси с икономическа стойност носят позитиви за България и обратното - кои са проблемите и тези, които не носят стойност за страната ни?

Тези ресурси, които носят стойност, определено са инвестициите в дигиталното развитие.

Споменахте съседна Гърция, която набляга на тези неща?

Точно така, България има шанса да се развива в тази посока, тъй като ние имаме доста добра система от фирми, които инвестират в дигитални услуги. Знаем за сделки, които привличат външни инвеститори, които купуват български фирми. Имаме създадена някаква база, основа, имаме и хора, които работят в тази сфера, които се развиват доста добре. Въпросът е, че срещаме някакво неразбиране от гледна точка на държавата и отново ще се върна на тази тема за партийните пристрастия над тези, които би трябвало да са характерни за държавното развитие.

Тази сфера на дигиталното развитие, дигиталната система в България не среща разбиране от гледна точка на данъчните промени в държавата. И на второ място, забелязва се сериозен проблем от гледна точка на работна ръка, тъй като България се намира в демографска криза. Образованието, измерено, според международните стандарти не е на достатъчно високо ниво, за да захранва тази сфера. Така че тук определено трябва да бъдат насочени много сериозни усилия, включително в данъчната посока, включително в сферата на образованието. Защото това е един от най-динамично развиващите се сектори не само в България, а изобщо в целия свят, бъдещето на световната икономика - дигиталната икономика. А това, което ни дърпа назад, бих казал, че е енергетиката и тази съпротива, която виждаме по отношение на въглищните централи.

2023 г. беше ключова за сектор “Енергетика".

Така е, 2022 г., всъщност заради много високите цени на енергетиката. Този сектор се разви в България изключително добре, регистрираха се огромни печалби, които в момента започват да намаляват. Регистрират се и огромни загуби от централите, които произвеждат електроенергия от въглища. Така че тук със сигурност трябва да има промени, има много сериозна съпротива.

Ако направим отново една аналогия с Гърция, там има една държавна компания, свързана с въглищното производство, която в последните години инвестира много сериозно във ВЕИ системи, променя структурата си, променя персонала си. В последните 6-7 години не са назначавани никакви хора в тази фирма и ги оставят да се пенсионират. По този начин се намалява ресурсът, който се заделя за работна заплата.

В България обаче, за съжаление, не е така. ТЕЦ “Марица изток", примерно има огромен брой хора, които дори съмнително е, че носят някаква добавена стойност на фирмата. А същевременно са едно много сериозно перо в нейните разходи за заплати, което дърпа и цялата фирма и носи много сериозни загуби на ТЕЦ “Марица изток 2". Останалите въглищни централи, които са в частни ръце, например, централата в Бобов дол, там се извършват сериозни инвестиции, по отношение на нейното преминаване на газ. Забелязва се промяна в разбирането за енергийната система в България, че трябва да лежим на стари лаври, да не закриваме основните си производства до този момент. Но това, което показва изобщо световната тенденция, това, което се случва в Европа, изобщо политиките на Европейската комисия, на възможностите за допълнителни финансови ресурси, показват че това, в което трябва България да се съсредоточи, е развитието на ВЕИ технологии.

Ние имаме постижения, не тръгваме от нулата, знаете, че особено миналата година, включително и тази се направиха изключително много инвестиции във ВЕИ, във фотоволтаици най-вече. Това, което трябва тепърва да развиваме е инвестиции във ветрогенератори, защото там много изоставаме. И на второ място, за съхранение на електрическа енергия в батерии, там също има известна съпротива. Между другото, ТЕЦ “Марица изток", изобщо Маришкия басейн е изключително подходящо място за такива инвестиции, защото там има изградени структури, има изградени електропреносна система, много територия, която не може да бъде използвана като обработваема земя или за нещо друго.

Там могат да бъдат построени и ветрогенератори, и фотоволтаици, включително и паркове за съхранение на електроенергия, батерийни паркове. Така че има възможност за много сериозно развитие, разбира се, ако се преодолеят, пак ще кажа за трети път, тези политически дрязги, които спират точно този път на развитие на държавата.

Едно от големите климатични събития и форуми тази година, на което България за първи път имаше по-сериозно представителство е СОР 28 в Дубай. Оптимист ли сте за предстоящия справедлив преход, който трябва да извърви България?

България ще го извърви този преход. Той при всички случаи ще се случи, независимо от това дали искаме или не искаме. Отново един пример с въглищните централи, знаете, че цената на тока, на тези централи зависи от квотите, които са за замърсяване с въглероден двуокис. Тяхната цена е достатъчно висока, така че прави производството на въглищни централи неефективни. Те просто не могат да продават производството си на пазара. Така че от тази гледна точка България ще бъде принудена да направи този преход. Въпросът е дали ще срещне разбиране първо, от политическата класа, от управляващите, на второ място от синдикати, от работещи в тези централи.

Рано или късно това ще се случи, защото е видно навсякъде. Отново пример, много добър е Гърция в това отношение, където има невероятни инвестиции. И ако България не иска да стигне до момента, когато от голям износител на електроенергия, да внасяме електроенергия от съседни държави, просто в момента трябва да започне много сериозни инвестиции. Иначе, бъдещето на света е определено зелено. Зеленият преход ще се случи, както виждате, самият факт, че този последен преговорен процес по отношение на климатичните промени се състоя в Доха, която е една от държавите, която е активна на пазара на петрол и газ. Така че, въпреки, че имаше съпротива се прие протокол, който говори за намаляване и изобщо за изоставане на петролните деривати от енергийния микс в света.

Това говори, че светът върви в една определена посока. Като пример може да се дадат големите инвестиции, които се правят и в Саудитска Арабия, и в Катар, и в Обединените арабски емирства във ВЕИ технологии. Ясно е на всички, че рано или късно петролната индустрия, начинът, по който функционира светът изобщо на базата на петролните горива ще бъде заменен от ВЕИ технологии. И тези държави, които в момента разчитат основно на добива и износа на петрол разбират това, и поради тази причина се насочват към инвестиции във ветрогенератори и фотоволтаици. Така че този преход неминуемо ще се случи в света и в България, и е хубаво ние да бъдем в авангарда на този преход, отколкото да разчитаме на стари технологии, които така или иначе са обречени.

Г-н Войнов, няма как да не засегнем мечките и бикове или така наречените бичи прогнози, бичи пазари и мечи пазари за икономиката, които са много важни. Какви са тенденциите в България?

В България общо взето тенденциите не са различни от това, което се случва в целия свят. Както казах в началото - повишението на лихвените проценти за определен немалък период доведе до стагнация на пазара за акции най-вече, за сметка на пазара държавни облигации. В момента това, което се вижда е, че ние достигнахме платото или билото на лихвената политика на световните централни банки, най-вече, разбира се, на Федералния резерв и на Европейската централна банка, които може да се каже, че определят изобщо лихвеното равнище в целия свят.

Последното заседание на Комитета на открития пазар категорично обяви, че повече няма да има увеличение на лихвите, включително се прогнозира, че ще започне следващата година намаление на лихвите, което е ясно. Но броят на лихвите бяха увеличени от 2, предишната прогноза през септември, на 3. Започнаха да се появяват мнения, че може би ще бъдат 5, като говорим за 5 намаление, това означава, че общо взето всяко намаление ще бъде по 0,25 процентни пункта, което е над 2% общо взето намаление за цялата година. Това е половината от нивото, което имаме в момента на лихвите, специално в Съединените щати.

В еврозоната имаше малко по-ястребови изказвания на последното заседание, но и тук очакванията са за намаление на лихвите следващата година. Всичко това показва и както се вижда на Фондовия пазар в Съединените щати, където индексът “Дау Джоунс" постави абсолютен рекорд, мина 37 000 пункта, което се случва за първи път в неговата история. Защо се случва така, защото когато лихвите намаляват, това първо означава, че икономиката вече започва да се съвзема, паричната политика става така по-благоприятна за развитието на фирмите, което разбира се, води до по-голяма икономическа динамика и съответно по-големи печалби на фирмите.

Поради тази икономическа причина се увеличават и цените на акциите. От друга страна, намаляването на лихвите пък води до капиталова печалба от инвестиции и продажба съответно на държавни ценни книжа. Всичко това е в основата на така наречения бичи пазар, който е много характерен в настоящия момент в Съединените щати.

В Европа нещата са малко по-различни, защото както казахме в началото, в момента има много сериозно забавяне в европейската икономика, в еврозоната, включително рецесионни процеси в някои държави. И въпреки, че инфлацията намалява и Европейската централна банка може да предприеме ходове за намаляване на лихвите, икономическото затормозяване и забавяне в еврозоната не позволява оптимизма, който цари на американските пазари.

Така че тук, може би няма да видим такава силно изразена динамика по отношение цените на акциите, Преди няколко дни излезе една статистика, че в момента капиталовата стойност на Apple е по-голяма от целия фондов пазар на Франция. Така че водещият финансов пазар е Съединените щати безспорно, както казахме се наблюдават много ясно изразени бичи настроения. В еврозоната, в Европейския съюз това не е така, а според мен икономиката в еврозоната и в Европейския съюз ще продължи да се забавя поне още 6 месеца, докато видим някакви по-сериозни наченки на икономическо възстановяване.

И от тази гледна точка, нещата не са толкова ясно изразени, както в Съединените щати. На първо място трябва да кажем, че фондовите пазари изпреварват дъното на икономическия цикъл от порядъка на 6 месеца, имайки предвид, че този икономически цикъл дали ще бъде рецесионен или просто много сериозно забавяне в еврозоната ще настъпи някъде по средата на следващата година, при всички случаи от тук нататък перспективите пред фондовите пазари са благоприятни, освен, ако разбира се, не се случи някакъв глобален катаклизъм, който да промени тези настроения в настоящия момент.

Какъв цвят преобладава в нашата икономика, намеквам ви за така наречената сива икономика, няма как да не я отбележим в този разговор с вас. Увеличава ли се, или виждате някакви посоки да се променят нещата?

По принцип България се характеризира с много високо ниво на сив сектор. Според различни международни изчисления той варира от порядъка на 25% до 33-35%, така, че горе-долу една трета от българската икономика е в сивия сектор. Проблемите са характерни и са свързани с работата на съдебната система, работата на институциите, така наречените завладени институции, които вместо да защитават държавния интерес, защитават икономически интереси. Така че тези проблеми не могат да бъдат решени в някакъв краткосрочен период. Това, което трябва а се каже, че по време на икономически възход сивата икономика намалява, защото просто става неефективно да се укриват данъци.

Но такъв в момента имаме ли в България, икономически възход?

Ами по-скоро, както казах, имаме икономическо забавяне. И това, което се случва, включително и дебатът за бюджета, виждате, че някои отстъпки, които бяха направени предишните години, в момента е много трудно да бъдат възстановени, специално говоря за ДДС данъка върху ресторантьорските услуги. Това е именно тази борба за не изсветляване на икономиката. Но тези процеси, разбира се, ако няма някакво геостратегическо преобръщане на държавата и промяна драстична на този курс, който в момента следваме, би трябвало да се решат тези проблеми в бъдеще и сивият сектор да намалее.